/Поглед.инфо/ Може да се чуе мнението, че Афганистан е завзет с подкрепата на специалните служби на Пакистан по указание на Лондон, а Русия може единствено да предостави в региона своите частни военни компании за охрана на находищата, притежавани от китайските компании. Че друга роля за нас там няма.

Русия има преимущество: нашата страна е Хартланд, тоест сърцевина на земята, център на Евразия. И на това равнище - на голямата геополитическа игра - ние можем да използваме това единствено останало ни преимущество.

Тук изниква въпросът: защо СССР влезе в Афганистан. Отговаряйки на това, следва да се обърне внимание на геополитическата логика. Влизането в Афганистан е необходимо за контрол и управление на геополитическите процеси, тоест за голямата игра в Централна Азия. Ако ние не бяхме влезли там тогава, то още през 1979 година щяха да влязат американците.

При това се борим за глобално доминиране на своя идеологически проект - съветският. И по време на навлизането в Афганистан съотношението на силите по контрол над света, по разделяне на света, е примерно 50 на 50. Афганистан е нужен, за да се получи “контролният пакет акции” на световното управление, да имаме 51% и тогава разгръщането на съветската идеология в глобален мащаб щеше да стане необратимо.

Но ние отстъпваме, тръгваме си от там и предаваме своя идеологически проект, затова и разгръщането на глобалния западен либерален проект става необратимо, а ние се оказваме в ситуация на еднополюсен момент, както го определя американският политолог Чарлз Краутхамър. Този еднополюсен момент е фиксиран с навлизането на САЩ в Афганистан.

Тоест ние наблюдаваме следната последователност: светът е двуполюсен след Втората световна война, ние влизаме в Афганистан, за да направим света еднополюсен с доминиране на съветската идеология. Излизаме от Афганистан и двуполюсният свят приключва, настъпва еднополюсният момент при доминиране на западния проект. Днес американците излизат от Афганистан и така приключват еднополюсния глобален проект.

Каква е алтернативата на еднополюсния свят? Многополюсният, когато не една, а няколко цивилизации на основата на консенсус определят бъдещето, развитието на човечеството. Според геополитиката това са 6-7 или 8 цивилизации. Едната е Америка, може би две Америки - Северна и Южна. Евро-Африка или отделно Европа и Африка. Азиатско-тихоокеанският регион. Още една цивилизация е ислямската на арабския свят. Индия като отделна държава-цивилизация и Евразийска цивилизация, в чийто център все още се намира Русия - евразийският Хартланд .

За да определим този евразийски Хартланд като център на евразийската цивилизация, трябва да участваме в афганистанската ситуация като геополитическа единица. И за това е необходимо да участваме пряко там. Тоест да не се опитваме за пореден път да избегнем каквото и да било участие, страхувайки се да не угодим на някого, да причиним нечие недоволство.

Избягващият подход на слабата геополитика не е подход на Хартланда или участие в ситуацията. Трябва да се върнем като геополитически субект към афганистанската ситуация, да се върнем директно.

Необходимо е да признаем талибаните за действаща власт. Но не само. Трябва да им помогнем да се задържат и да станат настоящо правителство, да помогнем за изграждането на държавност и по тяхна покана да влезем в Афганистан като официална сила, която участва в изграждането на Афганистан и участва в регионалната геополитика официално, законно, използвайки нашия опит, рисувайки изводи от предишни грешки.

Този опит и тези заключения са, че не трябва да проявяваме цивилизационна арогантност. Както съветската военно-политическа кампания, така и американската като цяло не вземат предвид ценностите на афганистанското общество. Ние влязохме с нашия социалистически проект, докато американците влязоха със своето арогантно послание. И те също се провалиха.

Афганистан е традиционна държава, многонационална, ислямска. Всички тези фактори трябва да бъдат взети предвид и да им помогнат да създадат традиционна държава. Може би федерализацията, за която говорят, е по-добър вариант от изграждането на единна национална държава - според европейските модели, с републиканска система. Оттук и слабостта на централното правителство в Кабул. Всеки централен орган в Афганистан е администрацията на Кабул, всеки единен лидер на Афганистан е кмет на Кабул. Моделът на европейска национална държава не е подходящ за Афганистан. А традиционната държава е. Федерализацията е стъпка към традиционната държава. И ние трябва да им помогнем да създадат тази традиционна държава. Само в този случай, чрез нашето присъствие там, ние ще определим евразийската цивилизация като полюс на многополюсния свят. Без това ни липсва геополитическа тежест, за да се обявим като евразийска цивилизация - един от полюсите на многополюсен свят.

Ако не, тогава оставаме регионална държава, без Централна Азия. Регионална държава, която не може да претендира за статут на цивилизация, тоест полюс в многополюсен свят. За нас участието в афганистанската ситуация е критично, то трябва да се реализира от позицията на силен геополитически субект, трябва да спре да смята талибаните за забранена организация, трябва да ги признае за официална власт, да им помогне да възстановят държавата си и да участва в този процес. На нас самите това е необходимо преди всичко, за да се върнем в историята.

Превод: В. Сергеев