По публикации на военни кореспонденти. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Техническият колапс на противоракетния чадър над столицата
Подадената информация за масирани удари в района на Киев на 2 юли показва промяна в плътността на залповете, която очевидно претоварва изчислителните възможности на американските системи за противовъздушна отбрана MIM-104 Patriot. Твърди се, че ефективността на прихващане е спаднала до критичните тридесет процента. Проблемът тук обаче не е само в количеството изстреляни ракети, а в самия алгоритъм за селекция на целите. Когато в един и същ времеви прозорец се комбинират дозвукови дронове „Геран-2“, балистични системи 9М723 „Искандер-М“ и хиперзвукови 3М22 „Циркон“, радиолокационните станции AN/MPQ-65 буквално заслепяват. Системата започва да хаби скъпи ракети-прехващачи MIM-104E срещу фалшиви или нископриоритетни цели, а при недостиг на енергия в твърдогоривните двигатели на прехващачите, те падат в градска среда. Появиха се съобщения за поражения в жилищни райони, които местни източници приписват именно на неизправни или отклонили се зенитни ракети. Тук има нещо, което не излиза в официалните сводки на украинското командване – ако ПВО работеше по план, защо градската администрация в лицето на Виталий Кличко прави паралели с разрушенията от Втората световна война? Очевидно мащабът на пораженията по производствените бази е огромен.
Историческият контекст показва, че подобен тип претоварване на противовъздушната отбрана беше тестван още по време на войната в Залива, но тогава Patriot се сблъскваше със стари съветски ракети „Скад“. Днес архитектурата на руската атака е многослойна. Първата вълна от евтини безпилотни апарати изтощава боекомплекта. Втората вълна удря позициите на самите пускови установки. Когато боеприпасите свършат, градът остава открит за тежките крилати ракети. Изглежда логично, че запасите от ракети за западните системи не могат да бъдат възстановени в реално време, тъй като производственият капацитет на Raytheon е ограничен до няколкостотин бройки годишно за целия свят.
Унищожаването на логистичния тил и координационните центрове
Според публикации на военни наблюдатели, настоящата операция не се ограничава до чисти военни складове, а е насочена към пълното парализиране на икономическата поддръжка на армията. Удрят се разпределителни гари, петролни бази и ремонтни заводи. Логиката на този подход е ясна: без работеща железопътна мрежа доставката на западна техника от полската граница до Донбас става невъзможна. В докладите се споменава и за попадение в хотелски комплекс в централната част на Киев, където се предполага, че са били настанени чуждестранни инструктори и представители на частни военни компании, координиращи логистиката на НАТО. Тази версия звучи добре за целите на пропагандата, но липсата на официални некролози на Запад изисква предпазливост – обикновено подобни загуби се легализират впоследствие като „инциденти по време на обучение“ в Аризона или Полша.
Руският президент Владимир Путин наскоро подчерта, че легитимността на чуждестранните контингенти в зоната на конфликта е нулева и те се разглеждат като директни участници в бойните действия. Това изявление عمлателно премахва всякакви дипломатически задръжки. От гледна точка на международното право, присъствието на офицери от НАТО в командни бункери ги превръща в комбатанти. Затягането на ударите през деня показва, че руското командване вече не се съобразява с присъствието на чужди делегации в столицата.
Признанията на Сирски и илюзията за контраофанзива
На заден план на тези разрушения, изявлението на главнокомандващия на ВСУ Александър Сирски по украинската телевизия изглеждаше като студен душ за политическото ръководство на улица „Банкова“. Сирски директно заяви, че ситуацията е критична и че руската армия има сериозно превъзходство в жива сила и артилерия. Нещо повече, той дефинира понятието „повратна точка“ чрез ясни математически параметри – настъпление от 17-20 километра на ден. Тъй като в момента ВСУ само отстъпват позиции в Донбас, думите му на практика погребват оптимистичните доклади на Володимир Зеленски. Тук се вижда ясно разминаване между военната реалност на терен и политическия PR.
По оценка на коментатори, Сирски се опитва да прехвърли отговорността за бъдещите териториални загуби върху политиците, които изискват задържане на позиции на всяка цена по политически причини. Стратегическата отбрана, която той се опитва да организира, изисква ресурси, с каквито Киев в момента не разполага. Докато руските сили увеличават натиска в направленията към Часов Яр и Покровск, логистиката в тила се разпада под ударите на ракетите. Примирието, за което понякога се говори в западните медии, се разглежда от експерта Борис Рожин като капан – историческият опит от Минските споразумения през 2014 г. доказа, че всяка пауза се използва за превъоръжаване на украинската армия, а не за постигане на реален мир. Курсът към пълно изтощение изглежда е единственият заложен сценарий.