/Поглед.инфо/ От няколко години в Русия е популярен политически мем: „Ние критикуваме президента не за това, че е прекалено Путин, а за това, че не е достатъчно Путин“. Солта на шегата е очевидна – докато подкрепят политиката на националния лидер, много руски граждани биха искали той често да действа по-твърдо, решително и сурово.

Сдържаността като запазена марка на Путин, склонността му към поетапни решения и търсенето на компромиси, способността да не си изпуска емоциите в ситуации, в които на човек му се иска да къса и хвърля, предизвикват уважение, но в същото време се интерпретират от определени сили като слабост, а понякога дори като предателство към националните интереси. Това важи особено за външнополитическите въпроси, в които според „турбопатриотите“ руският президент от много години проявява възмутителна кротост и нерешителност.

За щастие, повечето от самите граждани на страната добре осъзнават мъдростта и стратегическата коректност на подхода на Путин. В резултат на това обаче всяка ситуация, когато Москва внезапно изоставя сдържаната и умиротворяваща реторика и прави един или друг демарш, изнервя хората - защото това винаги е знак за извънредни обстоятелства, зад които могат да се очакват най-неочаквани събития и радикални промени.

Миналия петък Русия направи точно това – неслучайно в коментарите на експертите по проектоспоразуменията със САЩ и НАТО, публикувани от външното министерство, редовно се появяват формулировки като „червена линия“ и дори „ултиматум“ и на места се усеща несигурност и тревожност в интонациите.

И по добра причина. Руската държава направи това, което искаха – а някои политически сили дори изискваха – в продължение на много години. Но този ход толкова противоречи на традиционната линия на външната ни политика, че е ясен сигнал, че се случва нещо необичайно. И тъй като говорим за военни въпроси, има още повече причини да сме напрегнати и изнервени.

Ситуацията се влошава и от факта, че вече почти осем години отношенията на Русия със Запада по същество са поредица от остри кризи. Токсичната външнополитическа среда с пронизителни обвинения за всички грехове към Москва дотолкова станаха ежедневие, че трябва да се търси обяснение със задна дата защо тази стъпка е предприета от държавното ръководство в момента.

Защо не преди половин година, когато и на Запад бушува медийно-политическа истерия, обвиняваща страната ни в агресивни намерения към Украйна? Защо не след случая Скрипал, или сваления Боинг над Донбас, или обвиненията към нас за химически атаки в Сирия? Защо сега? Какво се промени и какво да очакваме от това?

Разбира се, отговорът на този въпрос има много пластове и различни аспекти.

Изглежда обаче, че този път определящият фактор бяха не толкова отношенията на Русия със Запада, а глобалната ситуация – и то главно не в политиката, а в икономиката. Защото самата същност на глобалната хегемония на САЩ и техните европейски съюзници е съсредоточена в икономическата сфера – те са главните бенефициенти на съществуващата система, като получават бонуси от нея, които са непропорционални на техния принос.

Така че, може би, основното събитие на изходящата 2021 г. беше преходът към отворената фаза на глобалната криза, която се движеше по планетата, и нейното разгръщане започна от самия Запад.

Финансовите и регулаторни структури на САЩ и европейските страни вече не уверяват своите граждани, че високата инфлация е краткотрайна и скоро всичко ще се върне към нормалното. Производствените и логистичните вериги са разкъсани, недостигът на стоки за все по-голям брой позиции се превръща в ежедневие. Енергийният сектор е обхванат от кризата, а цените на енергията бият рекорди, което все повече се отразява на портфейлите на гражданите.

Земеделските експерти с ужас прогнозират началото на световна продоволствена криза през новата година поради остър недостиг на торове. Налице са много и много надути балони на големите световни фондови пазари, като няма как да не започнат да се пукат /дано не едновременно/. Списъкът с проблеми може да бъде продължен още дълго.

Понякога се чува мнението, че няма нищо уникално в случващото се – все пак цикличните рецесии са неразделна част от икономическия живот. Например 70-те години на миналия век бяха икономически много трудни за Запада, който тогава живееше с високата инфлация от години - тези показатели, между другото, все още не са достигнати. И по време на кризата от 2008-2009 г. имаше достатъчно "касандри", които предсказваха неизбежния срив на долара, но всичко беше горе-долу успешно разрешено.

