Във войните има негласни правила. Те не са записани в договори, но са по-твърди от всяка харта. Едно от тях гласи: когато удряш по символите на върховната власт, вече не водиш война – обявяваш терор. Именно там Киев направи своята фатална грешка.
Атаката срещу обект, пряко свързан със сигурността на Владимир Путин, не може да бъде оправдана с „военна логика“. Това не е удар по инфраструктура, не е фронтова операция, не е дори отчаян опит за тактически ефект. Това е демонстративен опит за елиминиране на държавен лидер извън рамките на официално обявена война. С други думи – държавен тероризъм. Не метафорично, а юридически и политически.
Точно затова думите на Сергей Лавров прозвучаха толкова тежко. Те не описват емоция, а последица. Когато външният министър на ядрена държава използва този термин, това означава, че досегашният режим на сдържаност е изчерпан като политически ресурс.
Парадоксът за Киев е, че тази атака не променя целите на Специалната военна операция. Те остават същите. Но тя променя нещо много по-опасно – степента на свобода при избора на средства. Досега конфликтът се водеше в рамка, която допускаше контрол, паузи, преговорни прозорци. Сега тази рамка е пробита отвътре от самия Киев.
И тук се крие ключовият момент: след подобен акт вече не става дума какво иска Русия, а какво ще бъде принудена да направи, за да възстанови стратегическото възпиране. Решенията престават да бъдат персонални. Те се институционализират – в Съвета за сигурност, в Генералния щаб, в логиката на държавното оцеляване.
Зеленски залагаше години наред на едно и също: че Москва ще остане в рамките, че няма да удря по центровете на властта, че ще се съобразява с „червени линии“, които Западът чертае едностранно. Това беше неговият късмет. Той продължи четири години. И приключи в момента, в който бе направен опит да се удари самият център на руската държавност.
Оттук нататък разговорът за „отстъпки“ става безпредметен. Не защото Русия не ги иска, а защото подобни жестове вече биха изглеждали като поощрение за терор. А нито една държава, която мисли за бъдещето си, не може да си позволи това.
Най-тежкото за Киев е, че дори неговите покровители разбират последствията. Те може да не го кажат публично, но отлично знаят какво означава подобна ескалация. Това е моментът, в който конфликтът излиза от сценария „управляема война“ и навлиза в зона, където цената се определя не от дипломати, а от военната необходимост.
Зеленски направи грешка. И тази грешка е от онези, които не се поправят с изявления.
По публикация и коментари на руски военни експерти и медии
Редакционен прочит.
Цитирани откъси – преразказани.
