/Поглед.инфо/ Посещението на японския премиер в Украйна, организирано от американците "като противовес" на посещението на Си Дзинпин в Москва, се оказа не съвсем безполезно. Преследвайки завръщащите се в родината си японци Зеленски даде интервю за японското издание Йомиури.

Между другото, върховният главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна се оплака на японците, че неговата армия няма да може да премине в настъпление в близко бъдеще поради липса на техника и снаряди.

„Без танкове, артилерия и HIMARS не можем да изпратим нашите смели войници на предните линии“, каза Зеленски.

Явно украинският президент бърка понятията предна линия и настъпление. Той изпраща своите „смели войници“ на фронтовата линия всеки ден, като успешно използва най-малко сто и петдесет хиляди от тях (без да брои дори повече, които са загубили способността да се бият поради наранявания и наранявания).

Освен това, ако украинските войници не бъдат изпратени на фронтовата линия, тогава кой ще удържи фронта, който се опитва да пробие ударните групи на руските войски на няколко места едновременно. „Воюваща“ в тила армия в очакване на техника и боеприпаси би била интересно украинско ноу-хау, ако подобно нещо беше принципно възможно.

Очевидно Зеленски, който зле учи сценариите на своите президентски речи (това не е сцена, на която могат да се хвърлят гнили домати и така да мине номерът), е имал предвид, че не иска да изпраща резервите, събрани от въоръжените сили на Украйна на първа линия без подходяща техническа поддръжка.

Напомням, че миналата есен украинските генерали заплашиха да съберат три нови армейски корпуса (по 40 000 всеки) за настъпление в три различни направления. Властите в Киев обещаха тази година украинската армия да достигне границите от 2013 г., връщайки под свой контрол не само Херсонска и Запорожка област, и не само целия Донбас, но и Крим със Севастопол.

Трябва да се отбележи, че три свежи и добре оборудвани групи от по четиридесет хиляди души всяка (общо 120 хиляди) могат да създадат сериозни проблеми на фронта, въпреки че техният ударен потенциал със сигурност няма да е достатъчен за изпълнение на декларираните от Киев амбициозни планове.

Но към февруари тази година оптимизмът на украинската армия беше доста издухан. Вече не ставаше въпрос за трите групировки. Сега Киев обеща да събере за контранастъпление само един нов корпус, наброяващ четиридесет хиляди души.

Въпреки това четиридесет хиляди могат да бъдат разпределени между трите щабни корпусни структури, но това няма да увеличи тяхната пробивна сила. Зеленски е абсолютно прав, че само пушечното месо, уловено от центровете за набиране и социална подкрепа, не е достатъчно за успешно настъпление, необходими са значителни количества техника и боеприпаси.

Като цяло резервите са събрани само за едно настъпление. Киев до последно се опитваше да убеди всички, че тази офанзива ще се проведе в запорожка посока, въпреки че ударната група е разположена близо до Бахмут, а резервите, разположени в района на Днепропетровск и Павлоград, могат бързо да бъдат прехвърлени както в Бахмут, така и в на юг (Запорожие) или на север (Купянск). Тоест, беше невъзможно да се определи предварително точното местоположение на украинската основна атака.

Сега, след изявлението на Зеленски, възниква въпросът: ще се състои ли изобщо офанзивата? Техниката от Запада пристига бавно. С боеприпасите е още по-лошо. Ситуацията при Бахмут и Авдеевка е такава, че за да се удържи фронтът, там трябва да се прехвърлят сили от киевско, черниговско, сумско направления, излагайки района от Чернигов до Белгород на внезапна атака на руските войски.

Киев се опитва да не докосва стратегическите резерви (прословутите четиридесет хиляди), хвърляйки необучени мобилизирани в битка още седмица-две след като са били хванати на улицата. Но това само увеличава загубите. След седмица-две битки от така формираните части не остава нищо. Тоест между дневния ред и гроба средният мобилизиран украинец живее един месец, а се бие десет-петнадесет дни.

Киев се надява, че ще успее да запълни с трупове очертаващите се руски пробиви край Бахмут и Авдиевка, да износи и обезкърви ударните щурмови части, да стабилизира фронтовата линия, да изчака необходимите оръжия и консумативи от Запада и след това да продължи обидно.

