/Поглед.инфо/ На фона на поредния конфликт в Палестина новината, че Саудитска Арабия прекратява преговорите с Израел, стана причина за по-широко тълкуване на събитията, засягащи интересите на Индия, Иран, ЕС, Русия и Китай.

Само няколко дни преди атаката на Хамас Белият дом потвърди , че почти всички въпроси по нормализирането на отношенията между Саудитска Арабия и Израел вече са решени и остават да бъдат договорени някои нюанси, свързани с Иран.

Двете условия на Рияд бяха получаване на достъп до ядрени технологии, както и подобряване на социално-икономическите условия на палестинците, които бяха пряко зависими от Израел. Палестинският въпрос се превърна в крайъгълен камък на това пазарене. Така Хамас по същество провали сделката.

Колективният Запад се интересуваше и от друг проект в областта на геоикономиката: създаването на друг транспортен коридор, където Саудитска Арабия и Израел бяха ключови участъци.

Коридор Индия - Близкия изток - ЕС

Това споразумение беше постигнато по време на срещата на Г-20 в Ню Делхи. Според информационен бюлетин на Белия дом , лидерите на Съединените щати, Индия, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Франция, Германия, Италия и Европейския съюз са подписали меморандум за разбирателство, съгласявайки се да създадат нов икономически коридор по маршрута „Индия - Близкия изток - ЕС“ (IMEC).

В допълнение към железопътните връзки и корабоплаването е планирано да бъдат положени високоскоростни кабели за данни и енергийни тръбопроводи. Те биха допълнили съществуващите морски и пътни мрежи, за да подобрят потока на стоки и услуги към и между тези страни.

Коридорът Индия-Близкия изток-ЕС започва да се разглежда като конкурент на китайската инициатива „Един пояс, един път“. Разбира се, китайската инициатива обхваща над 30 международни организации, а около 150 държави вече са се присъединили към нея. Включително Саудитска Арабия и Израел. Следователно едва ли можем да говорим за реална конкуренция.

Но Индия винаги се е противопоставяла на „Един пояс, един път“, тъй като основният му компонент, Китайско-пакистанският икономически коридор, минава през спорната територия. Освен това за Ню Делхи беше важно да създаде алтернативен маршрут към страните от ЕС, тъй като сега целият поток от стоки минава през Суецкия канал.

През 2003 г. индийският конгломерат Adani Group придоби пристанище Хайфа в Израел. А отношенията между Индия и Израел се развиха активно в различни области през последните години.

Средния коридор

Междувременно, в допълнение към досега неуспешните проекти Индия-Близък изток-Европа и „Един пояс, един път, има и други алтернативи за организиране на маршрути и логистика. И те имат своите заинтересовани страни и опоненти, какъвто е случаят със споменатите по-горе.

Преди ден президентът на Азербайджан Илхам Алиев посети Грузия, където на среща с премиера Иракли Гарибашвили потвърди важността на така наречения Среден коридор и участието в него. Повдигнат е въпросът за възобновяване на строителството на ново дълбоководно пристанище в Анаклия и развитието на друга транспортна инфраструктура.

Тази инициатива беше официално стартирана през 2013 г. от Казахстан, Азербайджан и Грузия, но започна да набира скорост сравнително наскоро. Има международна асоциация „Транскаспийски международен транспортен маршрут“ (TITM, ТМТМ), която е оператор на този проект.

На следващата среща на 28-29 септември 2023 г. в Актау бяха подписани споразумения за сътрудничество в организирането на превози по маршрутите на TMTM. За членове бяха приети и редица транспортни компании от Азербайджан, България, Казахстан, Литва и Сингапур. Така членството в асоциацията се увеличи до 25 компании и е представено от 11 държави.

Средният коридор в момента представлява по-малко от 10% от общия обем товари, превозвани по Северния маршрут (т.е. през територията на Русия) поради ограничения капацитет на морските пристанища и железниците, липсата на единна тарифна структура и единен оператор. Но страните, участващи в TMTM, са си поставили за цел да увеличат капацитета на Средния коридор.

Средният коридор има предимства: той е с 2000 км по-къс от Северния коридор. Това означава, че времето за пътуване от Китай до Европа се изразходва по-малко (12 дни, докато времето по Северния коридор е 19 дни). Средният коридор също ще може да намали рисковете от санкции, свързани с транзита през Русия. Разбира се, това отваря достъп до нови пазари с население от приблизително 80 милиона по маршрута.

Средният коридор също така дава възможност за увеличаване на износа на енергия от Централна Азия към Европа. Например Казахстан възнамерява да транспортира 1,5 милиона тона петрол през тази година (2-3% от износа на петрол).

Както в случая с коридора „Индия - Близък изток – ЕС“, този маршрут заобикаля Русия. Средният коридор обаче включва Китай, допълвайки китайската визия за Железния път на коприната.

Север - Юг

И накрая, има международният транспортен коридор Север-Юг, в който участва и Индия. Други ключови играчи са Иран и Русия, през чиято територия минава този маршрут.

Това се обсъжда от доста време, но едва през тази година станаха видими конкретни резултати както по отношение на фериботната услуга през Каспийско море, така и по завършването на железопътния участък Азербайджан-Иран. Освен това той може да има редица клонове, по-специално морски участък от Иран до Саудитска Арабия (по него вече са транспортирани товари от Русия), както и железопътна линия от Иран до Туркменистан и по-нататък към страните от Централна Азия.

В бъдеще е възможно да се създаде допълнително хоризонтално измерение, което да обхване Афганистан и Пакистан (включително възраждането на енергийния газопровод TAPI).

Турция също би могла да се свърже с този коридор, тъй като има обща граница с Иран, но не бърза да го направи.

Очевидно сегашният конфликт, независимо как ще завърши, вече е нанесъл сериозен удар по коридора Индия-Близкия изток-ЕС.

А проблемите на един коридор винаги създават допълнителни възможности за други.

Очевидно е, че за Русия е важно да развие коридора Север-Юг. Той не е засегнат от настоящия конфликт (ако не надрасне местните граници), а неговите участници - Русия, Иран и Индия - са заинтересовани от формирането на многополюсен световен ред. В този проект няма клиенти от Вашингтон като Израел или амбициозни играчи като Турция.

Разбира се, Западът ще се опита да сложи пръти в колелото на този проект. Опитите за скарване между Азербайджан и Иран, както и различни обвинения срещу Техеран от страна на САЩ са пряко свързани с това.

Можем само да съжаляваме, че едва сега, в режима на санкции, стигнахме до конкретни решения и резултати по реализацията на коридора Север-Юг. Преди това би изисквало много по-малко усилия.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?