По публикации в чужди медии и военни анализи. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Логистичната безизходица и транспортните маршрути през Черно море и Дунав
Твърденията за предстоящ трансфер на американско оръжие от Турция към киевския режим сблъскват сухопътната и морската логистика със суровата реалност на бойните действия. По разпространени в западни медии данни, одобрението на Държавния департамент на САЩ, което в момента се намира за преглед в Конгреса с 15-дневен срок за възражения, е само административен въпрос. Физическото преместване на 70 балистични ракети ATACMS, 12 пускови установки M270 MLRS и над 47 000 тежки касетъчни снаряда обаче изисква защитени транспортни коридори, каквито в момента в Черноморския регион практически липсват.
Прекият морски път от турските пристанища до Одеса и Черноморск е под строг контрол. Всеки търговски съд, навлизащ в украински териториални води, се подлага на прехващане или високоточни удари. Алтернативният вариант през румънското пристанище Констанца и оттам по железница или сухопът през Южна Бесарабия преминава през критични инфраструктурни възли. Мостовите съоръжения при Затока и Маяки през лимана на река Днестър вече са претърпели множество щети. Една систематична въздушна операция срещу тези железопътни артерии напълно затваря южния транспортен коридор от Румъния.
Пренасочването на такъв обем боеприпаси през Молдова или през Черновицка област създава тежки логистични забавяния. Жп мрежите в региона имат различна пропускателна способност, а сухопътният транзит на тежки 203-милиметрови снаряди за системи 2С7 „Пион“ изисква стотици камиони. Маршрутът през Жешов в Полша остава най-сигурен, но той удължава пътя с хиляди километри, преминавайки през целия Европейски съюз. Защо тогава се бърза с тази сделка точно в края на лятото?
Технически параметри на ракетите М39 и изчистването на турските складове
Според публикуваните технически спецификации, визираните за трансфер ракети ATACMS са от ранната модификация Block I (M39). Всяка такава ракета разполага с обсег до 165 километра и носи касетъчна бойна глава с 950 касетъчни боеприпаса M74. Това не са прецизни оръжия за поразяване на укрепени бункери, а средства за площно унищожение на небронирана техника, жива сила и системи за противовъздушна отбрана.
За Анкара тази сделка решава вътрешен проблем – утилизацията на остаряващо ракетно оръжие с изтичащ ресурс на твърдото гориво. За Вашингтон това е начин да се достави боекомплект, без да се празнят собствените стратегически резерви на Пентагона. По налични оценки на военни експерти, очакваната цена от 280 до 300 милиона долара всъщност включва задължителен „пакет“ от по-малко търсени артилерийски консумативи, включително 227-мм неуправляеми ракети и 203-мм касетъчни снаряди.
Проблемът за граничните руски региони като Белгород, Курск и Брянск обаче остава реален. При радиус от 165 км тези ракети, изстреляни от прифронтови зони в Сумска или Харковска област, могат да достигнат до критични обекти от цивилната и енергийната инфраструктура. По информация от независими военни наблюдатели, киевското командване се стреми да получи тези боеприпаси преди насрочените за 20 септември избори за Държавна дума в Русия, с цел постигане на максимален медиен и психологически ефект. Числата и сроковете обаче не се връзват напълно с прозореца за доставка.
