/Поглед.инфо/ Докато примамва Ню Делхи в своите геополитически игри, Белият дом държи нож в пазвата си
Честването в канадския парламент на украинския есесовец Гунко от SS дивизията „Галиция“ й се върна като рикошет в друга област. След като стигна до извода, че подкрепата на Отава за различни видове сепаратистки и екстремистки емигрантски организации, включително открито фашистки, има системен характер, Индия зае по-решителна позиция в конфликта с Канада за убийството на сикхски лидер на нейната територия.
В отговор на обвиненията на канадския премиер Джъстин Трюдо, че индийското правителство е замесено в този опит за убийство, Ню Делхи, който категорично отрича това, обяви за експулсирането на 41 канадски дипломати от страната.
В същото време беше разкрита друга очевидна истина - Канада само изпълнява отстъпената й функцията на "сигурно убежище", възложена й в рамките на глобален феномен, който отдавна се използва от Съединените щати. Не е тайна, че в Америка след Втората световна война намират убежище и „работят по своя профил” не само бивши нацисти, но и лидерите на буквално всички съществуващи в света сепаратистки движения – от ирландски до индийски, в т.ч. малки и големи племена от Азия, Африка и Латинска Америка.
Критерият за благосклонност към тях е прост - пълна лоялност към Вашингтон и неговата "лидерска роля" в света. Всъщност тези сепаратистки организации служат като още един лост за „мека“ и, ако е необходимо, - за „твърда“ сила при изпълнението на външната стратегия на Белия дом.
Чрез тях се влияе върху обществените настроения в „страните на произход“ чрез широка система от медии, различни видове мозъчни тръстове и неправителствени организации. В тези институти специалистите в отделните страни, като правило, са местни жители на онези страни, които са враждебни към онези режими, които не заемат проамерикански позиции, често от национални малцинства.
Ако политиката на дадена държава вече не устройва Вашингтон, тези сепаратисти участват активно в усилията за подкопаване на тяхната стабилност. В екстремни ситуации те могат да бъдат ориентирани към разделянето на държави, които не му харесват. Известна е например ролята на емигрантските организации с центрове в Америка за разпадането на Судан, Етиопия, Югославия и разрушаването на Съветския съюз.
Зад сегашната активизация на сикхската емиграция в Канада, което в крайна сметка доведе до убийството на един от лидерите й, стояха точно такива разчети. В края на краищата информацията, че индийските разузнавателни служби стоят зад ликвидирането на лидера на сикхските сепаратисти, е предадена в Отава от ЦРУ на САЩ.
По този начин на Индия на практика се изпраща сигнал, че ако се опита да се измъкне от наложените й схеми за „стратегическо партньорство“, може да се изправи пред големи проблеми на вътрешната сцена. Между другото, както каза синът на убития Ниджар, баща му редовно се е срещал с офицери от канадското разузнаване, които действат в тясно сътрудничество с американските си колеги.
Чрез канадския прокси инструмент Вашингтон сякаш постави Индия на мястото й, принуждавайки я да не изисква твърде много за себе си. В подобен сценарий САЩ например използват, макар и без сепаратистки контекст, анти-ердоганистката турска организация на Фетхуллах Гюлен с централа в Пенсилвания. „Кислородът“ към него се отваря или затваря, в зависимост от поведението на самия турски президент Р. Ердоган.
Статии, разпалващи сепаратистки настроения в Индия, се появяваха в американската преса даже по време на „знаковото” посещение там на премиера Н. Моди.
New York Times, по-специално, се оплака се от „натиска“ върху демократичните свободи при него и написа : „Индия при Моди стана особено опасна за повече от 200 милиона членове на религиозни малцинства: екстремисти сред неговите десни поддръжници подклаждат напрежението за налагане на конституционната светска демокрация Индия доминиращата роля на индуизма. Поради това страстите могат да се нажежат всеки момент - особено сред индийските мюсюлмани."
