/Поглед.инфо/ Най-големият купувач на соя в света - Китай - премахна всички ограничения върху вноса на соя от Русия. Сега тя може да бъде доставена до Поднебесната империя от всяко кътче на страната и с всеки транспорт. Търговската война със САЩ отвори за Русия прозорец на възможности за увеличаване на износа на сравнително нова селскостопанска култура за Китай. Ще успее ли Русия да се възползва от такъв подарък на съдбата?

„Според допълнителното споразумение към протокола за фитосанитарните изисквания за царевица, ориз, соя и рапица, доставени в Китай от Руската федерация, се допуска вносът на соя в Китайската народна република от всички региони на Русия“, се казва в документ, публикуван на уебсайта на Главната митническа администрация на КНР. Соята може да бъде транспортирана от Русия до Китай с всички транспортни средства - по вода, железопътна линия, шосе, въздух.

За премахването на бариерите за износ на соя в Китай Русия е задължена включително и на търговската война между САЩ и Китай. Доскоро САЩ бяха основният доставчик на соя за КНР. Износът възлиза на 18 милиона тона соя, докато Пекин забрани вноса от САЩ в отговор на наложените мита. Докато самият Китай консумира повече от 100 милиона тона соя като цяло и с право поема първото място в света по този показател.

Русия е признатият световен лидер в износа на пшеница. Но производството на соя за Русия е сравнително нова индустрия. Само преди 10 години тя практически не съществува в Русия: произведени са около 8–10 хиляди тона. Въпреки това, през последните пет години соята навлезе тясно в руския живот. През последните шест години брутният добив се е увеличил почти 2,5 пъти: от 1,6 милиона тона през 2013 г. на 3,9 милиона тона през 2017 г. Миналата година събраха 4,1 милиона тона. В същото време засятата площ се е увеличила само със 75% за същия период: от 1,5 милиона хектара до 2,6 милиона хектара. Това означава, че руските фермери са успели да увеличат добива, който през 2017 г. възлиза на 15,1 ц/дка.

Според плана на Министерството на земеделието до 2024 г. Русия трябва да увеличи производството на соя със 75% - до 7,2 милиона тона. По-специално, брутната реколта трябва да се удвои в района на Амур (до 2,2 милиона тона), в района на Курск (до над 1 милион тона) и в Приморие - до 719 хиляди тона.

Що се отнася до износа, той може да нарасне до 4,5 пъти - от 800 хиляди тона през 2018 г. до 3,7 милиона тона през следващите години. Това изявление направи министърът на икономическото развитие Максим Орешкин в кулоарите на Международния икономически форум в Санкт Петербург.

„Търговската война повлия на политиката за покупки на Китай и отвори редица възможности за Източна Русия да увеличи износа на соя на китайския пазар. Русия трябва да увеличи производството на соя, както по причини за заместване на вноса, така и с оглед на експортния потенциал“, коментира Дмитрий Востриков, изпълнителен директор на асоциацията „Руспродсоюз“.

Русия обаче е малко вероятно да успее напълно да замени доставките на американска соя. „Далечният изток през последните години вече значително увеличи износа и ще продължи да прави такъв. Що се отнася до европейската част на Русия, където през последните години се увеличават площите за соя, според мен това разрешение няма да има сериозно влияние. Факт е, че в европейската част на Русия соята се консумира от местни животновъди. В допълнение към факта, че произвеждаме соя, ние също изнасяме 2 милиона тона, преработваме около 70% и ги консумираме в домашни условия. Това означава, че соята не е в изобилие в европейската част на Русия“, казва водещият експерт на Института за проучвания на селскостопанския пазар (ИПСП) Даниил Хотко.

Според него няколко проекта, обявени за изграждането на съоръжения за преработка на соя в европейската част на страната, сочат, че търсенето на соя в Русия само ще расте и дори като се има предвид близостта с Китай, тази соя едва ли ще отиде там. Освен това доставката на соя от централните райони на Русия не е евтина.

