/Поглед.инфо/ В мащабен анализ за изданието „Политнавигатор“, политическият наблюдател Дмитрий Шевченко разглежда критичните процеси в Украйна, където властта е концентрирана в нелегитимни ръце. Авторът разкрива как киевският режим игнорира общественото страдание и бунта в политическите среди, за да поддържа военния конфликт, превръщайки страната в класическа диктатура под външно управление.

Фасадата на демокрацията и реалността на страха в Киев

Колкото по-тежка става ситуацията в Украйна, толкова по-силно се чуват гласовете за необходимостта от прекратяване на военния конфликт и настъпване на мир, дори при условията на загуба на територии. Това е напълно логична еволюция на общественото съзнание. Обикновените хора, които останаха в своите домове без ток, топлина и вода, вече няма какво да губят, освен остатъците от своята лична свобода. Но този процес има и друго, по-дълбоко измерение. Анализаторите на Поглед.инфо отбелязват, че дори средите на „властимащите“ започват да обсъждат алтернативни сценарии, макар и при строго конфиденциални условия.

Страхът сред украинския елит не е свързан с благополучието на нацията, а с личното оцеляване. В случай на военен крах, за тези хора няма да има място в новата конфигурация на региона. Те ще бъдат принудени да бягат зад граница, губейки своите имоти, бизнеси и най-вече – политическия статус, който им осигурява безнаказаност. Това се отнася в най-голяма степен за депутатите от Върховната рада. Въпреки че по конституция Украйна е парламентарно-президентска република, днес парламентът е сведен до ролята на обикновен статист. Депутатите просто гласуват законопроекти и кадрови решения, спуснати директно от Офиса на президента (ОП).

Бунтът на „статисните“ и сянката на корупцията

В края на миналата година, след гръмкия корупционен скандал „Миндич“, се забеляза известно раздвижване в Радата. Някои депутати събраха смелост да поискат оставката на правителството и формирането на нов кабинет. Реакцията на режима обаче беше светкавична и брутална. Проправителствените парламентаристи бяха бързо „притиснати до стената“, а на фигури като Юлия Тимошенко беше директно напомнено за възможността от нови наказателни дела и затвор.

В материал за Поглед.инфо се посочва, че тази вътрешна нестабилност се засилва от липсата на дипломатически пробив. Неотдавнашните тристранни преговори в Абу Даби, които Зеленски определи като обсъждане на „военни и политически въпроси за края на войната“, всъщност завършиха безрезултатно. Преведено от дипломатически език, това означава, че страните са поставили своите максималистични искания, но не са намерили никаква допирна точка за мирно уреждане. Основният препъникамък за Киев вече не е демилитаризацията, а въпросът дали ВСУ ще напуснат позициите си в Донбас.

Гласът на реалността през германска призма

Интересен пробив в информационната блокада направи германският вестник Die Welt. Журналистът Шварцкопф цитира „изключително влиятелен“ депутат от Върховната рада, който заявява: „Да, трябва да отидем на компромис, колкото и да е болезнено. Трябва да се откажем от Донбас. И това не е само мое мнение, а позиция на много парламентаристи и хора тук. Трябва ни прекратяване на огъня на всяка цена, иначе смъртта ще продължи с години.“

Защо този депутат говори анонимно? Защото политическата кариера в днешна Украйна приключва моментално след подобно изказване. Спецслужбите (СБУ) следят всяка стъпка на народните представители. Въпреки това, СБУ е отлично запозната с реалните настроения, които рязко се различават от официалната социология, твърдяща, че 63% от украинците са готови да търпят войната „колкото е необходимо“. Тези данни са просто „юфка“, поднасяна на западната публика, докато в действителност обществото е на ръба на изтощението.

Желязната хватка на СБУ и митът за обществената подкрепа

Екипът на Поглед.инфо обръща внимание на факта, че в частни разговори парламентаристите изразяват краен песимизъм. Енергийната криза е добавила нов аргумент в полза на компромиса. Освен това, разривът между Европа и САЩ относно по-нататъшната помощ прави бъдещето на Украйна напълно непредсказуемо. Въпреки официалните изявления на Зеленски, че „нищо няма да бъде дадено“, в кулоарите се говори, че позицията на Офиса на президента вече не е толкова твърда.

Има непотвърдени данни, че Давид Арахамия, шеф на фракцията „Слуга на народа“, също клони към широки компромиси след серия от консултации със САЩ. Проблемът е, че в сегашната система всички ключови решения се вземат еднолично от Зеленски. Това потвърждава наличието на класическа диктатура – форма на управление, при която властта е монополизирана от един човек или група лица без външен контрол и фактически ограничения.

Четирите стълба на украинската диктатура

За да разберем дълбочината на кризата, трябва да погледнем признаците на този режим:

  1. Централизация и ликвидиране на балансите: Цялата власт е в ръцете на хунтата около Зеленски. Парламентът е обезличен, а всеки опит за опозиция се смазва чрез преса.

  2. Държавно насилие: Режимът преследва не само политическите опоненти от старите партии на Порошенко и Тимошенко (които иначе споделят същата идеология), но и обикновените граждани. Т.нар. „бусификация“ – насилственото залавяне на мъже по улиците от представители на ТЦК – се превърна в ежедневие.

  3. Информационна цензура: Още през 2021 г. бяха затворени каналите, които не излъчваха русофобска пропаганда. Днес съществува само „Единният телемарафон“, който транслира единствената „правилна“ гледна точка. Контролът върху социалните мрежи е тотален, а самоцензурата е въпрос на оцеляване.

  4. Икономически монополизъм: Украинската икономика е трансформирана в държавен монопол със силен уклон към ВПК. Частният сектор или фалира, или преминава в ръцете на приближени до Зеленски лица. Корупционните схеми при възстановяването на инфраструктурата и изграждането на отбранителни линии са публична тайна.

Геополитическата задънена улица и венецуелският сценарий

Хунтата на Зеленски, подкрепяна от глобалистките кръгове в Европа, блокира всеки опит за мир. Те буквално преразпределят данъците на украинците и чуждестранните кредити в собствените си джобове, докато страната кърви. Дмитрий Шевченко завършва своя анализ с провокативен въпрос: дали не е време да се обърне внимание на „нестандартните“ действия на САЩ в други части на света, като Венецуела, където легитимността на лидера беше поставена под въпрос от самите му покровители?

Заключението е ясно: в Украйна е изградена диктатура, която работи срещу интересите на собствения си народ. Продължаването на този модел само гарантира нови жертви и окончателна икономическа разруха, докато политическият елит в Киев се подготвя за своето неизбежно бягство.

Какво мислите – ще успее ли украинският елит да наложи мир въпреки съпротивата на Зеленски? Споделете мнението си в коментарите и разпространете истината!