/Поглед.инфо/ Съвсем скоро Владимир Путин ще отговори – включително в разговор с Тръмп – на предложението за 30-дневно прекратяване на огъня, представено от Съединените щати и подкрепено от Украйна.
Но в очакване на този отговор (съвсем предвидим, ако не забравяме позицията на руския президент), Киев пропусна добра възможност да запази мълчание. Владимир Зеленски не устоя и се изказа за предложенията, отправени към Москва.
Не, изявленията му не промениха хода на събитията и не повлияха на отношението на Кремъл към американо-украинската инициатива, но станаха ясно потвърждение на това, което Владимир Путин казва през цялото време: ръководството на Киев не е готово за истински преговори.
За Зеленски беше трудно да се сдържи, защото разбира, че много скоро ще бъде обвинен в предателство: първо той обеща поражението на Русия (с помощта на Запада), след това обеща да върне загубените територии, а сега обещава гаранции за сигурност на Украйна от същия Запад. Но гаранции няма да има – и нейните граждани скоро ще се убедят в това. Ето защо на Зеленски му е трудно да мълчи.
Тук той говори за нещо, което по същество зачерква комбинацията, която измислиха американците: „Никой от нас не вярва на руснаците, минали сме през това, но няма да си играем с наративи за това как не искаме войната да свърши. Аз съм много сериозен, за мен е важно да сложа край на войната. Искам президентът на САЩ да види това, така че Европа, всички, да са в съюз, за да принудят Русия да прекрати войната.“
Просто казано: ние искаме колективният Запад да окаже натиск върху Русия и да я принуди да отстъпи от Украйна. И при какви условия? Неутрален статут, демилитаризация, отказ от териториални претенции? Не, не, какво говорите, всичко ще се обсъди след 30-дневното примирие.
Освен това, както ясно се подчертава, гламното за Зеленски е „да се споразумеем с нашите съюзници и да документираме стъпките и форматите на определени гаранции за сигурност, които Украйна ще има след края на тази война“.
Тоест, става въпрос за едно и също нещо: ако не влизане в НАТО, то двустранни гаранции от страните от НАТО плюс „миротворци“ на НАТО. Е, за да затвори най-накрая темата за мирно уреждане, Зеленски говори и за въпроса за земята: „Ние се борим за нашата независимост. Затова няма да признаем никакви територии, окупирани от Русия. Нашите хора се бориха за това, нашите герои загинаха. Колко бяха ранени, колко много бе преживяно. Следователно никой няма да забрави за това. Това е най-важната червена линия.“
Киевската „червена линия“ се отнася до непризнаването на реалността, тоест границите на Руската федерация. И тук не говорим за временно примирие, а за условията на споразумение за постоянно прекратяване на огъня (което, както се надява Зеленски, ще включва и гаранции за сигурност на НАТО). И така, какво получаваме?
На Русия се предлага едномесечно примирие, което след това ще бъде удължено, докато не бъде подписано споразумение за постоянно прекратяване на огъня, а не мирен договор, тоест същото това замразяване. И това е въпреки факта, че Русия постоянно повтаря, че е съгласна само на постоянно, дългосрочно уреждане. Такова, което да изключи възобновяването на конфликта и да елиминира заплахите за нашата сигурност от Запада. От НАТО и Украйна - заедно или поотделно.
Вместо това ни се предлага временно листче, което дори не разпознава нашите граници. И още повече, че в Киев „никой няма да забрави“ загубените територии, тоест ще живеят с надеждата за отмъщение, както са живели от 2014 до 2022 г. И от Русия се иска да се съгласи с това?
Разбира се че не. Това е просто игра на Зеленски, който се опитва да се измъкне от опасния въртоп, в който го въвлича ходът на историята, и се надява да отмени вече произнесената присъда. Която не подлежи на обжалване.
Превод: ЕС