/Поглед.инфо/ Киев посреща третата седмица от специалната военна операция за демилитаризация и денацификация със значително по-малко ярост, отколкото само преди седмица. Между другото, де юре, случващото се не може да носи друго име, тъй като участващите в него държави не са си обявили война. Да, и преговарящите, представляващи тези страни, перфектно се ръкуват, а представителите на Киев в допълнение си позволяват и открито да се зъбят.

Нека обаче се върнем към най-забележимите промени, настъпили през последните дни в Киев .

Първо, по улиците има много по-малко „павиани“ с автомати (по-рано в Киев десетки хиляди автомата бяха раздадени на всеки желаещ). Дали някои от тях са избягали, или са били отведени в покрайнините на града за истинско участие в боеве с настъпващите части на руската армия, е трудно да се каже. Но самото намаляване на броя им е факт.

Дори на безкрайно многото контролно-пропускателни пунктове вътре в града, като правило, "павианите" бяха заменени от служители на Министерството на вътрешните работи или военните. Съответно изстрелите на практика престанаха да звучат в града. С изключение на убийствата от служители на реда на техни колеги от други държавни ведомства. Но за живота на обикновените хора, Киев стана малко по-безопасен.

Второ, по-малко хора остават в града, въпреки че властите не стимулират особено евакуацията. Кметът Виталий Кличко каза на 10 март, че всеки втори жител е напуснал Киев и в него са останали по-малко от два милиона. Но имам чувството, че две трети до три четвърти от жителите на града го напуснаха.

И не е факт, че информацията на Кличко е по-точна от чувствата ми. Украинските власти като цяло имат слаба представа за броя на хората, живеещи в страната, тъй като не са правили преброяване на населението повече от 20 години. Което, между другото, директно противоречи на препоръките на ООН за около десет години разлика между тях.

По всичко изглежда, че по време на самата кампания за преброяване може да се краде доста прилично, а украинското правителство отдавна е „заточено“ почти изключително за кражби. Но можете да крадете, при това по-лесно, от социалните плащания за "мъртви души", при това ежемесечно. И дори въпреки скромните суми на тези плащания в мащаба на десетилетията, играта си струва свещите.

Трето, хранителните магазини някак си се отърваха от гигантските опашки, а и в тях се появиха стоки, които бяха дефицитни през първите десет дни. По-специално, хлебни изделия и млечни продукти, яйца и дори месо. Но това не се случи благодарение на усилията на градските власти, а по-скоро въпреки тяхното бездействие. Разбира се, значение имаше и рязкото намаляване на броя на жителите.

Четвърто, делът на рускоговорящите видимо се е увеличил в града. И обяснението за това е много просто: най-„патриотичните“ нови киевляни от Западна Украйна първи си грабнаха партакешите. Те бяха последвани от наскоро пристигналите от селата на Киев и от околните области. Разбира се, Киев не е станал почти изцяло рускоговорящ, както беше преди 30-35 години. Но за десет-петнадесет години ситуацията в този смисъл със сигурност се върна назад.

Пето, окопи са се появили в близост до редица главни улици, а артилерийски оръдия или танкове често могат да се видят близо до ключови мостове и кръстовища. Всичко това е в допълнение към добре познатата информация за минирането на киевските мостове през Днепър, както и на редица магистрали в града.

Защо става това, между другото, поражда много въпроси. В крайна сметка разрушаването на мостове има военен смисъл, когато врагът няма надежден плацдарм на отсрещния бряг. Като се има предвид факта, че група руски войски не само се намира на десния бряг на Днепър на север и северозапад от Киев и се опитва да развива пробива си по-на юг, няма военна логика във взривяването на мостовете.

Същото важи и за разрушаването на десетки други мостове в различни региони на Украйна. Освен ако, разбира се, не разглеждаме случващото се като прокси война между Запада и Русия под кодовото име „до последния украинец“.

Шесто, украинските специални служби през последните дни започнаха масово да задържат журналисти, блогъри, политолози и други хора, които са имали негативна гледна точка към политиката на бандеризация на Украйна , към неизпълнението на Минските споразумения, преследването на руския език , Православната църква и т.н.

Още повече, че във всички подобни случаи не говорим за хора, които наистина биха направили нещо незаконно или поне биха призовали за нещо подобно. Ако обаче такива хора в Киев биват задържани, в другите части на Украйна, представителите на местните власти, които са заподозрени само в участие в преговори с руските военни, просто биват разстрелвани.

Това, което остана в Киев без изменения, е безобразната работа на аптеките. Да не говорим за зареждането им с лекарствени препарати. Същото в пълна степен важи и за работата на лечебните заведения и техните служители. След като на практика занулиха движението на градския транспорт, Кличко и веселата му крадлива компания начело на града дори не се замислиха за доставката на лекари до и от работа. Което заплашва да срине работата на медицинските заведения за гражданските лица в близко бъдеще. Това обаче може да е целта.

Както изглежда може да е цел увеличаването на броя на цивилните жертви заедно с увеличаване на броя на унищожаването на цивилни инфраструктурни обекти – особено образователни и здравни заведения. Заради което именно в тях много често се разполагат военни, а още по-често паравоенни формирования. Е, ясно е, че нарастващото насищане на Киев (и със сигурност не само на Киев) с оръжие и боеприпаси се осъществява с помощта на изцяло цивилни превозни средства.

Що се отнася до действителните военни действия, жителите на Киев все още ги чуват само отдалеч. С изключение на онези моменти, когато РСЗО, оръдейната артилерия или противовъздушната отбрана нанасят удари някъде директно от Киев. Чуват се доста често, но сега вече не е необичайно и да видите работата им, за която много доказателства могат да бъдат намерени в интернет благодарение на видеокамерите в смартфоните.

Да, засега всички тези системи не са разположени директно между къщите в центъра,а главно в покрайнините в спалните райони. Дори някои недалновидни жители изпитват приповдигнати чувства, докато гледат тези удари. Но бедата винаги има начало. Много е вероятно скоро системите да бъдат разположени по-близо до домовете им, а реакцията към тяхното местоположение и работа тогава ще бъде по-разумна, което вече се наблюдава доста широко в Харков , Николаев и други градове.

Много местни все още са в недоумение: за какво е всичко това? Например, имаме само около пет процента неонацисти или малко повече. Държавното честване на рождените годишнини на нацистките колаборационисти е дреболия, която няма никакво значение. И никой не беше изпратен в концентрационни лагери за използването на руски език. На този фон може дори частично да се повярва на резултатите от последните социологически проучвания, които показват, че 92 процента от участниците вярват в победата над Русия в несъществуваща de jure война с нея.

Е, като цяло, според личните ми усещания, всичко се движи към "сиризация" на конфликта - с пълното зануляване на остатъците от местната икономика, многократно намаляване на населението, участието на наемници и полутерористични  действия, базирани на западните доставки на ПЗРК, ПТУР и други мощни но леки и преносими оръжия.

Превод: ЕС


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели