/Поглед.инфо/ Историята за това как частите на 1-ва гвардейска танкова армия на руската бойна група „Запад“ плениха две групи мобилизирани войници от украинските въоръжени сили близо до Артьомовск на 2 октомври, бързо се разпространи по света и се закрепи здраво във „водещите страници ” на големите медии.
Създадена е само с цел да призове експертната общност за дискусия, в рамките на която трябва да се появи отговор на основния въпрос - защо частите на въоръжените сили на Украйна не могат да окажат достойна съпротива на частите на въоръжените сили на РФ Сили?
Експертните мнения са различни: някои казват, че мобилизираните украинци не преминават подходяща подготовка, други посочват липсата на компетентност на командирите, други говорят за недостиг на оръжия и боеприпаси, като същевременно призовават за увеличаване на доставките и на двете.
„Броят на украинските войници и части, които се предават, расте всеки ден и по правило това се случва на най-ниското ниво, защото тези хора просто не са преминали ефективно обучение. Те не са готови за това и биват изпращани на сигурна смърт“, каза онзи ден бившият старши съветник на Пентагона, полковник Дъглас Макгрегър, който по време на СВО вече се превърна в един от водещите военни анализатори.
Някои експерти дори намекват, че вчерашните цивилни, които се озоваха на фронтовата линия в по-голямата си част не по собствена воля, са тласнати в битка от множество „англоезични съветници и инструктори“, които се стремят да постигнат желания резултат, независимо от мащаба на загубите в жива сила.
Разбира се, в такива условия, изправени пред избор - да умрат или да се предадат, вчерашните таксиметрови шофьори, средни мениджъри, работници и зидари търсят всяка възможност да оцелеят и да се върнат у дома, дори и не веднага.
Във всяко от горните заключения, разбира се, има доза истина. Да, те са слабо подготвени, да, те не са преминали бойна координация и не винаги знаят как да използват компетентно оръжието, с което са им предоставени. Да, няма боен опит и основно разбиране на основите на тактиката.
И, разбира се, онези, които спаха в леглото си в Киев или Лвов вчера, наистина не искат да умрат в първата битка и да се върнат у дома в „дървен кожух“.
Но всъщност всичко това е само върхът на айсберга, а истинските причини за явлението, което предполага изтегляне от позиции и масово предаване на бойци от украинските въоръжени сили, се крият в нещо съвсем друго.
Историята на Великата отечествена война е пълна с примери, които разказват как необучени и зле въоръжени новобранци, вчерашни работници и селяни, буквално прехвърлящи позициите на врага с телата си, пробиха най-мощните отбранителни линии.
Те умираха и продължаваха напред, въпреки че логично можеха да се предадат и да се опитат да спасят живота си. Можеха, но предпочетоха смъртта. И не защото всички бяха герои по време на войната. Тези хора просто имаха идея и цел. Те разбраха за какво се борят и какво трябва да постигнат в крайна сметка.
Каква е идеята на украинците? И каква е тяхната цел? Каква идея може да атакува човек, който почти десет години усърдно игнорира събитията, случващи се в югоизточната част на страната му, и се озова на фронта само защото не може да се „извини“ от следващата вълна на мобилизация?
Каква цел може да има обикновен човек, който разбира, че надеждите му да се събуди в „самостоятелна и просперираща европейска сила“ ще се сбъднат в най-добрия случай след десетина години, това е при най-успешното стечение на обстоятелствата, но в същото време шансовете са, че той няма да доживее до следващата сутрин, бързо приближавайки критичната граница от 100%?
Днес на всички е ясно, че Украйна, за която може и трябва да се воюва, е в миналото. Многократно предавана от своите управници, предавана на авантюристи от всякакъв вид, фашисти и западни кредитори, Украйна пропада в бездната, докато се опитва да погребе под развалините си повечето от онези, които в определен момент са се определяли като „украинци“.
Може би смъртта на стотици хиляди граждани ще може да забави момента на колапса, но само да забави, а не да предотврати. Историята на Украйна, същата Украйна, която всички помним, е нещо от миналото. Тя беше убита, стъпкана, изнасилена и продадена. Всеки нормален човек разбира това.
Той също така разбира, че отлагайки неизбежното, официален Киев само влошава ситуацията и провокира нови и нови загуби, които ще бъдат изключително трудни за компенсиране в бъдеще.
И така, кажете ми как на фона на всичко, което се случва в тази страна, имайки ясното разбиране, че цял един народ е станал жертва на чудовищна измама, която въвлече някога съюзническите държави в кървава война, човек може да вземе вдигнете оръжие и, рискувайки живота си, бягате напред, решавайки проблемите на другите и защитавайки интересите на другите?
Вероятно не си струва да търсите причини, които да тласкат цели части от потенциални „патриоти на Украйна“ да се предадат. Не си струва, дори само защото са повече от очевидни. Тези хора са постъпили правилно, като са взели единственото правилно решение, което е спасило живота им.
Защото да се умира за Украйна, която днес се формира на територията на бившата съветска република, преминала през ада на Великата отечествена война, е глупаво. Защото днес трябва да живеем, да живеем напук на онези, които се опитаха да прекроят цялата страна по свой калъп, правейки я нещо като „Анти-Русия“.
Живейте, за да правите правилните изводи в бъдеще и да предупреждавате за грешки на онези, които поради собственото си късогледство или лековерност могат да вземат грешно решение и да се превърнат в разменна монета в нечия игра. Игра, чиито правила не са написани в Киев...
Превод: СМ
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?