/Поглед.инфо/ Кандидатът за президент на Беларус Светлана Тихановская отправи призив до Берлин с искане по някакъв начин да повлияе на Лукашенко. Самият Батька също намери съюзник в чужбина - колегата му в Киев Зеленски бързо се превръща в такъв. Но кой от основните кандидати ще подкрепи Москва? Зависи от по-нататъшни събития, които ще се разгърнат стремително и опасно.

Светлана Тихановская се издигна от обикновена домакиня до суперзвезда на белоруската политика за по-малко от месец. Но въпреки промяната в статуса, все още няма значение какво лично тя мисли за отношенията с Русия или Германия и как вижда родната си Беларус.

Тихановская е таран, чист технически кандидат, въплътен Антилукашенко, около чиято фигура всички онези, които вече не са доволни от настоящия президент, обединиха ресурси. Ако си представим, че тя ще спечели изборите, след максимум шест месеца ще има нови - с широк прием на кандидати. Това е същността на споразумението на Тихановская с хората, които имат човешки, организационни, административни и финансови ресурси, тоест всичко, което тя самата няма.

Тя беше допусната на изборите чисто защото Батька е идеологически сексист и искрено не вярваше, че жена може да се изправи срещу с него. Но хиляди митинги в подкрепа на неизвестната досега Тихановская доказват, че той е сгрешил. Въпросът тук не е полът, не във фамилията и не в заслугите, а във факта, че единственият кандидат, с когото Лукашенко се състезава сега, е „всеки-просто-не-Батька“. И това е много популярен кандидат, чисто случайно въплътен в Тихановская.

Въпреки това, сценарият на нейната електорална победа изглежда най-малко вероятен от всички. По простата причина, че президентските избори в Беларус отдавна вече не се водят в привичния за всички смисъл, на тях не се броят гласове - аналозите на нашите избирателни секции издават предварително одобрен резултат. Това се доказва от факта, че официалните данни за резултата противоречат на законите на статистиката, включително на известното разпределение на Гаус.

Самият Лукашенко заяви, че резултатите от кандидатите за опозиция са увеличени по негово искане, за да не изглеждат твърде жалки. Най-вероятно това не е просто подигравка: в редица случаи той наистина получава дори повече гласове, отколкото в крайна сметка му се приписват, просто удължаването на личния мандат на Батька да управлява белоруските земи е твърде сериозен въпрос, за да се повери на собствения народ и математика.

Доскоро почти всички в Беларус бяха доволни от това, но сега не ги устройва. От своя страна Батька няма да се откаже от властта под никакъв предлог, така че по-нататъшното развитие в републиката с голяма степен на вероятност ще изглежда така.

В нощта срещу понеделник, 10 август, ще бъдат публикувани официални данни, доказващи победата на Лукашенко в първия тур. Някои белоруси няма да повярват на тези данни, хората ще излязат на площадите и ще започнат да блокират улиците. Ще става въпрос за десетки хиляди хора и това, което наричаме Майдан, ще започне в републиката, но с тази разлика, че Лукашенко ще заложи на насилственото потушаване на протестите.

Тук приключва сигурността - бъдещето е неясно. Невъзможно е да се каже колко дълго може да продължи това, с чия победа ще приключи - на Лукашенко или на Антилукашенко и как ще изглежда победата, ако настоящият президент загуби властта. Заплахата за него не е толкова много от тълпата на улиците, колкото загубата на контрол над ситуацията и евентуалното въстание от страна на елита, включително и силите за сигурност.

За Русия, от гледна точка на чиито национални интереси белоруските събития са от голямо значение. В тази битка тя ще подкрепи победителя - не Лукашенко и не Антилукашенко, а този, който ще надделее. Така да се каже, ще върви според "арменския", а не според "украинския" сценарий.

Това ясно се подкрепя от скандала с арестуването на онези, които беларуската пропаганда нарича „Вагнеровци”. Тоест 33-те руски граждани, които са едва ли не обвинени в опит за държавен преврат и които са заплашени да бъдат екстрадирани в Киев. Коментирайки тази ситуация и събитията, които са я предшествали, Лукашенко практически открито описа с кого точно смята да се бие на Майдана - с руските наемници, които се опитват да свалят законната белоруска власт с парите на “Газпром”.

