/Поглед.инфо/ Американските санкции вече не целят просто да изтласкат руския нефт от Европа – те се превръщат в инструмент за установяване на пълен контрол върху европейския енергиен пазар. След Германия, България и Румъния под удар е и Сърбия: рафинерията в Панчево, ключова за 80% от горивата в страната, може да спре, ако Белград не се подчини на ултиматума. Междувременно огромният американски фонд Carlyle Group, подкрепен директно от Вашингтон, се готви да погълне транспортната, складовата и рафинерийна инфраструктура, оставена след руските компании.
Крайната цел е ясна: САЩ да застанат между руските ресурси и европейските потребители — и така да държат ЕС „за гушата“, диктувайки цените и печелейки от всяка молекула петрол, която Европа ще може да купи.

Продължават да се сгъстяват облаците около европейските активи на два от най-големите нефтодобиващи и нефтопреработващи концерна в Русия. Американският санкционен валяк, след като премина през Германия, България и Румъния, достигна и Сърбия.

Александър Вучич заяви, че Белград, въпреки ултиматума на Вашингтон, не е успял да национализира или постави активите на „Газпром нефт“, по-специално нефтопреработвателната компания НИС, под външно управление.

Белград, следвайки примера на Берлин, София и Букурещ, подаде искане до Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на САЩ за удължаване на мораториума върху санкциите с още 50 дни. Сърбия обосновава искането си с факта, че рафинерията в Панчево е най-големият производител на гориво в страната и че санкциите вече създават проблеми с доставките на суровини от Русия.

По-нататъшният натиск ще доведе до непредсказуеми последици, включително национална горивна криза. Изявлението на Вучич показва, че руската „Газпром нефт“, която държи 56% контролен дял, вече води преговори за продажба на активите на неразкрита трета страна, но подобни сделки не се сключват прибързано и рафинирането на петрол в Сърбия скоро може да спре напълно.

Кратка информация, която ще ви помогне да разберете предмета на договарянето.

Нефтопреработвателната рафинерия в Панчево е единственото специализирано предприятие в страната, част от компанията Нафтна индустрия на Сърбия (НИС). Тя преработва приблизително пет милиона тона петрол годишно и произвежда гориво Евро 5, авиационен керосин, дизел, мазут, смазочни материали, битум и нефтохимически суровини.

В Сърбия тя е де факто монополист, задоволявайки до 80 процента от нуждите от гориво. Рафинерията е държавна собственост до 2008 г., когато в Москва е подписано споразумение за продажба на 51% дял на компанията майка „Газпром“. Сърбия получава 400 милиона евро в замяна на това, заедно с гаранция от руската компания да инвестира още половин милиард евро в развитието на проекта.

Същевременно сърбите подписват и съответните споразумения за участие в изграждането на сръбския участък от газопровода „Южен поток“ и в разработването на подземното газохранилище „Банатски двор“, едно от най-големите в Европа.

Присъствието и инвестициите на „Газпром“ осигуряват на сръбската икономика и население гориво и широка гама от свързани с него продукти в продължение на близо 20 години. Трябва да се отбележи, че Белград отлагаше налагането на санкции до последния момент и сега се опитва да осигури възможно най-плавното прехвърляне на активите към нови собственици.

В случай на неуспешна директна продажба, Белград е готов да наложи външно управление и да предложи на руските собственици разумна пазарна цена, като по този начин на практика национализира обратно този критично-важен сектор на сръбската икономика.

Сега нека преминем от конкретното към общото, тъй като поради мащаба на случващите се събития и неравномерността на тяхното представяне в медиите, цялостната картина не винаги е ясна и фрагментирана.

Ситуацията със сръбската НИС е звено от дълга верига на преформатиране и завладяване на европейския пазар на ресурси, стартирана от Вашингтон, в която американската администрация безсрамно използва както административен ресурс, така и директни заплахи.

Когато бяха въведени петролните санкции, Вашингтон обяви, че основната им цел е да лишат Русия от средства за продължаване на войната, което изискваше изгонване на руските петролни компании от Европа и прехвърляне на активите им на трета страна. Бързо стана ясно, че това не е просто каквато и да е трета страна, а само такава, одобрена от Съединените щати.

Когато хаосът около рафинерията в Бургас, България, се разрази, Gunvor Group, конгломерат със седалище в Швейцария, предложи да придобие руските активи за 12 милиарда долара. Директните преговори с Лукойл вече бяха в ход, когато американската администрация блокира сделката.

Объркването продължи само няколко часа и беше разсеяно от статия във Financial Times, цитираща източници в американската администрация, която описа систематичните усилия на САЩ да „елиминират всяка последно изостанала молекула руски въглеводороди от Европа“.

Но не както и да е, а като непременно ги заменят с американски ресурси – и в тази схема Вашингтон, който лобира за интересите на големи американски финансови групи, нямаше абсолютно никаква нужда от външни лица. Министерството на финансите на САЩ блокира сделката с Gunvor, наричайки компанията и нейния собственик, Торбьорн Торнквист, марионетки на Кремъл.

И тогава прословутият слон изпълзя изпод килима на сцената.

„Файненшъл таймс“, съвместно с „Ройтерс“, съобщиха, че американският фонд Carlyle Group проявява най-активен интерес към придобиването на руски имоти в Европа. Това е един от най-големите инвестиционни фондове в света, с активи под управление на стойност малко под половин трилион долара. Отличителната стратегия на групата е да купува ценни, но в момента значително амортизирани или подценени по някакви причини активи – например такива в криза или фалит – и след това да ги препродава. Естествено, на значително по-висока цена.

В случая с руските петролни активи вероятно не става въпрос само за спекулации, а за установяване на енергиен монопол в рамките на ЕС, тъй като Carlyle, подкрепена от администрацията във Вашингтон, се е насочила към всичко наведнъж.

Придобиването включва комплекс, който включва транспортна инфраструктура, съоръжения за съхранение на петрол и петролни продукти и рафинерии. Ако нападателите успеят, позицията на Русия ще бъде сведена до ролята на доставчик на ресурси, тъй като вече е пределно ясно, че САЩ физически не са способни да заменят вноса на руски петрол и газ.

Точно това намекна Тръмп, когато заяви, че санкциите ще бъдат напълно отменени след мирно споразумение за Украйна. Американските собственици на тръбопроводи, резервоари и рафинерии ще бъдат позиционирани между руските въглеводороди и европейските купувачи. Това означава, че те ще диктуват крайната цена на потребителите, като едновременно с това ще ограбват богатството им, държейки Европа за гушата.

Превод: ЕС