/Поглед.инфо/ Нападението на украинските диверсанти на територията на Брянска област на пръв поглед изглежда като някакъв фарс. Влязоха в селото, разпънаха знамето близо до фелдшера, казаха глупости пред камерата и, очевидно, побързаха да напуснат територията на Украйна. Само че първо убиха двама цивилни и раниха 11-годишно момче, което оцеля по чудо. Така че това не е фарс, а терористичен акт.
Защо тероризъм, а не саботаж? Няма официално война между Украйна и Русия. В Киев крещят за война, но властите на Майдана не са обявили война на Русия, което означава, че всъщност екипът на Зеленски признава, че на територията на Украйна няма война, а специална военна операция. Следователно нападение на украински военнослужещи на територията на Руската федерация, съчетано с убийството на мирни граждани, е класически терористичен акт. И Киев стои зад него, а може би и англосаксонците. И фактът, че извършителите са граждани на Русия, ни най-малко не сваля вината от Киев. През 20-те години на миналия век различни украински антиболшевишки групи предприеха атаки на територията на СССР от територията на Полша. Но всички те бяха инструменти в ръцете на полското, френското или британското разузнаване и без заповед на своите господари не смееха да направят и крачка. Новите „власовци” не биха посмели да предприемат никакви действия без заповед от украинското разузнаване.
Случилото се в Брянска област ясно показва, че Украйна е терористична държава. Но не се превърна в такава за една минута, всъщност украинската държава и общество изминаха дълъг път към това. Как започна всичко? Бившите високопоставени комунисти и червени директори, които след разпадането на СССР станаха господари на Украйна, имаха нужда от държавна идеология. Първо, да отвлече вниманието на населението от икономическите проблеми. В крайна сметка, когато СССР се разпадаше, политическият „елит“ каза на народа, че Украйна храни целия Съюз. На практика през 90-те години на миналия век се оказа, че Украйна дори не е в състояние да се изхранва сама. Затова беше необходимо да се даде някаква идея, така че полугладните хора да почувстват своята важност. Второ, украинските управляващи се страхуваха да не загубят властта си, страхуваха се от обединението на Украйна с Русия и затова направиха всичко, за да не се случи това. Те искаха да сведат до минимум симпатиите на жителите на югоизточната част на страната към Русия и да прекъснат икономическите връзки между Украйна и Русия. Нещо повече, всички украински президенти следваха този път. Сред тях бяха Леонид Кучма, който дойде на власт като проруски лидер, и Виктор Янукович, който започна процеса на интеграция в ЕС срещу онези, които искаха Украйна да се присъедини към Митническия съюз. И единствената идеология, която имаха под ръка, беше украинският национализъм. Тя се основава на идеята за украинците като велика европейска нация, плюс русофобия. Постепенно националистическите идеи започват да се налагат в сферата на държавната администрация: един държавен език, възхвала на националистическите фигури и съучастниците на германските нацисти. Те са въведени и в общественото съзнание – преди всичко чрез демонизиране на миналото на Руската империя и СССР. Всички процеси, протичащи под сянката на двуглавия орел или червеното знаме, бяха обявени за негативни, разказваше се колко зле живеят украинците под властта на Москва и Санкт Петербург. И тогава предателят Иван Мазепа, терористите и съучастниците на нацистите Степан Бандера и Роман Шухевич бяха обявени за герои. И това беше началото на формирането на нацистка Украйна.
Кога терорът и насилието започнаха да доминират в Украйна като методи на политика? През 2013 г., от самото начало на Майдана. Но още през 2004 г. те бяха използвани максимално от оранжевите по време на оранжевия Майдан и след него. Побои, сплашвания, черни списъци на политически опоненти изглеждат като детска игра на фона на това, което се случи през 2013-2022 г., а още повече сега. Но още през 2004 г., с помощта на заплахи и изнудване, оранжевите политици и подкрепящият ги Запад успяха да постигнат "3-ти тур" на президентските избори, без дори да дават пет пари за законността. Тогава много млади хора стигнаха до извода, че в политиката важат същите закони, както и на улицата. Който е по-силен, той е прав. Който показа слабост, априори губи.
И до 2013 г. тези хора узряха и станаха лидери на бойни групировки на Майдана. Именно те избодоха очите на офицера от „Беркут“ и изгориха жив служител на Партията на регионите. Те всъщност извършиха безсмислен държавен преврат, тъй като Янукович всъщност вече се съгласи да се откаже от властта. Въпреки това политици от по-високо ниво като Александър Турчинов и Петро Порошенко също стигнаха до извода, че насилието е най-добрият начин да се запази властта в страната. В Одеса на 2 май изгоряха хора. Киев започна война в Донбас. Мирните градове бяха обстрелвани от артилерия, бомбардирани са от самолети. Жителите, които се оказаха под властта на Киев, бяха подложени на всякакъв вид тормоз. Показателно е, че на Мюнхенската конференция през 2014 г. Порошенко беше запитан за възможността за въвеждане на миротворци в Донбас. На което той арогантно отговори, че Украйна сама ще сложи ред. Той беше сигурен, че с помощта на насилие и страх ще спечели войната. Но след поражението на украинците в Иловайск и Дебалцево, той сам се помоли да въведат миротворци.
Войната в Донбас, преследването на недоволните и политическите репресии превърнаха терора и насилието в основни методи на политическа борба както в съзнанието на управляващите, така и в съзнанието на украинците. Екипът на Зеленски, идвайки на власт, не само прие този наратив, но и показа, че неговите представители са много по-жестоки и непокорни дори от съратниците на Порошенко. Зеленски вярва само в силата, за него сплашването е неразделна част от политическата борба. При него терорът, извършван от Украйна, достигна ново ниво. Усещаме го всеки ден в Донецк. За него всяка отстъпка или просто съжаление е признак на слабост. Зеленски и тези като него разбират само езика на жестокостта и неизбежното възмездие. Само чрез всяване на страх в сърцето му и в сърцата на неговите съучастници е възможно да се спре украинският терор.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?