Това поведение на президента на Беларус може да се обясни, само ако в рамките на неотдавнашна серия от преговори с руското ръководство той не получи гаранции за недвусмислена подкрепа в неизбежния си конфликт с улицата. Тоест Русия отказа да признае предварително онези „изборни резултати“, които ще бъдат публикувани в понеделник вечерта. Това не се дължи на желание за реванш срещу Батька за месеците антируски изцепки, а с липсата на увереност, че настоящият президент ще може да се измъкне от кризата, в която сам се е вкарал.

Лукашенко е наясно, че отсъствието на такива гаранции влошава неговото вече несигурно положение. В случай на опит да се потушат сега неизбежните протести, Западът ще го върне към предишния статут на диктатор и ще се откаже да го признае за легитимен държавен глава. Ако Русия направи същото, може и да не остане никой, който да пожелае да даде ръка на потъващия Батька, което за него означава пълна международна изолация.

Настоящите действия на Батька са отчаян опит да избегне тази изолация. Но не в руска посока, а на запад. Когато започне белоруският Майдан, Лукашенко ще продаде на Вашингтон, Берлин, Брюксел и Лондон версията на събитията, според която той защитава независимостта на Беларус от руските нашественици. Всъщност той продава тази версия сега, предварително, а Западът ще реши дали да „вярва“ в това или не по-късно, в хода на пиесата.

В повечето случаи в гореспоменатите столици не са седнали идиоти, които да са готови да повярват на приказките, според които белоруската „независимост“, въплътена в Лукашенко, се опитва да унищожи московските „зелени човечета“. За това еднозначно свидетелства и репутацията на Батька на Запад, и характера на случващите се в републиката събития и факта, че Тихановская не може да бъде свързана с Кремъл. Там обаче има достатъчно циници, които да „повярват“ на Лукашенко, ако е изгодно.

Сценарият, според който на Русия се налагат санкции за опита за сваляне на Лукашенко и окупиране на Беларус, в никакъв случай не е парадоксален или фантастичен. На Батька, въпреки всичките му грешки от последните години, е невъзможно да се отрече политическата хитрост и усет. Той също така отлично разбира, че за западните елити е донякъде неестествено да приемат думата на „последния диктатор на Европа“ и да му простят за потъпкването на протестите. От друга страна, за тях е обичайно да приемат думата на украинските власти - съседите на Беларус и признати експерти по „руската окупация“.

Фактът, че Лукашенко може да получи подкрепа от Киев и умишлено я търси, се доказва от разговорите му с президента Владимир Зеленски за съдбата на арестуваните "Вагнеровци". Според украинския журналист Гордон, на когото Лукашенко даде интервю, белоруският лидер вече обеща да даде „зелена светлина“ за „екстрадирането на престъпниците“.

Гордон е емблематичната фигура на най-нахалната антируска пропаганда. Сега той говори за Лукашенко по следния начин: „символ на епохата“, „част от историята“, „силно ръкостискане“. Създава се впечатление, че не е останало много дълго до обявяването на белоруско-украински съюз.

Основният проблем е, че дори ако историята в крайна сметка последва този сценарий, това няма да промени същността на националните интереси на Русия по отношение на Беларус, така че Москва все пак ще трябва да продължи да си има работа с Лукашенко, ако той спечели. И той ясно разбира това, поради което играе толкова нахално.

Не е сигурно дали той разбира нещо друго. Фактът, че той рискува да надцени силата си и в дните на криза да прекрати политическия си път, е много лош, не без помощта на някой от вътрешния му кръг. Дотолкова, че след това за всякакви злополуки може да бъдат обвинени "саботьори от ГРУ", което ще устрои мнозина: самите заговорници, Западът, Киев, машината на антируската пропаганда, почти цялата белоруска опозиция и всички в ръководството на републиката, които са убедени че Лукашенко е отишъл твърде далеч.

Само Русия и, разбира се, самият Лукашенко няма да бъдат доволни от това.

Превод: В. Сергеев