/Поглед.инфо/ В своя задълбочен анализ за РИА Новости, Александър Яковенко разкрива как бруталните атаки на САЩ срещу Иран и Венецуела бележат края на международния правов ред. Авторът разглежда енергийната надпревара като нов инструмент за глобално подчинение и анализира стратегическата готовност на Русия да защити своя суверенитет.

Завръщането към ерата на грубата сила и васалитета

Американската атака срещу Иран, довела до смъртта на върховния лидер Али Хаменей, и задържането на венецуелския президент в момент на преговори, са ясни сигнали за окончателното отхвърляне на Устава на ООН от страна на Вашингтон. Светът се завръща към ерата на феодализма, където международните отношения се диктуват не от правото, а от грубата сила. В анализите на Поглед.инфо се отбелязва, че днешната „тарифна агресия“ и отношението към съюзниците като към васали са само външната обвивка на една много по-дълбока и опасна трансформация на глобалния ред.

В центъра на този нов „неофеодализъм“ стои контролът върху енергийните ресурси – жизнената сила на всяка икономика. Този стремеж се засилва от зараждащия се нов технологичен ред, доминиран от изкуствения интелект. Центровете за данни изискват огромни количества стабилна енергия и охлаждане, което превръща енергийния суверенитет в ключов фактор за оцеляване. Дори амбициите на администрацията на Тръмп спрямо криптовалутите се разглеждат като опит за монетизиране на природните ресурси по света, за да се покрие зашеметяващият американски държавен дълг, който се очаква да достигне 140% от БВП до 2031 г.

Енергийният контрол като модерна форма на колониализъм

Вашингтон вече не се задоволява с пазарен достъп до ресурсите на водещи износители като Венецуела и Иран. Сега целта е директен, почти колониален контрол. САЩ искат да диктуват на кого и на каква цена да се продава петролът, заобикаляйки всякакви пазарни механизми. В тази геополитическа шахматна дъска Китай се явява основен противник, инвестирайки мащабно именно в тези региони.

Миналогодишният санкционен натиск върху Пекин обаче срещна неочакван отпор. Китайският монопол върху добива и преработката на редкоземни метали и уникалните технологии за тяхното управление се оказаха ефективен щит. Така сме свидетели на синтез между феодални методи и високотехнологична мощ, където териториалният контрол и ресурсите придобиват значение, характерно за предкапиталистическата епоха. Русия, със своите необятни природни богатства, неизбежно попада в прицела на тази енергийно-технологична рамка.

Надпреварата в енергетиката – новата война за изтощение

Енергийната надпревара днес заменя традиционната надпревара във въоръжаването. Тя се използва като средство за икономическо и технологично изтощение на конкурентите. Европейските елити, подкрепящи продължаването на конфликта в Украйна, не крият, че целта е отслабването на Русия. В този контекст въпросите за суверенитета се решават чрез способността на една държава да управлява ефективно собствените си ресурси и да притежава технологична независимост.

Историята показва, че англосаксонският свят не се спира пред нищо – от фалшификации до откровено предателство. Паралелите с Британската империя и завоеванията на Клайв в Индия са повече от очевидни. Днес Западът е в състояние на цивилизационен разпад и неспособност да поддържа господството си по старите правила. Липсата на квалифицирана работна сила за реиндустриализация в САЩ и неадекватните реакции на европейските елити тласкат света към „старомодните“ методи на принуда – точно както навремето Япония бе отворена с оръдията на комодор Пери, а Китай бе смазан в Опиумните войни.

Руската енергийна стратегия до 2050 година: Тест за устойчивост

Русия заема ключово място в тази глобална битка. Екипът на Поглед.инфо подчертава, че руският горивно-енергиен комплекс остана стабилен въпреки над 30 000 ограничителни мерки от 2013 г. насам. Новата Енергийна стратегия на Русия до 2050 г. вече включва „стрес тестове“, предвиждащи почти пълно спиране на износа към Запада. Вниманието се пренасочва към Глобалния юг и Изтока, където търсенето на енергия ще расте главоломно – само в Индия консумацията на петрол ще се увеличи 2,5 пъти.

Противно на „зелената“ програма на ЕС, която цели технологична зависимост на развиващия се свят от Запада, петролът и газът ще запазят доминиращата си роля. До 2050 г. те ще съставляват съответно 33,2% и 26% от световното потребление. Русия, като световен лидер в запасите на газ и сред първите трима производители на петрол, успешно се справя с технологичните предизвикателства при трудноизвлекаемите запаси, които ще съставляват 87% от добива до средата на века. Целта е пълна локализация на технологиите до 2027 г., което ще превърне Русия и в износител на високотехнологични услуги.

Ядреният ренесанс и битката за термоядрения синтез

Ядрената енергетика се очертава като стълб на бъдещия енергиен микс. Русия планира да увеличи дела на атомната енергия в своя баланс до 25%. Разработването на реактори с малък капацитет и затворен горивен цикъл с бързи неутрони гарантира лидерството на Москва. Междувременно надпреварата в областта на контролирания термоядрен синтез (УТС) се засилва, като Китай и САЩ са основни конкуренти.

Русия продължава да изпълнява ангажиментите си по международния проект ITER, но същевременно развива собствени токамаци в Института „Курчатов“. Очаква се технологичният пробив в термоядрената енергия да бъде факт до 2050 г. Паралелно с това се развива и водородната енергетика, като първите практически стъпки вече са направени с пускането на водородни влакове на Сахалин.

Електрификация и дигитален суверенитет

Бъдещето принадлежи на електричеството и изкуствения интелект. Руската енергийна система е сред най-надеждните в света, като 87% от производството вече е нисковъглеродно. Прогнозите сочат ръст на потреблението с 42% до 2050 г. За постигането на тези цели се планира въвеждането на 45 гигавата нови мощности, базирани на изцяло руски газови турбини и цифрови технологии.

Пред Русия и света се очертава сложен и безмилостен конкурентен пейзаж. Екзистенциалната зависимост на Запада от енергията като инструмент за хегемония прави конфликтите неизбежни. Успехът на Русия в тази енергийна надпревара ще определи не само нейната съдба, но и способността на останалия свят да се защити от новия колониализъм. Битката за ресурси е битка за бъдещето на цивилизацията и в тази война неутрални зони няма да има.