/Поглед.инфо/ Военните учения на НАТО край границите на Русия имат открита антируска насока, увеличава се броят на провокациите, констатира началникът на генералния щаб на ВС на Русия армейски генерал Валерий Герасимов. Според него се наблюдава съществен ръст на военните бюджети от страните в НАТО, техния военен потенциал, в това число в областта на ПРО, продължава да се увеличава.

Колкото и да е парадоксално, това е добра новина за Русия. Не защото войната е нещо хубаво, макар и германският философ Фридрих Ницше би поспорил за това, а защото подготовката на НАТО към война с нас окончателно нарежда нещата по техните места. Ако НАТО се готви за война с Русия, значи вече няма никаква двусмисленост в отношенията със Запада като цивилизация като цяло.

Няма смисъл от кривенето и хиленето на родните либерали, че, видите ли, е “диващина” да виждаш враг в “цивилизования” Запад. Или, както често ни се налага да слушаме от устата на особено младите поклонници на Запада в отговор на предупрежденията за неговата агресивност: “Ох, ама кому сме нужни?”

Нима ще бъдат също толкова любезни спрямо представителите на „цивилизованите народи на Запада“ в момента, когато се появят пред тях с пълна екипировка по време на прочистванията. Поне сега не бива да зарязваме здравите и нормални руснаци. Тези, които смятат, че Западът е враг, но хлипанията и стенанията на милите ни либерали, отгледани на американско кино, са малко разколебаващи: може би наистина Западът не е враг, а...

В този момент трябва да включим отговора на началника на Генералния щаб на ВС на РФ армейски генерал Валерий Герасимов: “Мероприятията по подготовка на войските на Алианса, в които все повече се въвличат страни извън блока, се провеждат с ясно изразена антируска насока. Отбелязва се засилването на провокационната дейност при руските граници”. И отново всичко застава по местата си.

Западът и неговото НАТО са враг, при това какъв! Дори и ако най-накрая забравим своята история, забравим как всеки век гоним западните завоеватели от руската земя, то паметта на кръвта трябва да остане. Остава просто да запушим устата на западната агентура, да не ни смущава. Да я запушим, разбира се, меко и демократично - с руска пухкава ръкавичка или с коприненото шалче на изключването и пълното информационно игнориране (за това, впрочем, човек също трябва да се подготви добре - не по-лошо, отколкото за гореща война).

Макар и в момента, когато “поляците”... Тоест когато новата либерална агентура на Запада седяха в Кремъл и управляваха (по-точно разрушава) руската държавност, Русия дори беше приятел с НАТО. По-точно, нашият либерален елит смяташе, че е приятел. Ръководството на НАТО отбелязва предаването на позициите, отстъплението и самоликвидирането от страна на тогавашния деветдесетарски руски елит. Народът, както обикновено, мрачно мълчеше.

Дружбата приключва през 2008 година, след събитията в Южна Осетия. Макар въпросът доколко са ни нужни такива отношения с НАТО и да възникна доста по-рано.

Засега не е ясно какви усилия предприема НАТО, за да тласне руското ръководство към възобновяване на миналото сътрудничество и предприема ли изобщо такива, но е напълно очевидно, че армиите на НАТО отново пълзят към границите на Русия.

Събитията от август 2008 година станаха добър шанс да се прекратят всякакви отношения със Северноатлантическия алианс, което окончателно беше закрепено от изгонването на двамата наши дипломати, обвинени в шпионаж през пролетта на 2009 година. Тук трябва да отнесем и последвалите скоро учения на НАТО в Грузия и другите неприятелски крачки до струпването на стара американска техника край границите ни в Прибалтика под предлог учения.

Но дори и това не стана повод за окончателно закриване на темата за сътрудничество между Русия и НАТО. Глас за възобновяването на подобно сътрудничество от либералния лагер се надава и досега. В отговор на 7 декември 2020 година експертите от списание „Нешънъл Интерест“ заявяват, че „между Русия и НАТО са наложени толкова напрегнати отношения, че всяко неправилно изтълкувано произшествие може да доведе страните до състояние на „случайна война“.

Малко по-рано, на 3 декември, МВнР на Русия изрази притеснения от нарастването на военните сили на НАТО в Черно море, отбелязвайки увеличаващото се количество влизания на кораби от ВМС на страните от НАТО в черноморските пристанища на съюзници и „партньори“, полети на разузнавателни самолети и безпилотни летателни апарати край руските граници. Сега за увеличаването на броя провокации на НАТО край границите на Русия говори вече Генералният щаб и това е значително по-близо до реална война на НАТО срещу Русия.

А генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, напротив, обвинява Русия в усилване на своята военна мощ, особено в Крим. И между другото говори, че видите ли – Русия „е нападнала“ (с помощта на демократичен референдум в Крим явно) Украйна, а също така Грузия (явно Михаил Саакашвили е разказал на Столтенберг кой кого напада), нарушавайки териториалната цялост на тези нови „съюзници“ на САЩ и НАТО.

В отговор на това ръководителят на агресивния блок НАТО Столтенберг би трябвало да си спомни, че САЩ, които са създали НАТО за „сдържане на Русия“, нарушават, например, териториалната цялост на Мексико, откъсвайки от него на практика половината му историческа територия. Затова и Русия и страните от ОДКБ напълно могат да положат усилия, за да съдействат на мексиканското правителство за завръщането на тези законно, по военен начин, агресивно, в хода на войната откъснати от територията на Мексико.

Също така Русия и ОДКБ имат своите интереси в Карибско море, защото там се намират нашите съюзници Венецуела и Куба, а предвид интересите на Русия и Мексико в Куба, ни е наистина необходимо да засилим присъствието на военния флот на Русия в Мексиканския залив. Това е стратегически важна за нас точка и присъствието там на руски военен флот отговаря на интересите на Русия и страните от ОДКБ.

Общо взето е ясно, че именно Русия недопустимо приближава границите си до базите на НАТО и не може да се мисли по друг начин. Факт е, че нашите западни „партньори“ забравят историята на своите походи срещу Русия всяко столетие.

Остава за нас, особено след много недвусмислени предупреждения от ръководството на руското военно ведомство, да се подготвим отново за война. Нещо повече, да се подготвим не само на нивото на самото военно министерство, но и морално, на нивото на обществото, подобрявайки мрежовите и информационните технологии едновременно с хиперзвуковите ракети и системите за ПВО.

Необходимо е да се подготвим за война на ниво мироглед културен (избавяне от западната културна окупация), идеологически. Изчистване на западните, либерални агенти от руските елити и експертната информационна общност. Във война ще ни нанесат колосални щети, изпълнявайки удари отвътре. Тоест, необходимо е да се подготвим за война сериозно и на всички нива. Това е, разбира се, ако наистина искаме мир.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели