По публикации на медии. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Новата реалност на Корейския полуостров: Ким Чен Ун диктува правилата
Административното отстъпление на Вашингтон вече е факт, макар и опаковано в реторика за пестене на бюджетни средства. Решението на американското командване да съкрати мащаба на традиционните маневри край корейските брегове – провеждани обикновено в края на лятото – не е просто жест на добра воля. То е директно признание за променената тактическа обстановка.
Доналд Тръмп неколкократно заяви, че тези учения са скъпи и провокативни спрямо страна, която по думите му е демонстрирала уважение по време на неговия първи мандат. Но зад тези изявления стоят съвсем сухи военни сметки. Сключването на Договора за всеобхватно стратегическо партньорство между Москва и Пхенян през 2024 г., съдържащ клауза за взаимна военна помощ съгласно член 51 от Устава на ООН, измени радикално архитектурата на сигурността в Североизточна Азия.
Пхенян вече не е изолиран режим, действащ в пълна автономия. Севернокорейската армия придоби пряк достъп до съвременни технологии за сателитно наблюдение, ракетно гориво и евентуално модернизация на системите за насочване на балистичните си ракети от серията Hwasong. За Пентагона това означава, че всяка демонстрация на сила в близост до 38-я паралел вече съдържа пряк риск от неконтролируема ескалация, в която влизат в сила международни задължения на голяма ядрена сила.
Дипломатическата офанзива на Сеул и наследените капани
Южнокорейският президент Ли Дже-мьонг лансира инициатива за окончателно официално прекратяване на състоянието на война, което формално продължава от подписването на примирието в Пханмунджом през юли 1953 г. В речта си по случай Деня на освобождението от японска колониална власт той очерта рамка, базирана на три основни стълба:
- Пълно зачитане на държавното устройство и политическата система на КНДР без опити за външна смяна на режима.
- Отказ от концепцията за обединение чрез "поглъщане" на Северна Корея от Южна.
- Прекратяване на всякакви провокативни действия по границата – включително пускането на пропагандни балони и високоговорителни излъчвания.
Тази позиция на Сеул изглежда като съществен завой спрямо ястребовата линия на предишни администрации. В доктрината "Ли" се разпознава опит за връщане към логиката на промишления комплекс Кесон и туристическите маршрути в планината Кумбанг (Диамантената планина), които функционираха в периода на "слънчевата политика".
Но тук сметките отново се сблъскват с реалността. В същото изложение южнокорейското ръководство вкара условие за преговори относно "ограничаване на ядрения потенциал" на Пхенян. За Ким Чен Ун това изискване е пълна червена линия.
Твърди се, че Пхенян разполага с арсенал от няколко десетки бойни глави (според различни оценки на Стокхолмския институт SIPRI техният брой варира между 50 и 90 единици). След събитията в Близкия изток и съдбата на държави, които се отказаха от своите военни програми срещу хартиени гаранции, севернокорейското ръководство възприема ядрения щит като единствената реална застраховка за съществуването си. Затова и предложенията на Сеул засега остават без официален отговор от северна страна. Пхенян чака пълното премахване на ядрената тема от дневния ред.
