/Поглед.инфо/ Една от основните теми на изминалата година стана търговската война между САЩ и Китай. Страните направиха много резки заявления. Налага се впечатление, че ще последва рязко съкращение на взаимния стокооборот. Междувременно Вашингтон въвлече в търговската война срещу Китай, Канада, Европейския съюз и Япония.

Всички очакваха статистически важните данни за търговията на КНР относно изминалата година. И ето че на 13 януари най-основните цифри на външнотърговската статистика на Китай за 2018 г. бяха представени. Обемът на външната търговия на Китай през 2018 г. достигна рекордните за цялата история 4,62 трилиона долара, което е увеличаване с 12,6% в сравнение с 2017 г. Китайският износ се увеличи за година с 9,9%, а ръстът на вноса бе в размер на 15,8. Положителното салдо във външната търговия достигна 546,8 милиарда долара. Китайската външна търговия бие всички рекорди вече втора година подред.

И ето къде е парадоксът: макар и търговските отношения между САЩ и Китай да се наричат война, американско-китайската търговия през 2018 г. се е увеличила! Износът на китайските стоки в САЩ се е увеличил за година с 11,3%, вносът от САЩ с 0,7%. Положителното салдо на търговията на Китай със САЩ през 2018 г. съставя рекордната величина от 323,42 милиарда долара. През 2017 г. този показател се равнява на 275,8 милиарда долара, тоест прирастът за година достига до 17,2%. Ако се разсъждава в термините на „войната”, то 2018 г. приключва с оглушителна победа за Китай. За двете години президентство на Доналд Тръмп общото отрицателно салдо на търговията с Китай на САЩ е астрономическата сума от 600 милиарда долара.

59% от сумарното положително салдо на външната търговия през 2018 г. се пада на търговията на Китай с Америка. Останалите 41% са положителното салдо с останалите страни по света. Традиционно с положително салдо е търговията на Китай с Русия, тоест вноса от Китай в Русия устойчиво превишава руския износ в Китай. Така през 2016 г. стоковият износ е равен на 28 милиарда долара, а вноса на 38,1 млрд. През 2017 г. износът е в размер на 38,9 млрд. долара, а вносът 48 милиарда. За периода между 2014 и 2017 г. сумарното отрицателно салдо на руско-китайската търговия е 39 милиарда долара. Двустранната търговия се забавя от ограничения износен потенциал на Русия: в Китай се изнасят предимно петрол и въглища (около 70%), още някакви суровини и оръжие. Нищо друго.

За периода 2013-2017 г. обемът на външната търговия на Русия намалява от 863,1 млрд. долара до 591,7 млрд или с 31,4%. За сметка на това делът на Китай в общия оборот на външната търговия на Русия се увеличава от 10,3 до 14,7. В резултат на това Китай излиза на първо място сред търговските партньори на Русия, изтласквайки Германия, чиито позиции отслабнаха заради присъединяването към икономическите санкции.

Въпреки икономическите санкции, Русия, както и Китай, през 2018 г. в сферата на външната търговия бележат впечатляващи успехи. Салдото на търговския баланс на Русия в периода януари-ноември 2018 г. е в размер от 191,4 милиарда долара, което е със 75,4 милиада долара повече отколкото в аналогичния период през 2017 г. Търговският оборот на Русия е в размер на 629 милиарда долара и в сравнение с аналогичния период през 2017 г. се увеличава с 19,3%. Цифрите са постигнати основно за сметката на благоприятната конюнктура на световните пазари на въглеводороди (петролът, природния газ, петролните продукти са близо 2/3 от руския износ).

Основните търговски партньори на Русия през януари-ноември 2018 г. сред страните от далечната чужбина (освен Китай) са: Германия – 55,2 милиарда долара (122,7%), Холандия – 42,7 милиарда (117,2%), Италия – 24,4 млрд. (113,7%), Турция – 23,2 млрд. (117,9%), сащ – 22,7 млрд. (109,4%), Република Корея – 22,6 млрд. (126,1%), Полша – 19,8 млрд. (135,0%), Япония – 19,6 млрд (117,7%), Франция – 15,5 млрд. дол. (112,8%). Както казват, войната си е война, а търговията на Русия продължава да расте. Дори със САЩ.