Така че, компанията „Дружество“ обещава да построи завод за извличане на олио в района на Курск на стойност 20 милиарда рубли. Той ще бъде първият в областта на преработката на соя, въпреки че този регион е сред най-големите в производството на маслодайни семена (соя, слънчоглед и рапица). До 2024 г. брутната реколта на соя тук може да нарасне с по-малко от 500 хиляди до повече от 1 милион тона. Фирма „Черкизово“, най-големият производител на месо в страната, планира да изгради завод за преработка на соя в региона на Липецк за производство на брашно и олио. Така компанията ще може да намали разходите за производство на месо за сметка на фуражите.

Според Хотко Министерството на земеделието планира да увеличи производството на соя в Русия и износът й твърде оптимистично. „Според нашите прогнози до 2024 г. производството ще се увеличи до 6 милиона тона годишно. В този случай износът ще расте, но не и многократно. Защото вътре в Русия има кой да консумира соя. Но, разбира се, ще има растеж на износа, той ще нарасне до 1,5 милиона тона“, смята експертът на ИПСП.

Защо експертите не очакват експлозивен растеж на износа на соя за Китай на фона на възникващите възможности? Не става дума за слуха, че соята е вредна за почвата. Всъщност в производството ѝ няма нищо страшно. „В Далечния Изток, където 80% от земята е засята със соя, няма определени проблеми, каквито може да има, например, със слънчогледа. Разбира се, въртенето на културите трябва винаги да се спазва за ефективност, но соята не носи пряко отрицателно въздействие“, смята Хотко.

Проблемът е в поддържането на силна конкуренция дори при оттеглянето от китайския пазар на САЩ. Китай вече я замени с бразилска, по-евтина заради използването на ГМО. Отсъствието на ГМО в производството на руска соя е нейното конкурентно предимство, от една страна. От друга страна е значително трудно да спечели в това отношение пред Бразилия.

Освен това Русия традиционно се специализира в отглеждането на други култури, а площта за култури не е безкрайна.

„Като минимум има други култури, които дават не по-малка печалба от соята. Земеделският производител печели толкова от пшеница и слънчоглед, колкото от соя. Следователно, никой няма стимул да сее соя“, казва Хотко. „Колкото и да казваме, че можем да облагородяваме нови земи още 20 години, площите като цяло са ограничени. Има посевни площи, в които расте соя, но в момента те не могат да се удвоят, в противен случай ще трябва да се изоставят много други култури и да се наруши редуването на посеви. И не можете категорично да уверите, че соята е по-изгодна от другите култури. Някъде, да, някъде - не. Всеки взема решението сам“, добавя експертът.

„Соята е добър предшественик за много култури в кръговрата на реколти, но метеорологичните и климатичните условия не позволяват да се получават повече приходи на хектар в сравнение с други области на растениевъдството. Соята обича топлината и влагата и се култивира успешно в Примориски и Краснодарския край“, отбелязва Востриков.

„Има много региони, в които расте соята, но по отношение на добива и съдържанието на протеини в зърната, те не съвпадат с необходимите параметри. Следователно, ние внасяме повече от 2 милиона тона соя и техните субпродукти. Трябва да има икономически стимул за земеделските производители“, добавя експертът.

Востриков смята, че Русия би могла да направи пробив в износа на растителни протеини чрез разработване на дълбока обработка на традиционно отглеждани култури.

„Ако държавата финансира руската разработка на вътрешно индустриално оборудване за разделяне на брашно на нишесте и обогатен с протеин концентрат, след няколко години ще можем да предложим на световния пазар алтернатива на соевия протеин - растителен протеин, произведен от пшеница, овес, просо и др.“, - счита изпълнителният директор на сдружението „Руспродсоюз“.

Ясно е, че готовият продукт дава добавена стойност и високи маржове. В същото време Русия изнася почти цялото соево масло, което произвежда ( 75%). „Този показател може да се увеличи допълнително, но тук отново има силна конкуренция с Америка и Бразилия. Тези пазари не са по-лесни“, смята експертът от ИСПС.

В този случай извличането на протеин от пшеница според него е нелогично, тъй като в тази култура не е достатъчна. „Пшеницата може да се преработи в други неща - глутен, нишесте и т.н. В тази посока ние бавно, но се движим. Това е въпрос на финансиране. Нуждаем се от мащабни инвестиции, за да изградим тези високотехнологични индустрии. В самото начало на това пътуване се появяват първите пилотни проекти за преработка на пшеница. Всички разбират важността и рентабилността на тази област“, заключва Хотко.

Превод: В.Сергеев