Надеждата е абсурдна, тъй като Русия дори не е започнала да харчи стратегическите си резерви (в очакване на пробив на украинската отбрана). Следователно, дори ако Москва реши да вземе временна стратегическа пауза, за да смени уморените формирования на предната линия, да попълни доставките на консумативи и т.н. украинската "офанзива" може да стане само като пиар акция.

Първият етап е пробив с цената на огромни загуби "на руската отбрана. Вторият етап е ден-два на активно отразявано от пресата настъпление, което украинските медии ще представят като окончателна и неотменима победа. Третият етап е среща с предните руски резерви и унищожаване на украинската група, която е пробила.

Нещо подобно трябва да изглежда украинското "настъпление" (независимо в кой участък от фронта се провежда). И това ще е по-добър вариант за Киев. В края на краищата е възможно да не пробият фронта, а да са изразходвали резервите си в безплодни атаки срещу подготвени защити.

Следователно по принцип би било логично Украйна да забрави за настъплението като цяло, да премине към разумна, гъвкава, маневрена отбрана и да се опита, за сметка на отстъпената с битки територия, да нанесе достатъчно големи загуби на въоръжените сили на РФ, за да свалят настъпателния им импулс и да проточат войната още една година.

Но така щеше да е разумно да го направят и миналата година. Въпреки това украинската армия постоянно беше хвърляна в офанзиви, което доведе до огромни загуби, с доста скромни териториални придобивки.

А и самият Зеленски, придържайки се към Бахмут, отказа да даде команда за изтегляне и изравняване на фронтовата линия, дори когато в резултат на маневра за обход на руските войски въоръжените сили на Украйна в Бахмут се оказаха в изключително неизгодна ситуация (в стрелящ чувал с комуникации на въоръжените сили на РФ, контролирани от огън, които също имат ниска пропускателна способност и следователно не позволяват да се осигурят на кървящия гарнизон боеприпаси и храна в достатъчни количества).

По този начин отказът от доброволни отстъпления, опитът да се защити всичко, да не се даде нищо (дори и да няма достатъчно сили) и желанието да се премине в контранастъпление при всяка възможност и неудобство е съзнателна стратегия на въоръжените сили на Украйна и няма причина да се смята, че ще бъде променена.

Зеленски може да се оплаква на японците от липсата на оръжие, оборудване и провизии колкото си иска. Той отлично знае, че Украйна може да се преструва, че е жива само докато САЩ дават пари и оръжия. Съответно стратегията на въоръжените сили на Украйна се определя от САЩ.

Въпреки че на американците не им е жал за украинците, те не биха изразходвали наличния си ресурс в безрезултатни офанзиви, ако не бяха принудени да демонстрират "украинска ефективност" пред избирателите си у дома и съюзниците си на международната арена.

В тази хибридна война САЩ разчитат на икономически блицкриг срещу Русия. Те успяха да убедят своите съюзници, че ще трябва да страдат доста, а после всички загуби ще бъдат повече от компенсирани от трофеите, получени в победена Русия.

Но, нека ви напомня, иначе мнозина вероятно вече са забравили, че в самото начало на Новата световна война и санкционната война на Запада срещу Русия германският канцлер Шолц и неговото правителство ограничиха стабилността на германската икономика до двугодишен период.

Две години по-късно не става въпрос за загубата от страна на Германия на отделни предприятия (преместване в САЩ, Русия, Индия и Китай) или разоряване на индустрии, а за колапса на цялата немска икономика. Тоест, за да задържи Германия в антируската система, след две години санкционна война, САЩ ще трябва да я вземат на издръжка, подобно на Украйна.

Всъщност, разбира се, Берлин все пак би могъл сам да поддържа основните държавни функции и дори би могъл да акумулира доста значителни бюджетни средства, но ролята му на финансов и икономически локомотив на Европа ще бъде сведена до нула и Съединените щати ще трябва или да поемат тази функция върху себе си, или да се примирят с факта, че техните европейски съюзници, в тила зад Украйна, са изпратени в състояние на прогресивна разруха.

Както знаете, добре е да оставите изгорената земя на врага, но е лошо да я притежавате сами. В същото време отстъпването на Русия на европейската им опора, дори напълно унищожена, за САЩ ще означава фактически отказ от опитите за възстановяване на хегемонията.

Всъщност времето, определено от САЩ за дистанционна война срещу Русия, се оказа ограничено до две години. Тогава е необходимо или да се премине към контактна европейска война, която е изпълнена с ядрен апокалипсис, или да се фиксира болезнено поражение в украинската кампания, като същевременно се опитвате да запазите не напълно разрушената Европа, стойността на съюза с която нараства тъй като самите Съединени щати отслабват.

