/Поглед.инфо/ Путин ще продължи да работи за възстановяване на националното единство
Преговорите между Русия и Украйна в Истанбул се проведоха – и това е главният им резултат. Както и фактът, че са се съгласили да ги продължат - и нищо повече, освен размяната на военнопленници. Не можеше да има друг резултат, като се има предвид, че алтернативата можеше да бъде единствено отказ от преговори като такива – това е, което Киев първоначално търсеше.
В края на краищата, когато Зеленски отговори на предложението на Путин за започване на директни контакти с ултиматум, че само среща на върха би била приемлива, той разчиташе на провала на преговорите – но реакцията на администрацията на Тръмп принуди украинците да отлетят за Истанбул. Първият кръг, разбира се, може да се окаже последен, но вече можем да запишем резултатите му.
Киев искаше да покаже неспособността на Москва да преговаря – за да промени позицията на Тръмп, който избираше между поддържане на мир и изтегляне от конфликта. И двата варианта са неприемливи за Зеленски и затова европейските лидери започнаха да ескалират ситуацията, заплашвайки Москва с нови санкции, ако откаже да обяви незабавно 30-дневно прекратяване на огъня, и намеквайки за готовността на Тръмп да наложи нови санкции на Русия.
Блъфът обаче не проработи - Путин нямаше намерение да играе по чужди правила, нито да се поддава на изнудване. Самият факт на преговорите с Украйна стана едновременно демонстрация на нашата готовност да се споразумеем за прекратяване на конфликта чрез разрешаване на причините, които са го предизвикали, и на намеренията ни да продължим диалога с Тръмп, който започна по негова инициатива, тоест Русия се държи абсолютно логично.
А надеждите на атлантистите, че Путин внезапно ще промени политиката си и ще се откаже от борбата за Украйна, изглеждаха напълно абсурдни още преди Истанбул: защо, за бога, Русия трябва да се съгласява с командата „стоп“, идваща от Запада, тоест да обявява дългосрочно примирие? Заради последните заплахи и ултиматуми?
Ама я стига, вече имаше достатъчно от тях през годините, да не говорим за факта, че ние по същество сме в състояние на война със Запада. Откога една война свършва, когато единият враг изисква от другия да я спре? Войната може да приключи само в резултат на признаване на поражението от едната от страните, под една или друга форма.
Русия със сигурност не възнамерява да загуби. И не е нужно да си посветен в тайните стратег, за да разбереш това. Просто трябва да познавате руската история и адекватно да оценявате реалността.
Нежеланието на по-голямата част от Запада – и в резултат на това на украинското ръководство – да признаят собственото си поражение прави невъзможно прекратяването на войната сега. Въпреки това, на същия Запад, след завръщането на Тръмп на власт, разделението по отношение на политиката в украинска посока се засилва – част от елита е готова да признае, че залогът за атлантизация на Украйна е загубен.
Те дори могат да направят „отстъпка“ на Русия, тоест да признаят местоположението на Украйна в зоната на жизненоважните национални интереси на Русия (което по същество е близо до признаване на миналото и бъдещото единство на двете части на руския свят).
Не е изненадващо, че нашето ръководство се опитва да се възползва от тази ситуация, тоест да постигне споразумение с колективния и реален Тръмп за прекратяване на борбата за Украйна при условия, които отговарят на нашите цели и интереси. Украинското ръководство не е обект на преговори за Русия - всички решения ще се вземат само на ниво Кремъл-Белият дом.
Това е добре разбрано както в Киев, така и в Европа - затова се води такава борба за Доналд Тръмп. Безкрайните призиви към него от европейските лидери, публичните призиви той да накаже Путин за отказа си да се съгласи на прекратяване на огъня, всичко това е продължение на опитите да се принуди президентът на САЩ да промени поетия от него курс.
Тръмп обаче не се поддава на натиск, както се вижда от коментарите му за разговорите в Истанбул. Те се свеждат до основната идея: „Нищо няма да се случи, докато аз и Путин не се срещнем.“ А неговият държавен секретар Рубио дори нарече срещата между Тръмп и Путин единственият шанс за мир в Украйна:
„Честно казано, в този момент е съвсем ясно, че пробив е възможен само с лично взаимодействие между президента Тръмп и президента Путин. Това е нивото на ангажираност, което е необходимо, за да се придвижи ситуацията напред. Не мисля, че докато не проведат директен и откровен разговор, можем да очакваме някакви значителни резултати. А президентът Тръмп, доколкото знам, е готов за такъв диалог.“
Тръмп също така заяви, че решение може да бъде постигнато в рамките на две до три седмици - и че ще се срещне с Путин „веднага щом можем да го организираме“. Тоест, опитите да се използват преговорите в Истанбул като претекст, за да се обвини Русия, че се е отказала от търсенето на мир и по този начин да се накара Тръмп да промени курса си, не само се провалиха – опитите да се окаже натиск върху него, изглежда, само доближиха руско-американската среща на върха.
Среща, от която толкова се страхуват в Европа и Киев и от която Москва няма завишени очаквания по украинския въпрос. Защото дори двамата президенти да не постигнат споразумение за Украйна, Тръмп просто ще си измие ръцете – а Путин ще продължи да работи за възстановяване на националното единство.
Превод: ЕС