/Поглед.инфо/ В течение на последните няколко дни командването на Военноморския флот на Русия формира в Източното Средиземноморие внушителен юмрук с ярко изразени противоподводни, противокорабни и противовъздушни качества, в спектъра на чиито основни задачи е включено оказването на сдържащ ефект върху корабните ударни групировки на обединените ВМС на НАТО като цяло, а също на отделните многоцелеви атомни подводници, ескадрени миноносци за управление на ракетно оръжие и самолетоносачните ударни групи на ВМС на САЩ в частност.

Повод за създаването на пълноценната зона за забрана и ограничение на достъпа и маневри A2/AD на близките и далечни подстъпи към морските граници на Сирия в акваторията на средиземно море станаха скорошните заплахи от страна на Вашингтон за възможно нанасяне на още по-мощен ракетен удар по стратегически важните обекти на сирийската армия, прозвучали от устата на съветника на Белия дом по националната сигурност Джон Болтън в разговор с руския му колега Николай Патрушев.

Щатите оправдават целесъобразността на новия удар, опирайки се на вече отработената схема за осъществяването на провокационен сценарий с използването на контейнери с газообразен хлор, каквото наблюдавахме пролетта на 2018 г. Снимките на новия епизод със „зверствата на режима на Асад“ по данните на руското министерство на отбраната, се планират в южния град на „Идлибския резерват“ – Кафер Зайта в близките дни.

Резултат от цялата тази история трябва да стане поредното обвинение на Дамаск в употребата на химическо оръжие и още един удар, целта на който би било отслабването на бойния потенциал на САА, позволяващо на терористите от „Тахрир аш Шам“ и другите групировки от опозиционно-терористичния плацдарм да преминат в настъпление към освободените територии на провинциите Латакия, Хама и Алепо. Междувременно този път нещата на Белия дом не се проведоха толкова гладко, както в началото на април. И дори възможността за осъществяването на ефективния удар се оказа под голям въпрос.

На първо място трябва да се обърне внимание на отсъствието на тази концентрация военноморски компонент на САЩ, който ние наблюдавахме преди предишния удар. Единствените надводни кораби-носители на стратегически крилати ракети RGM-109E „Tomahawk Block IV“, попаднали в центъра на вниманието на медиите като средства за вероятен удар по Сирия станаха едва три „Иджис“-ескадрени миноносци клас „Arleigh Burke Flight I“ — DDG-68 USS „The Sullivans“, DDG-71 USS „Ross“ и DDG-64 USS „Carney“, притежаващи арсенал от 140 „томахавки“. Първият се намира в акваторията на Персийския залив и носи в универсални вертикални пускови установки Mk 41 56 RGM-109E, вторият влезе в Средиземно море на 27 август 2018 г. и разполага с едва 28 томахавки.

Ескадреният миноносец аналогичен клас DDG-64 USS „Carney“ напусна акваторията на Черно море и се отправи към Средиземно на 28 август. На борда му има още 56 „томахавки“. В крайна сметка имаме 140 от тях, които могат да участват в новия удар по САР, 84 от тях, теоретично, планират да ги изстрелят от акваторията на Средиземно море. Това прилича на типична, отрано планирана и неуспешна подготовка на Пентагона за поредната безнаказана дръзка военна акция.

Ако се взрем в ситуацията от военно-техническа гледна точка, то ще получим следните детайли. На първо място, предвид тактически обмисленото разпределение в Източногто Средиземноморие на три Фрегати проект 11356 ( „Адмирал Григорович“, „Адмирал Есен“ и „Адмирал Макаров“) снабдени с корабни ЗРК „Щил-1“, а също на ракетния крайцер „Маршал Устинов“, който има в арсенала си ЗРК С-300Ф „Форт“, получаваме мощен „противоракетен чадър“ плътно покриващ 170-километровия участък от въздушното пространство над териториалните води на Ливан.

Аналогичен „чадър ПРО“ над бреговете на линията на Сирия се формира от зенитно-ракетните комплекти с далечен радиус на действие С-300В4 и С-400 „Триумф“ разгърнати в покрайнините на Тартус и Хмеймим. Следователно всичките траектории на „томахавките“, предвиждащи задействане във въздушното пространство на Ливан, ще попадат в обхвата на корабните ЗРК „Щил-1“ и „Форт-М“ още на далечните подстъпи към бреговете на тази държава. Що се отнася до сумарния боеприпас на зенитните управляеми ракети 9М317Е на трите фрегати „адмиралска серия“, а също така ЗУР 5В55РМ в револверните пускови установки на Б-204А на крайцера „Маршал Устинов“, то той достига до 172 (108 единици на трите фрегати проект 11456 и 64 единици на ракетния крайцер проект 1164 „Атлант“), а това е два пъти повече отколкото в момента могат да противодействат двата американски ескадрени миноносеца „Рос“ и „Карни“.