Водещи американски ресурси в областта на външната политика идентифицират Н. Моди с „индуисткия национализъм“, за който се твърди, че е насочен към създаване на„Акханд Бхарат – Велика неделима Индия – в която Ню Делхи ще изгради „културна конфедерация“ в област, простираща се от Афганистан до Мианмар и от Шри Ланка до Тибет.“
Нищо подобно няма в програмата на индийския премиер, но подобни изказвания мобилизират срещу него множество разколнически сили. Критиците на прекомерното ухажване на Индия в Съединените щати казват, че сътрудничеството с нея „трябва да бъде строго насочено към противодействие на Китай“. А американските служители „трябва да разберат, че в сърцето си Индия не е съюзник“.
Последните събития, разбира се, трябва да накарат Ню Делхи да се замисли още веднъж колко искрени са представителите на Белия дом, които обещават на индийците само ползи от следването на Съединените щати? Има основателни причини да се смята, че Индия се разглежда там главно като инструмент за водене на хибридна прокси война с Китай, нещо, за което дипломатите мълчат, но експертите говорят открито.
Въпреки това би било наивно да се вярва, че индийското ръководство не е наясно с всички клопки, които се крият в американския поток от похвали в негова посока. Ню Делхи има своя собствена игра и може би в родината на шаха тя е дори по-сложна от американския покер. Някои експерти в Америка, в частност, открито изразяват съмнения, че Вашингтон ще успее толкова лесно да насочи „индийския слон“ в желаната посока.
Според британското издание на Economist, което продължава да следи отблизо бившия „диамант в короната“ на Лондон, „Ню Делхи не вярва истински в съюзите. Постоянна характеристика на индийската външна политика – от епохата на Джавахарлал Неру до днешния ангажимент за необвързаност – е дълбоко вкоренения постколониален страх да не бъдат отново оставени на милостта на по-богата сила.“
Само този фактор, смятат британците, вече поставя под съмнение степента на прозападните пристрастия на Индия. Всъщност тя вижда усилията на Америка за укрепване на връзките „по-скоро като икономическа възможност, отколкото като стратегическа възможност, въпреки че желанието на Ню Делхи да задълбочи отношенията в областта на отбраната и сигурността наистина нараства“.
Индийските анализатори признават, че в засиления интерес на Запада към тяхната страна те виждат на първо място „благоприятната геополитическа среда“, която може ще й помогне „да се интегрира по - успешно в глобалните вериги на доставки“.
Водещият американски експерт по Индия, който някога е играл важна роля за сближаването на Съединените щати с нея, а сега работи в Фондация Карнеги, Ашли Телис (Ashley Tellis), публикува статия във Foreign Affairs с характерното заглавие „Неудачният залог на Америка върху Индия “. В нея той укротява безмерните надежди на Вашингтон, че Ню Делхи може да стане негов ключов партньор в областта на сигурността.
По неговите думи, Индия иска от Съединените щати само евентуална защита от възможни агресивни действия на Пекин срещу себе си, но дори не мисли за настъпателна борба срещу нея в защита на интересите на Америка, от което всъщност последната е заинтересована преди всичко.
В допълнение към нежеланието на Ню Делхи да се въвлича в хибридната прокси война с Китай в името на Вашингтон, превръщайки се в „азиатска Украйна“, както и да разваля своите дългогодишни дълбоки връзки с Русия, индийското ръководство има и други причини за недоволство от Белия дом.
Индия, например, не е съгласна с настояването на Америка за поддържане на строги санкции срещу Мианмар и Иран, като самите САЩ същевременно угаждат на Пакистан, където масовите арести, изчезванията и изтезанията на хора са станали норма. Тя също така не харесва враждебността на САЩ към светското правителство на Бангладеш, което се бори с ислямистките сили и от много време установи нормални отношения с Ню Делхи.
Съединените щати, смятат наблюдатели, не са свикнали с предизвикателства от страна на своите партньори. Техните традиционни съюзи в стила на Студената война позиционират САЩ като „център“, а техните съюзници като своеобразни „спици“. Но това няма да работи с вечното индийско „Колело на Самсара“.
Както дори Кърт Кембъл, който курира политиката на Белия дом за Азия, призна, „Индия има уникален стратегически характер и желание да бъде независима, мощна държава“. Ролята на клиент, отредена му от САЩ, е много далеч от желанието им да се превърнат в друга велика сила, което само по себе си крие сериозен конфликтен потенциал в бъдещите американско-индийски отношения.
Превод: ЕС
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?