Междувременно в търговията на Русия с Китай остават много проблеми. Преди всичко липсата на баланс. Той трудно може да се преодолее във връзка с ограничеността на руския износ. Търговията се бави и от високата дедоларизация на разчетите. Ето ги най-новите цифри (данните са от Банката на Русия). Става дума за структура на разплащанията във външната търговия на Русия в разрез на основните използвани валути за 2017 г. и първата половина на 2018 г. Първоначално ще дам картина на валутната структура на разплащания по търговията на Русия с всички страни от света (табл.1)..

Табл. 1.

Валутна структура на разплащанията по търговията на Русия на стоки и услуги с всички страни по света (в проценти по резултата).

 

Постъпления по износ

Изчисления по износа

2017 г.

Първо полугодие на 2018 г.

2017 г.

Първо полугодие на 2018 г.

Руска рубла

14,3

13,1

30,7

30,2

Амер. долар

68,2

69,5

36,3

36,3

Евро

15,6

15,9

30,1

30,3

Други валути

1,9

1,5

2,9

3,2

Общо

100

100

100

100

Както виждаме, доларизацията на разплащанията във външната търговия на Русия остава много висока. При това в разплащанията по износа тя е много по-висока, отколкото в тези по вноса: основната част от износа на Русия се пада на въглеводородите, а те на световния пазар се търгуват изключително или предимно в долари. Второ място заема еврото. Рублата се оказва едва на трето място. Обръщаме внимание и на това, че през първото полугодие на 2018 г. делът на долара във външнотърговските разплащания на Русия не само че не намалява, но и леко се увеличава.

Табл. 2.

Валутна структура на разплащанията по търговията на Русия с Китай със стоки и услуги (в проценти от общата сума)

 

Постъпления от износ

Изчисления по износа

2017 г.

Първо полугодие на 2018 г.

2017 г.

Първо полугодие на 2018 г.

Руска рубла

9,5

6,0

2,8

4,0

Амер. Долар.

79,2

89,0

75,6

73,1

Евро

3,3

0,9

5,5

3,0

Други валути

8,0

4,1

16,1

17,9

Общо

100

100

100

100

Уви това е тук картинката - дори по-тъжна, отколкото в таблица 1.

Степента на доларизация на търговията между Русия и Китай е по-висока от средната за руската търговия с целия свят. А позицията на руската рубла е по-слаба, отколкото отново в търговията на Русия със света. За позицията „други валути” в таблица 2 китайският юан е скрит. Може да се предположи, че юанът се използва по-широко от руската рубла, а китайската валута се използва главно за плащане на китайски стоки и услуги от руски вносители. И още един важен момент: делът на щатския долар при плащането на вноса през първата половина на 2018 г. леко се е понижил, но много е нараснал в приходите от руски износ за Китай. В резултат на това през 2018 г. се повиши степента на доларизация на външнотърговските споразумения между Русия и Китай.

В последните дни на 2018 г. новината, че Китай отказва да подпише междуправителствено споразумение с Русия за разплащания в национални валути, която се подготвя от 2014 г., звучи като сензация. И, разбира се, поддържането на висок дял на щатския долар в изчисленията за външната търговия на Русия и Китай ще бъде сериозна спирачка за по-нататъшното нарастване на взаимната търговия.

СТО, МВФ, ЮНКТАД предпазливо намекват, че през 2019 г. ще има „забавяне на международната търговия”. Това може да означава намаляване на обема ѝ. Прогнозите се правят, като се има предвид не само вероятното продължаване на търговската война и икономическите санкции, но и една доста възможна глобална финансова криза.

Що се отнася до доклада от 13 януари за външнотърговските данни на Китай, той предполага, че през 2019 г. може да има „забавяне на външната търговия на страната“ (точно това, което казват служителите на СТО и другите международни организации). Освен това през декември 2018 г. износът и вносът на Китай действително се свиха, а намалението на месечна база беше максималното през последните две години. Мисля, че Доналд Тръмп знае тези цифри. От една страна, те не могат да предизвикат неговия гняв: след две години президентът на САЩ не е постигнал нищо с Китай и до края на 2018 г. той губи с голям резултат. От друга страна, тези числа ще принудят Тръмп да засили търговската война. Данните за китайската търговия през декември трябва да му внушават надеждата, че победата не е далеч.

Превод: В.Сергеев