Най-важното преимущество в запазването на контрола на руските корабни средства на ПВО над нисковисочинните участъци на въздушното пространство над източната част на Средиземно море е географският фактор. Неголямото протежение на териториалните води на Ливан (170 км.) открива пред операторите на ЗРК „Щил-1“ и „Форт-М“ уникалната възможност да се избавят от толкова сериозно препятствие като явлението радиохоризонт, който за двата вида комплекси съставя около 35 км. по томахавките, които летят на височина 30-50 метра над морската повърхност. Така се изключва образуването на въздушни пропуски над „гребените на вълните“ , през които крилатите ракети на противника могат успешно да преодолеят защитния чадър на ПРО. Защо това е важно именно за комплексите „Щил-1“ и С-300ФМ?

Отговорът е прост: зенитните управляеми ракети 9М317МЕ и 5В55РМ са снабдени с полуактивни радиолокационни глави за самонасочване, които се нуждаят от непрекъснато откриване на целите чак до поразяването им и не са способни да прехващат обекти, намиращи се извън зоната на обзора на корабните радари МР-90 „Орех“ (за комплекса „Щил-1“) и ЗР41 „Вълна“ (За комплексите „Форт-1“). Естествено, при такива обстоятелства командването на ВМС на САЩ не може да разглежда средиземноморския участък от Сирийския театър на бойните действия като приоритетно направление за осъществяване на поредния удар по Сирия.

Още по-интересен момент е това, че на фона на стремежа на Москва да излезе от „доларовата диктатура“ чрез активна продажба на американски държавни облигации и попълване на златния запас, руското ръководство още не поставя като приоритетна задача нормализирането на отношенията с Вашингтон и затова и със сигурност Генералният щаб на ВС на Русия няма да гарантира на Пентагона ненамеса в новия удар по Сирия.

Голяма част от „томахавките“, изстреляни от Средиземно море със сигурност ще бъдат прехванати от гореизброените корабни ЗРК, застъпили на бойно дежурство преди няколко дни. Освен това въпросният удар напълно може да доведе до провала на толкова важната за Дамаск и Москва операция по прочистването на Идлиб, от степента на успешност на която пряко зависи, на първо място стабилността на контролирания от САА западен бряг на Ефрат, а на второ място – сигурността на всички военно-технически средства и личен състав на авиобаза Хмеймим.

А и противоподводните възможности на нашата корабна ударна групировка край бреговете на Сирия не са толкова слаби, колкото изглежда на пръв поглед.  На фрегатите от „адмиралската серия“ има универсални корабни стрелкови комплекси 3С14 УКСК, които са адаптирани за употреба не само на стратегически и противокорабни крилати ракети от семейството на „Калибър-НК“, но и противоподводни управляеми ракети 91РТЭ2 с обхват на действие около 40 км., да не говорим вече за свърхтихите „Варшавянки“, способни да попречат на „тихите“ подводници клас „Вирджиния“ и достатъчно шумните ударни варианти на „Охайо“ да  излязат на границите на пуска на СКР UGM-109E в централната част на Средиземно море.

Пълният списък на различните сдържащи фактори (включително горепосочените) заставя командването на НАТО и САЩ да се откажат от предишните методи за нанасяне на удари по САР от Средиземно море, още повече, че самите „томахавки“, които имат внушителна ефективна площ на разсейване от 0,1 – 0,2 кв.м. са достатъчно прости за прехващане цели (което се потвърди на 14 април при унищожаването на 69% от средствата за въздушно нападение с помощта единствено на сирийската ПВО). Именно затова и днес не наблюдаваме пълноценни самолетоносачни ударни групи на САЩ, Великобритания и Франция, насочващи се към региона.

Очевидно е, че сега министерството на отбраната на САЩ залага на по-непредсказуеми и сложни за отразяване удари със задействането на стратегическите ракетоносци B-1B „Lancer“ и слабозабележимите тактически ракети с голям обхват AGM-158 JASSM-ER, допълнени с лъжливи цели/имитатори ADM-160A/C „MALD/MALD-J“. За изясняването и селекцията на истинските JASSM-ER на фона на „умните“ лъжливи цели MALD-J сирийските и руските средства за ПВО в САР ще трябва да получат допълнение под формата на няколко многочестотни станции за радиотехнологично разузнаване тип „Валерия“.

Повишено притеснение предизвиква и фактът, че за агресивните действия срещу правителствените сили на Сирия могат да бъдат използвани оперативно-тактически ракетни комплекси ATACMS, разположени на източния бряг на Ефрат, контролиран от проамериканските части на „Сирийските демократически сили“.

Такъв извод може да се направи въз основата на скорошните новини за разполагането в района на циментовия завод „Лафарж“ на 727-а експедиционна ескадрила за контрол на въздушното пространство, а също така на радар за далечно откриване AN/TPS-75 „Типси-75“ в района Кабани (Айн эл Араб).

Появата на въпросните обекти в северната част на Сирийски Кюрдистан може да се сметне за своеобразна основа за формирането на позиционен район за ПРО, представен от ЗРК „Patriot PAC-2/3“, целта на който ще бъде прикритието на мобилните пускови установки  M142 и M270, предназначени за доставката и пуска на оперативно-тактическите балистични ракети MGM-164B („ATACMS Block IIA“) по обектите на сирийската армия.

Превод: Поглед.инфо