/Поглед.инфо/ Пробуждайки се сутринта миналия понеделник, американският президент Доналд Тръмп откри, че за три месеца търговска война икономическият ръст на неговия основен търговски съперник се е забавил до 6,2% и се зарадва: „Митата на САЩ имат основното влияние върху компаниите, решили да се изтеглят от Китай, в страните, които не са подложени на мита. Хиляди компании напускат Китай”, заяви стопанинът на Белия дом.

Няма съмнение, че увеличението на митата до 25% на всички стоки, произведени в Поднебесната, не е шега работа. Но ако събудил се и изпил кафе, президентът на САЩ се бе консултирал със своите икономисти, той щеше да разбере, че чуждестранните компании се изтеглят от Китай не за първа година. Причина за това е нарастващата конкуренция с китайските компании.

Управляващата най-голяма в света мрежа за продажба на дребно американска компания „Уолмарт” продаде своите активи в Китай още преди три години. Френският „Карфур”, обявил преди седмица, че излиза от китайския пазар „заради жестокото състезание с местните конкуренти и заради ръста на интернет-търговията, натискащи чуждестранните компании”, се готви за това от началото на 2018 година.

„Карфур”, най-голямата верига супермаркети в Европа, търгуващ със стоки в Китай вече четвърт век, продаде 80% от своите акции на китайския Suning.com за 620 милиона евро. А месец след „Карфур” си заминава и „Амазон”. Така че сутрешната радост на президента Тръмп щеше да е значително по-малка, ако му бяха обяснили, че китайските интернет-магазини, такива като „Фрешхипо”, принадлежащи на „Алибаба груп”, бият чужденците на своя пазар със своята способност да доставят поръчките в деня на покупката и то на напълно конкурентна цена.

Дори готвещият се за бягство от китайския пазар компютърен гигант „Епъл”, заработващ в Китай около четвърт от печалбата си, тоест около 50 милиарда долара годишно, показва не страх пред повишените мита, колкото това, че „все повече хора преминават на системата „Андроид” и избират мобилни телефони „Хуавей”, както съобщава в-к „Женмин Жибао”.

Продажбите на американския „Епъл” от началото на годината са паднали с 30%. Знаейки това е лесно да разберем защо компанията се готви да започне производство на своите популярни стереослушалки „Еърподс” във Виетнам. Смяната на географията на производството на високотехнологичната продукция не е в случая проста смяна на адреса на производството, отбелязва „Форбс”: „За да се избягнат митата, фирмите трябва да гарантират, че техният готов продукт е преминал съществена част от изработката си извън Китай. Има такива, които разглеждат смяната на мястото повече като възможност да пренесат окончателното сглобяване, където предварително събраните части се комплектуват в окончателния продукт. Междувременно това може да изглежда като неголяма модификация вече на съществуващата сложна система”.

Правителството на Виетнам започна лов на тези компании, които просто лепят на китайските стоки собствен етикет и ги изпращат в Европа и САЩ като собствени, „заобикаляйки” американските мита. Стартът на борбата с „летящите етикети” беше даден от „Асанзо”, произвеждаща домашна електроника. Основната работа, която извършват в завода за телевизори, се състои в това да се премахне лепенката „Произведено в Китай”от течнокристалните екрани и телевизорът става виетнамски, направен по японска технология.

Такъв бизнес позволи на Виетнам от януари до май т.г. да увеличи с лудите 40% печалбите си в търговията със САЩ до 21,6 милиарда долара. Отсъствието на правила във вноса на виетнамски стоки на указания за реалния произход на стоката при реекспорт направи Виетнам особено удобна „междинна станция” за стоките от китайския пазар на американския. Ханой нямаше да има нищо против толкова бърз ръст на износа си, ако не бе Доналд Тръмп, който нарече Виетнам „най-лошият нарушител в търговията”. А през юли Министерството на търговията на САЩ наложи мита от 456% върху определени марки стомана от Тайван и Южна Корея, преминаващи през крайна обработка във Виетнам и така ставайки виетнамски.

В Ханой разбраха сигнала и то правилно. Там готвят нови правила за износа, които ще изискват показване в процент обема на произведената непосредствено във Виетнам част от стоката. Но тази лъжичка катран не разваля това, че именно Виетнам стана основният получател на поръчки за стоки и от двете враждуващи страни. Според данните от първото тримесечие на 2019 година, общата стойност на тези пренасочени поръчки е близо 8% от БВП на всички страни от Югоизточна Азия.

Разбира се, американските мита върху китайските стоки вдъхнаха решимост у големите чуждестранни компании да минимизират загубите. Но само големите. В Китай има множество чуждестранни компании с по-малки размери, за които разкъсването на наложените връзки с доставчиците и търсенето ще е равносилно на банкрут. Но за тези, които могат да си го позволят, Виетнам е доста привлекателно място. Ниска работна заплата при доста високо равнище на образование в страната, договор за свободна търговия с повечето страни от региона, членство в АСЕАН, тъкмо подписан договор за свободна търговия с ЕС, отменящ в близките 7 години 99% от митата на виетнамския внос и три нови Специални икономически зони в морските пристанища на Виетнам, в добавка към вече съществуващите 18 породили истински бум чуждестранни инвеститори. Особено китайски, които пристигат в индустриалните паркове на Виетнам с цели автобуси.

Китайските инвеститори вложиха миналата година 2,4 милиарда долара . Само Хонконг е вложил във виетнамската икономика вече 5 милиарда долара. Наистина, остава неясен въпросът къде се влагат всичките тези пари – в чист бизнес и високи технологии или в спекулации в пазара на недвижимо имущество и залепяне на етикети „Произведено във Виетнам” за отклоняване на мита.

Превод: В.Сергеев