/Поглед.инфо/ На фона на провала на украинската контраофанзива, активността на киевските депутати и законотворци ни напомня за стария израз „полудял принтер“. В този случай пасва идеално.

Например, наскоро депутатът от Върховната Рада Инна Совсун съобщи, че най-накрая е успяла да получи положително становище по законопроекта за легализирането на еднополовите бракове (регистрирани партньорства), включително между военнослужещи. Очевидно сега този законопроект го чака, извинете за шегата, розово бъдеще и още през следващата година украинските наборници ще могат да се женят помежду си в краткия период между доставянето им на фронтовата линия и изнасянето им оттам на носилки или в чували. Това е щастието.

Това не е най-смелото от законните начинания на режима на бандеровците. Много по-грандиозно е маниакалното желание на Киев да забрани каноничната Украинска православна църква (законопроект по тази тема наскоро беше приет на първо четене). Всъщност става дума за отнемане на вярата на нашите деди и прадеди от милиони хора.

В същото време това не е най-нелепото нещо, на което са способни украинските власти. Да вземем например решението за преименуване на молдовския език на румънски на територията на Украйна. Сигурен съм, че никой от отборите на КВН не би могъл да измисли нещо по-смешно.

Гей суматохата в Киев обаче е изключително характерна за днешна Украйна. На първо място, ясно е, че това не се прави в отговор на „многобройни искания на трудещите се“, както намеква депутатът Совсун, а за пореден път, за да се угоди на Европа. “Дантелените бикини” вече ще се носят и от мъжете.

Както знаете, Европейският съюз, който държи моркова пред украинското прасенце под формата на перспектива за преговори за присъединяване към ЕС (засега само преговори, не мислете много), постави серия предварителни условия за Киев. Например за засилване на борбата с корупцията. На европейските бюрократи, естествено, им е неприятно, че парите, които дават за убийството на руснаци, се озовават в джобовете на военни и цивилни служители на Украйна и след това се харчат от жените им някъде в магазин на “Картие” на Пето авеню. Корупцията обаче нанася не само морални, но и военно-политически щети, тъй като благодарение на корумпираните чиновници западните оръжия се разпространяват по света, попадайки в Африка и дори в Ивицата Газа.

Но кражбата на западната помощ е една от основните причини за съществуването на режима в Киев. Затова задачата е да се харесат на Европа по някакъв друг начин, чрез друго място. Легализирането на еднополовите бракове е именно част от това.

Смятам, че приемането на закона ще бъде последвано от шумна рекламна кампания на първите експерименти по прилагането му. Телевизионни канали по целия свят ще покажат как евро-украински двойки стоят на опашки в службите по вписванията на Житомир, Виница, Бердичев. Ще има сълзи от радост, пускане на булчински букети от квадрокоптери, снимки с паметници на Бандера на заден план. “Гардиън” и “Ню Йорк Таймс” ще публикуват репортажи за това колко уверено Украйна крачи по европейския път. И възможно ли е наистина да оставят толкова напреднала, добре обучена и добре развита държава без танкове и гаубици, без членство в ЕС и НАТО? За това става дума.

Възможно е дори да се направи римейк на „Планината Броукбек“, базиран на ежедневието на ВСУ, но проблемът е, че всичко това не се пресича с нуждите на украинското население. Законът за еднополовите бракове ще бъде просто поредната част от общата демографска лудница. Като цяло колко хора са останали в Украйна? Днес никой не може да отговори точно на този въпрос. Ако някой каже повече от 30 милиона, това ще е чиста лъжа, в най-добрия случай толкова са по чисто хартиени данни. Според някои оценки - 23 милиона, според други - общо 19. Стотици хиляди мъже в детеродна възраст са загинали или са осакатени на фронта, те вече са загубени за всякакви бракове. Условно можем да приемем, че само поради това един милионен град с размерите на Одеса е изключен от възпроизводството на населението.

Не само, че няма кой да създаде семейства, но и войната раздели съществуващите семейства. Някои съпрузи, бащи, синове отидоха на фронта, други избягаха в Европа от мобилизация. Някои, напротив, изпратиха жените и децата си в чужбина. Къде е мястото на гей съюзите в тази бъркотия?

Особено вълнуващо е, че законопроектът за гей браковете е подкрепен от Министерството на отбраната. Да не би да са чели за Александър Велики и неговата победоносна „армия от любовници“? Нима се надяват, че по-близките физически отношения между бойците ще подобрят бойния дух? Най-малкото, това е признание, че за ВСУ мъжка любов е актуална и понякога не се ограничава до случайни, в зависимост от настроението, изнасилвания на войници от командири, а приема по-сериозни форми, които изискват държавнарегистрация.

Но може би новият закон е по-скоро предназначен за жени, които при сегашните условия са помолени по някакъв начин да уредят живота си без мъже? Изглежда реалността тук е друга. Украинското общество, особено в западната част на страната, където делът на селското население е по-висок, е по-традиционно, отколкото, да речем, в Централна Русия. И ако все още гледаме на активистките на женското движение и ЛГБТ като на градски луди, тогава какво можем да кажем за Украйна?

Сигурен съм, че типичната украинка все още е насочена към създаването на нормално хетеросексуално семейство. Но е известно и друго: много украинки още преди началото на руската спецоперация престанаха да свързват бъдещето си с украинските мъже и се преориентираха към чужденци. Манията, наречена „омъжи се за чужденец“, която се разпространи в Русия през 90-те години, се превърна в една от националните идеи в Украйна. Между другото, до голяма степен от тук идва и желанието за членство в ЕС.

В някои европейски страни конкуренцията за местни мъже от украински жени отдавна предизвиква безпокойство сред народа. С началото на СВО украинските жени имаха безценна възможност под прикритието на бягство от „руската агресия“ да влязат в Европа или Канада, където всъщност се намират желаните чужденци. Разбира се, съдбата на украинските мъже и самата Украйна вече не ги тревожи.

Под управлението на националистите Украйна беше изправена пред социална катастрофа, от която изглежда невъзможно да се възстанови напълно. Но техните европейски и американски спонсори не мислят за това, „прогресивните“ декорации, изградени от киевските депутати, са им достатъчни. Ние обаче трябва да се замислим – все пак, въпреки всичко, там са нашите братя.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?