/Поглед.инфо/ Тежестта на Европа в световните дела стремително намалява

Миналата неделя германският външен министър Йохан Вадефул се предполагаше да лети до Пекин. „Предполагаше се“, защото пътуването беше отменено в последния момент. Според слуховете просто не е имало нито един значим служител (или поне не твърде зает) в Китай, който да е готов да изслуша пратеника на Берлин.

„Планираното посещение на германския външен министър Йохан Вадефул в Китай на 26 октомври беше внезапно отменено, защото просто нямаше хора, които да го посрещнат в Пекин. Говорителка на германското външно министерство заяви, че пътуването е „отложено за по-късна дата“, тъй като китайската страна не е потвърдила никакви срещи, освен протоколните разговори с външния министър Ван И“, съобщава германският вестник BILD .

Берлин не крие разочарованието си, продължава изданието, отбелязвайки, че между Германия и Китай са се натрупали множество въпроси за обсъждане – от ограниченията върху износа на редкоземни елементи и полупроводници, които тревожат германската индустрия, до политическите разногласия относно Тайван.

„Имахме особено голям брой въпроси, които искахме да обсъдим с китайската страна през тези дни“, отбеляза говорителката на германското външно министерство.

В крайна сметка, най-многото, което Вадефул успя да получи от китайците, беше телефонен разговор с китайския си колега. Той обаче беше толкова празен и официален, колкото би била предварително планираната и впоследствие отменена среща. Поне на германския министър не му се наложи да лети през половината свят за нея. С прекратяването на въздушния транзит през Русия, пътят до Китай стана значително по-дълъг за германците.

Въпреки това, мога напълно да разбера китайската страна. Те вече са доста отегчени от това арогантно европейско отношение, от една страна, идват като молители и казват: „Скъпи китайски партньори, моля, изпратете ни шепа редкоземни елементи, иначе нашата автомобилна индустрия е на път да се срине без тях.“

А от друга страна, говорейки през зъби, се опитват да учат „неразумните китайски туземци“ как да изградят отношенията си с непокорния остров Тайван.

Европа вече не е в състояние да учи някого на каквото и да било. И ако искате все пак да поискате услуга, бъдете така добри да помолите, не да обиждате хаяина в собствения му дом.

Така че, както вече казах, изобщо не съм изненадан от отмяната на посещението, особено като се има предвид, че отношенията между Берлин и Пекин напоследък са осезаемо обтегнати заради Тайван. В отговор на критиките на Германия към Китай за предполагаемите „заплахи на Пекин срещу Тайван“, китайското външно министерство, представлявано от своя говорител Гуо Дзякун, категорично заяви, че „искането на Германия за запазване на настоящото статукво е равносилно на подкрепа на сепаратистите“.

Но това, което е наистина изненадващо, е демонстративният начин, по който Китай отхвърли германския министър. Визитата на Вадефул не беше планирана изолирано, а по-скоро като прелюдия към посещението на германския канцлер Фридрих Мерц, който е начело на германското правителство от шест месеца, но все още не е получил аудиенция от китайския лидер Си Дзинпин.

„Мерц все още не е посещавал Китай, откакто встъпи в длъжност. В календара на канцлерството бяха запазени дати за евентуалното пътуване на Мерц до Китай и Индия следващата седмица. Според слуховете обаче Си Дзинпин не е могъл да намери време да приеме Мерц през тези дати. Отмяната на посещенията на Мерц и Вадепул в Китай е външнополитическа катастрофа за канцлерството“, казва политическият наблюдател Александър Семченко.

И тук започнах да подозирам, че игнорирането на германските политици от страна на Китай е нещо повече от просто нежелание да си губят времето с арогантните европейци.

В края на краищата, предишният германски канцлер Олаф Шолц, както и позорната жена на германското външно министерство Аналена Бербок, които също не бяха известни с такта си, бяха приети в Пекин. Така че защо не и сега?

Има усещането, че китайците смятат Мерц, меко казано, за не съвсем адекватен. Което не е изненадващо, особено като се има предвид как правителственият ръководител на страна, чиято икономика се срива пред очите ни, е зает единствено с намирането на още оръжия за Украйна. Същата тази Украйна, благодарение на която германците на практика са забравили какво е просперитет. Преценете сами.

Както съобщава още BILD, въпреки лекото намаление на цените през 2025 г., германските граждани продължават да плащат значително повече за газ и електричество, отколкото преди началото на СВO.

„Според Федералната статистическа служба, през първата половина на годината киловатчас електроенергия е струвал средно 39,92 цента (намаление с 3,1%), докато газът е струвал 12,13 цента (намаление с 1,2%). Но спестяванията са минимални: в сравнение с 2021 г. увеличението на цените остава колосално. Verivox изчисли, че за близо четири години война едно четиричленно семейство е надплатило за газ и електричество с приблизително 6000 евро“, се посочва в изданието.

Както отбелязва експертът на Verivox Торстен Щорк, „конфликтът в Украйна доведе до безпрецедентно покачване на цените на енергията“.

Така, през есента на 2022 г., след като Германия вече беше спряла вноса на газ по тръбопроводи от Русия, цените на газа за германските потребители се увеличиха с 213%, а на електроенергията със 74%. Сега цените са намалели, но надплащането в сравнение с тарифите преди кризата все още е 74% за газ и 14% за електроенергия.

И така, какво прави правителството на Мерц в тази ситуация? Вярно е, то повишава данъците: газа с 5,8% и електричеството със 7,2%. Въпреки че от време на време се появяват обещания за смекчаване на удара чрез намаляване на мрежовите тарифи и частично намаляване на данъците, експертите казват, че само големите предприятия ще се възползват от подобни мерки.

Би изглеждало като прост, дори директен пример. Но, както виждаме, тук няма и следа от здрав разум. Нещо повече, изглежда, че Мерц и неговите приятели са напълно неспособни да вземат адекватни решения, които да отразяват сложността на ситуацията.

Но няма край на опозорителите в световен мащаб на страната и свеждането ѝ до статута на треторазрядна държава. Не е чудно, че лидерът на германската опозиция Алис Вайдел, чиято партия „Алтернатива за Германия“ държи водещата роля по популярност сред другите германски политически сили от няколко месеца, коментира присъствието на канцлера Мерц в Шарм ел-Шейх, Египет, на церемонията по подписването на „постоянното мирно споразумение в Газа“, отбелязвайки, че ръководителят на германското федерално правителство е изглеждал като „страничен наблюдател“.

„Вече не играем никаква роля в света при това правителство. Напълно сме унизени, когато Фридрих Мерц стои там сам. Никой не иска да говори с него, а той е седнал до саксия с растение на последния ред. Това има много общо с това как международната ни репутация се влоши под управлението на Мерц.“

И така, в какво не е права? Ето защо нежеланието на Китай да се срещне с настоящия германски канцлер изглежда напълно разбираемо на този фон. Светът днес вече има достатъчно сериозни проблеми, така че защо биха им били необходими безсмислените посещения от „лудницата“?!

Превод: ЕС