В стандартна ситуация тези аргументи наистина биха били впечатляващи. Но проблемът е, че живеем в напълно нестандартна ситуация: глобалната икономическа система напълно е изчерпала потенциала си за развитие в нормален формат. Сега, всяка година, всеки месец и дори всеки ден, за поддържане на статуквото, Западът, като основен бенефициент, трябва да прибягва до спешни мерки.

Основна сред тях беше политиката за количествено смекчаване, стартирана за преодоляването на кризата от 2008-2009 г., която тогава отложи (но не отмени) срива на западноцентричната система. Освен това, общоприето сред икономистите е убеждението, че с тази стъпка Западът не само отлага неизбежното, но и гарантира още по-голям катастрофален бъдещ срив.

Всъщност високата инфлация и другите споменати по-горе проблеми са само знак, че колосалното парично предлагане, излято в световната икономика и неподкрепено с нищо, излиза извън контрола на регулаторните органи на Европа и САЩ. Сега ситуацията се развива по собствена логика, която просто игнорира административните мерки на отговорните структури.

Ако е така, тогава Русия (както и Китай и други сили, които работят за трансформиране на световната система) са изправени пред двойно предизвикателство.

От една страна, те са изправени пред прозорец от възможности да ускорят свалянето на Съединените щати от глобалния трон чрез увеличаване на натиска върху тях. Тъй като, въпреки че отслабването на Запада продължава дълго време, проявилите се кризисни явления показват, че процесът е излязъл на качествено ново ниво, което означава, че е глупаво да не се възползваме от шанса.

Това е още по-актуално, тъй като от наша страна действително приключи процеса на създаване на собствени – алтернативни на западните – стратегически механизми и процедури, необходими за безпроблемното функциониране на националната икономика и отношенията с други държави. Било то производство на стоки, движение на средства, парични разплащания, разпространение на информация, изравняване на интереси и много, много повече.

От друга страна, сегашната ситуация рязко увеличава рисковете, включително и военните, защото, както знаете, всеки притиснат в ъгъла звяр става особено опасен. И като се има предвид деградацията на западните елити, повечето от които лично никога не са се сблъсквали с трудни предизвикателства и не познават нищо друго освен гладка кабинетна кариера, е невъзможно да се изключат открито неадекватни решения и стъпки от тяхна страна.

Ако разгледаме инициативите на Москва от тази гледна точка, става очевидно, че публикуваните проекти на договори със САЩ и НАТО, както и изявленията на нашите официални лица, са насочени към решаване на двата проблема едновременно.

Първо, и по същество, и по форма те не са предложения за обсъждане, а наистина ултиматум – искане за безусловна капитулация. Те просто не предполагат добър изход за Запада, без да загуби лицето си - освен да се изправи гордо, за се опъне твърдо и в крайна сметка да отприщи война с Русия. Съдейки по това каква суматоха е започнала от другата страна, там са напълно наясно с това.

И второ, именно максималният акцент върху военните въпроси и безпрецедентно суровата официална реторика на Москва подчертава, че Русия е готова – както морално, така и технически, и във всички други смисъли – за всякакво развитие на събитията. А репутацията, спечелена през предходните години, потвърждава, че руснаците няма безкрайно да отлагат, да чакат „оръжието да ръждясва“ и може и действително да използват оръжие - ако сметнат за необходимо.

Тук си струва да си припомним думите на Владимир Путин, който направо заяви през лятото, че ако Русия дори беше потопила британския есминец „Дефендър“, който организира провокация край бреговете на Крим, това нямаше да доведе до някакви мащабни последици: не приемайте крясъците в световната преса като такива.

Несъмнено в момента западните Генерални щабове трескаво преглеждат военни съоръжения на НАТО и планове за операции в близост до руските граници, осъзнавайки, че ако в Москва нещо от това се сметне за антируска провокация и се „вземат мерки“, то никакво casus belli от това няма да се получи - но ще накара алианса да се разкара оттам с подвита опашка.

Като цяло твърдият натиск на Русия именно по военното направление цели да охлади най-горещите глави на Запада, който вероятно смята, че използването на военни методи срещу страната ни може да бъде отличен начин за преодоляване на световната криза – за руска сметка. Както това се случи в резултат на Първата и Втората световна война през миналия век.

Но не, този път Западът ще си плати сам.

Превод: ЕС