/Поглед.инфо/ Председателят на КНР Си Цзинпин, оглавяващ делегация от хиляда души, пристигна на държавно посещение в Русия. Още в първия ден руският президент Владимир Путин и ръководителят на КНР Си Цзинпин, след преговорите в Москва, подписаха съвместни изявления за развитието на всеобхватно партньорство и стратегическо взаимодействие и за укрепване на глобалната стратегическа стабилност.

Зад сухите думи на споразумения се крие не по-малко от нов светоглед. Да започнем с укрепване на глобалната стратегическа стабилност. Според китайската страна, светът е станал стратегически нестабилен в момента, когато Съветският съюз се разпадна, а Съединените щати обявиха себе си за единствени господари на света, преставайки да се съобразяват с други държави, било то съюзници, неутрални сили или опоненти.

Така нареченият нов американски световен ред се описва от един от най-големите учени от Института за Китай в университета „Фудан“ Чжан Вейвей с помощта на модела на системния анализ на света на Еманюел Валерщайн. В центъра на „новия световен ред“ е поставен самият Запад като цивилизация с неговото ядро САЩ. Останалите са отнесени към периферията, включително и Китай.

Вярно е, че по теорията на Валерщайн все пак има полупериферия, така наречения втори свят, който включва предимно индустриализираните социалистически страни. Въпреки това, през следващите две десетилетия, както отбелязва Джан Вейвей, „с помощта на цветни революции, Западът прехвърля страните от социалистическия лагер - втория полюс (полу-периферията на Валерщайн) към статута на периферия.“ А съдбата на периферията в западната картина е незавидна, просто казано, статутът на колония, управлявана от центъра, изпомпва всичко, което е повече или по-малко полезно и ценно.

И така щеше да продължи и до днес, ако не беше едно „но“. „Дън Сяопин заимства НЕП от Ленин“, заяви Уейуей, след което Китай прави мощен икономически пробив, в резултат на което „се отървава от тази система, оставяйки състоянието на периферия. Сега Китай е друг център, който сам по себе си нарушава еднополюсния модел“. В променената картина на света „Китай се превърна в независим полюс и целият не-западен свят може да използва този полюс“, твърди китайският политолог.

В този момент Русия, която за сравнително кратък период от време, ако го оценяваме в исторически мащаб, започна да се събужда, си върна статута на основен геополитически играч, отново претендиращ за ролята на световна сила. Така, в допълнение към китайския азиатско-тихоокеански полюс, в света започна да се оформя още един евроазиатски полюс с център в Русия, който направи появата на многополярността необратима.

В самия Китай се оценява ролята на Русия: осъзнавайки, че възможностите на Китай и Русия са различни, областите на отговорност на Русия и Китай също се различават. Китай е преди всичко икономика: инвестиции, производствен капацитет; Русия е международна сигурност, балансът на силите, уреждането на трудни ситуации в световен мащаб. В това разделение на отговорностите в Китай виждат възможността да се движат към глобална хармония.

Именно в диверсификацията на центровете за развитие и вземане на решения, които китайската страна не се съмнява, е скрит пътят към глобалната устойчивост, когато не един, а няколко цивилизационни полюса правят глобални решения, основани на консенсус. Укрепването на глобалната стратегическа стабилност в този смисъл се състои в подписване на споразумение между вече формираните цивилизационни полюси, Русия и Китай - споразумение за насърчаване на формирането на същите полюси на един нов, многополюсен свят в други региони.

Но всичко започна, според китайската страна, именно от пробива на Китай от периферията към друг, втори полюс, каквато позиция Русия загуби по време на разпадането на СССР, което, според Китай, далеч не е задължително.

В крайна сметка СССР можеше да бъде реформиран, както и самият Китай - например, като се премине от чисто планова към смесена икономика, като се прилагат постепенни социални и идеологически трансформации, вместо да се унищожава всичко наведнъж.

Сега, когато „еднополюсният момент“ е приключен от усилията на Китай и Русия, е време да се консолидира тенденцията към многополюсност чрез подписване на съответните споразумения, което беше направено пред очите ни от Владимир Путин и Си Цзинпин. Това е шансът, от който целият западен свят може да се възползва. Предоставянето на този шанс е смисълът на втория подписан документ - за развитието на всеобхватни партньорски отношения и стратегическо сътрудничество между Китай и Русия.

Но това не е всичко. След срещата бяха подписани 25 споразумения между руски и китайски компании, според уебсайта на Кремъл, които представляват икономическа база, която подкрепя геополитическите усилия. Като инструмент за създаване на такава икономическа база, Китай вижда проекта „Един пояс - един път”, в резултат на което 16-те страни, съставляващи така наречения пояс, трябва да следват Русия и Китай, за да се освободят от статута на периферията на западния свят.

Разбира се, скептиците сочат сериозна идеологическа и особено икономическа зависимост от Запада, която все още остава в Русия с нейните остатъчни либерални модели и със силното си прозападно лоби. Въпреки това, основната тенденция вече е отбелязана, пътят е избран и двете ни държави потвърдиха намерението си да не изключват споразумението за стратегическо взаимодействие.

И да, идеята за глобализацията активно се насърчава в Китай. Но както обясняват самите китайци, те предлагат икономическа глобализация, а не политическа глобализация, наложена от Запада. Важно е да се споделя. Друга особеност е, че китайската глобализация се основава на принципа на взаимното развитие, без нездравословна конкуренция и финансов дух. И двете са неразделна част от западния глобализъм, което е неприемливо за китайците.

Глобализацията на китайския език е създаването на зони на свободното икономическо движение и търговия, а не зони на политическо и идеологическо господство, както се разбира глобализмът на Запад. Китайската икономическа глобализация е приятелство, основано на принципа на победа срещу конкуренцията, която е, от китайска гледна точка, зло, основано на либералния протестантизъм и духа на печалбарството.

Китайският подход към развитието е солидарност и благословия за всички, а не индивидуализъм и поставяне на личността върху общото. И в това се съгласяваме. В Русия, както и в Китай, също не обичат онези, които поставят личните придобивки над интересите на своя народ и държава, не приемат либерални химери и искат да бъдат приятели с всеки, който не се държи агресивно. А това дава шанс не само на Русия и Китай, но и на целия свят. Шансът за многополюсност, справедливост и истинско развитие е в интерес на всички, а не в полза на една цивилизация, дори и да си представя себе си „център” на света.

Превод: В.Сергеев