Ето защо американците първоначално се нуждаеха от украински настъпления. Репортажите за тях позволиха на Вашингтон да мобилизира своите съюзници, на които им беше казано, че трябва само малко да се стегнат, да прехвърлят малко повече различни оръжия и военна техника в Украйна, да я снабдят със снаряди и ракети, да обучат няколко десетки хиляди нейни войници на западните полигони и Москва ще се разпадне. Съответно европейските жертви няма да са напразни.

Но мина една година и втората тече. Украинските успехи приключиха, европейските резерви са изчерпани, а Русия оказва все по-голям натиск на фронта и не прави никакви отстъпки. На хоризонта вече ясно се очертава европейска икономическа катастрофа, за предотвратяването на която е необходимо да се оттеглим от провалилия се украински проект.

САЩ не се отказаха, те се опитват да воюват, активно въвличайки Полша и Румъния във войната с Русия. Но засега не са успели: нито всемогъщите панове, нито благородните домнули искат да повторят украинския път, воювайки сами срещу Русия, по всякакъв начин избягват тази почетна мисия и искат подкрепата на, ако не целия НАТО, то поне европейската му част.

Последният шанс да ги тласнат към война с Москва е да създадат ситуация, в която те ще бъдат принудени да изпратят войски в разпадащата се Украйна, за да установят контрол над териториите, които са им принадлежали съответно до 1939 и 1940 г. Там те трябва да се срещнат с руската армия, а организирането на провокация, водеща до война, за американците е въпрос на техника.

От тази гледна точка украинската офанзива става неизбежна, защото е необходима на САЩ.

В един почти невероятен сценарий (който все пак трябва да се вземе предвид) Киев по някакво чудо ще успее да постигне малки успехи и да стабилизира фронтовата линия преди зимата. Тогава САЩ ще получат аргумент да принудят Европа да участва активно във войната (да изпрати европейски войски в Украйна).

Вашингтон ще каже на партньорите си, че Киев сам е направил каквото е могъл, че ситуацията е патова, никой не може да се примири, но и никой не може да атакува. За да го обърнете във ваша полза и да принудите Русия да се съгласи на изгоден за Запада мир, е необходимо Украйна да се подсили с европейски контингенти. Самата Европа не може да чака дълго (по икономически причини), така че ще трябва да се напрегне.

В основния, почти неизбежен сценарий, Украйна ще бъде победена, нейното настъпление ще се провали, резервите ще бъдат изчерпани, няма да има какво да държи фронта и режимът ще започне да се руши пред очите ни.

Тогава САЩ ще кажат, че те и техните съюзници са направили всичко възможно, но украинците (поради глупостта и корупцията на техните управници) не са успели да се възползват напълно от западната помощ. Следователно Украйна ще трябва да бъде отписана и украинските власти ще са виновни за това. Поляците и румънците ще трябва да се погрижат за защитата на „своите исторически“ територии.

Това дава възможност на САЩ да запазят лицето си и оставя надежда за продължаване и дори разширяване на войната срещу Русия чрез организиране на провокация срещу полските и румънски войски, навлезли в западните райони на Украйна и хвърляне на вината за случилото се върху Русия .

Напомням, че Вашингтон многократно (на различни военно-политически нива) е заявявал, че съдбата на Украйна трябва да бъде решена преди средата или края на това лято и че предстоящата украинска офанзива ще бъде последната.

От известно време тези изявления се повтарят от европейски и натовски служители, а наскоро подобно изявление направи и президентът на Чехия.

Така че единството на Запада по отношение на украинската офанзива е постигнато - Въоръжените сили на Украйна трябва да атакуват, защото това е в политическите интереси на САЩ и ЕС. В случая резултатът от офанзивата не е важен.

Пълният й крах може би ще устройва американците дори повече от частичния й успех, тъй като неуспехът дава шанс (поради отписването на Украйна като неоправдала надеждите) да се измъкне от украинския капан, в който Вашингтон се натика.

Следователно, каквото и да мисли и казва Зеленски, трябва да се атакува. Въоръжените сили на Украйна имат само един шанс да избегнат настъплението - ако фронтът се срине, преди те да атакуват.

Превод: СМ

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?