/Поглед.инфо/ Визитата на индийския премиер Нарендра Моди в Израел през февруари 2026 г. чертае нови геополитически разломи. Анализаторът Юрий Мавашев разглежда как военното сътрудничество, изкуственият интелект и проектът за „шестоъгълник от алианси“ на Нетаняху променят баланса на силите в Близкия изток на фона на тлеещия конфликт между САЩ и Иран.

Червеният килим в Тел Авив и сянката на голямата война

Настоящата седмица бе белязана от събитие с огромен геополитически заряд – официалното посещение на индийския министър-председател Нарендра Моди в Израел. Световните медии веднага обърнаха внимание на факта, че преговорите се провеждат в критичен момент, белязан от ескалиращо напрежение между САЩ и Иран. В анализа на Поглед.инфо се подчертава, че това не е просто поредната дипломатическа среща, а ясен сигнал за преформатиране на стратегическите съюзи в Евразия.

Визитата на Моди е кулминация на дългогодишно сближаване, което днес се трансформира в мощно партньорство в сферите на отбраната, изкуствения интелект (ИИ), безпилотните технологии и регионалната търговия. Израел и Индия вече не крият амбициите си за съвместна разработка на системи за противоракетна отбрана, лазерни оръжия и дронове от ново поколение. Контекстът обаче е тревожен: посещението съвпада с опасенията, че администрацията на Тръмп може да нанесе удари по ирански цели, вероятно с логистичната или оперативна подкрепа на ЦАХАЛ.

Емоционалното изказване на Моди в Кнесета – първото по рода си за индийски премиер – подчерта символичната тежест на съюза. Бинямин Нетаняху, който лично посрещна госта на летището, не спести суперлативи, заявявайки, че това посещение ще задълбочи икономическото и дипломатическото сътрудничество в „радикално нови измерения“.

Стратегията на „Шестоъгълника“: Рисковият ход на Биби

Един от най-интригуващите моменти в преговорите бе обявяването на идеята за „шестоъгълник от алианси“. Нетаняху вижда Израел в центъра на мрежа, включваща Индия, Гърция и Кипър, които според него споделят общи цели срещу „радикалните направления“ в региона. На практика израелските стратези се опитват да създадат архитектура за сигурност, която да изолира регионалните им противници, вкарвайки външни играчи като Индия в сложната мрежа от етноконфесионални противоречия.

Тази идея носи сериозни рискове. Опитът да се „лови риба в мътните води“ на регионалните кризи е запазена марка на Нетаняху, но включването на Делхи в тази формула променя мащаба. Според експерти от Поглед.инфо, подобна фрагментация на региона едва ли ще доведе до умиротворяване на палестинския въпрос, а по-скоро ще създаде нови линии на конфронтация.

Индия, която установи дипломатически отношения с Израел едва през 1992 г., дълго време поддържаше балансиран подход. Днес обаче прагматизмът надделява. Още през 1999 г., по време на Каргилската война с Пакистан, Делхи започна скрито да купува израелско оборудване. От 2014 г. насам Израел е официално признат за приоритетен технологичен партньор, което доведе до местно производство на системи като дрона Drishti-10 Starliner, базиран на израелската платформа Hermes 900.

Милиарди за сигурност: ВПК като фундамент на отношенията

Цифрите говорят сами по себе си. Според данни на Стокхолмския международен институт за изследване на проблемите на мира (SIPRI), Индия е усвоила цели 34% от израелския военен експорт в периода 2020-2024 г. Данните от януари 2026 г. потвърждават главоломния ръст: от 300 милиона долара през 2012 г., износът е скочил на 1,5 милиарда долара през 2025 г.

Анат Бернщайн-Райх, президент на Израелско-азиатската търговска палата, отбелязва, че Индия не иска просто да купува оръжие, а да стане негов производител в тясно сътрудничество с тези, които притежават технологиите. Това партньорство осигурява на израелската индустрия не само дългогодишни договори за НИОКР (научноизследователска и развойна дейност), но и жизненоважна диверсификация на пазарите. Това е особено критично днес, когато редица европейски държави наложиха фактически бойкот на израелския ВПК заради войната в Газа, а администрацията на Байдън ограничи определени доставки.

Индия се оказа „тихият спасител“ – тя доставяше критично оборудване на Израел по време на пандемията и продължава да го прави в условията на военни действия, демонстрирайки, че „приятелят в нужда се познава“.

От земеделие до транспортни коридори: Икономическата рамка

Освен ракетите и дроновете, сътрудничеството обхваща и „умното“ земеделие. В Индия вече функционират 32 израелски демонстрационни ферми, които внедряват високи технологии в местното селско стопанство. Очаква се в следващите месеци да бъде подписано и споразумение за зона за свободна търговия, което допълнително ще скрепи икономическия възел.

Най-амбициозният проект обаче остава Икономическият коридор „Индия – Близък изток – Европа“ (IMEC). Тази инициатива, анонсирана на Г-20 през 2023 г., има за цел да свърже Индия с Южна Европа през страните от Персийския залив и Израел. Въпреки че войната в Газа забави темповете, проектът е жив. Знаковото закупуване на пристанището в Хайфа от индийския милиардер Гаутам Адани през 2023 г. е част от тази дългосрочна стратегия за превръщането на Израел в глобален логистичен хъб. Стоки вече достигат до Израел през Саудитска Арабия и Йордания, което показва, че икономическата логика понякога успява да заобиколи политическите бариери.

Многовекторният баланс на Моди и руският фактор

Въпреки тесните връзки с Тел Авив, би било илюзия да се смята, че Делхи ще обърне гръб на старите си съюзници. Моди провежда класическа многовекторна политика. Индия продължава да поддържа отношения с Палестинската автономия, Иран и Русия.

Макар Делхи да се съгласи на известни ограничения в доставките на руски петрол в рамките на споразуменията си със САЩ, Москва остава ключов партньор в отбраната. Индия няма да се откаже от руската военна техника, нито ще позволи на Израел или САЩ да диктуват отношенията ѝ с Иран, където тя има сериозни инвестиции в пристанището Чабахар.

Към 2026 г. обаче тенденцията е ясна: Близкият изток се фрагментира отново. Мечтата на Нетаняху за разширяване на „Авраамовите споразумения“ със Саудитска Арабия изглежда все по-далечна. Рияд умее да пресмята рисковете и едва ли ще влезе в „шестоъгълник“, който го поставя на предната линия на евентуален сблъсък с Техеран. В крайна сметка визитата на Моди циментира една нова ос Индия-Израел, която ще играе централна роля в бъдещите геополитически трусове, но и оставя открит въпроса: може ли този съюз да оцелее без голям регионален пожар?