Наскоро по време на една творческа среща на писатели и поети вместо да се занимаваме с проза и стихове, доста от времето ни отне един от навъдилите се наскоро любители-анализатори, който, явно подготвил се, ни обяви новината, че изкуственият интелект вече е поел управлението на планетата. Щях да отмина тая словесна досада, но буквално на следващия ден си я припомних, когато в сайтовете се появи интервюто на директора на клуба „Валдай“, професор Фьодор Лукянов, дадено в навечерието на провелата се нова сесия. По всеобщо мнение на водещи журналисти от едната и от другата страна професор Лукянов се счита в медийното пространство за доказал се независим анализатор на събитията. Вниманието ми привлече интересният слоган на тазгодишния форум, избран, както се оказа, лично от него, а именно „Keep calm“, в опростен превод на български би могло да означава „Успокой топката!“. В интервюто си професорът простичко обясни, че в тази нараснала ескалация на събитията наистина е дошъл моментът, когато просто трябва да се призоват страните да седнат и да погледнат проблемите си отстрани, да се вгледат в тях и малко по-спокойно, по-неемоционално и по-загрижено за изхода от ситуацията да поразсъждават.
Безспорно умни приказки. Намираме се в ситуация на война, която, както удачно каза швейцарският журналист Роджър Кьопел, „взе да прилича на приказка без край“. Интересното в разсъжденията на професор Лукянов е, че, както подчерта той, човек в това време започва да се чуди, без да може да намери отговора, кой е виновният за станалото и за това, което в момента продължава. Като нищо, за да е по-лесно, би могло да се прехвърли вината, както все по-популярно става, на изкуствения интелект. Вижда се, че въпросният нов наш съжител на планетата се бърка в какво ли не. Защо да не предположим, че и тук е поел нещата в свои ръце. Би могло обаче да има и друго обяснение, което май е по-близо до истината. Както изглежда, причината би могла да е, по думите му, „природената глупост“ на съвременните ни политици и от едната, и от другата страна, които вманячено са се хванали за своите схващания какво и как трябва да става, считайки че това е крайната истина и не подлежи на промяна, или на преразглеждане, или на рестартиране.
Предвид постоянните заплахи от страна на европолитиците, че сме на пет минути от трепа световна война, най-доброто, което може да се направи според професор Лукянов, е все пак да „успокоим топката“ и да се вгледаме аналитично в ставащото. Ако го направим, много скоро бихме стигнали до извода, че имаме много повече ескалация на емоциите, отколкото ескалация на милитаристичните ни напъни. Реално погледнато сега в момента никой не би могъл да каже какво е означава победа в украино-руския конфликт. Мерц и сие, например, вече не говорят, че ще победят Русия, а упорито твърдят, че Русия няма да победи в тази война. От другата страна Путин развива схващането си за победата на различни по темпа на изпълнение и по същината задачи, които трябва да се постигнат. Отначало беше да се да се превземе за дни Киев и да се смени ръководството на държавата с друго, не нацистко, след това се сви задачата на специалната военна операция до превземане на останалата част от анексираните територии, а малко преди да се обяви тя вече за война, а не за операция, се постави въпроса отново за денацификация и гарантиране на правата на рускоговорящите и етническите руснаци в нея, заедно с изначалните условия за нечленуване в НАТО. Това прави безспорно нещата сложни за достигането на определената като цел победа, апропо, и от едната, и от другата страна. А най-лошото е, че тези виждания почти елиминират възможността за започване на преговори за спиране на войната.
Другият съпътстващ елемент на ситуацията, в която се намираме, са санкциите. Вече не може и да ги изброим тези от Запада към Русия, но и Русия отговаря по съответния възможен начин със свои санкции. В края на краищата никой не може или не иска в момента да ги сложи на кантар за да се прецени, на кого санкциите повече вредят. Въздействието им се усеща както от едната, така и от другата страна. Заедно с това вече се забелязва прогресивно увеличаване на начините за заобикаляне на санкциите. Пак ще кажа, и от двете страни. В наближаващата есенно-зимна обстановка започнаха малко по-„гъвкаво“ да мислят от Запад за това как ще обезпечат своите жители с топло и своята икономика с достатъчно енергийни ресурси. Някои от европейските страните прекрачиха пряко през санкциите и, за разлика от нашата, си доставят спокойно енергийните продукти от Русия. Други се правят на интересни и през трети страни като Азербайджан и Казахстан също получават, каквото им трябва. Да не говорим за втечнения газ, който си върви през северния полярен път директно към Европа непрекъснато. Тук се намеси и САЩ с така наречения „адски“ план за санкции на Тръмп, който се оказа наистина адски, но пък затова никой не смята за сега да го изпълни, Тръмп най-малко. Както с Белорусия или ще ги ограничи, или въобще ще ги спре. Което пак доказва факта, че май сме повече в сферата на ескалация на емоциите отколкото на реалните действия. Всичко това и без помощта на изкуствения интелект е достатъчен повод за основния извод, че, ако доскоро се считаше, че за европейския и американския елит както и за руския войната определено носи печалба и в това е интересът тя да продължава, в последно време нещата взеха да се преосмислят. И това не е само в резултат на настроенията на народите от едната и от другата страна, а най-вече от реалните икономически и социални фактори, които ясно говорят, че война на изтощение има едно много неприятно свойство - продължава дълго. Особено когато става въпрос за два икономически високо развити блока с голям потенциал, което де факто определя опита единият да бъде изтощен за сметка на другия за безумна идея или такава, която само неподготвеният изкуствен интелект може да ни сервира на масата.
Има обаче и още един момент, който основателно би трябвало да ни разтревожи. Допреди 10-15 години обществата в Западна Европа и в Русия бяха забравили, за да съм справедлив ще кажа почти, миналото и бяха оставили широко отворени врати за изграждане на новия европейски дом, в който всички да живеем задружно общувайки едни с други, търгувайки и живеейки мирно. Няма как да не ни направи впечатление, че онова, което дълбоко беше закътано в дълбините на мозъците ни като спомени за другото време от Студената война, буквално за броени години след започване на острата фаза на опониране между Русия и Запада с началото на тъй наречената Специална военна операция се възстанови обратно. Народите на Европа се настроиха отново на вълната на Студената война. Едните от Запад страхувайки се, че руснаците ще дойдат, другите от Изток, че трябва да се победи, че трябва да се защити страната. На практика това означава, че с всяка измината година стената, която в началото на седемдесетте беше срината в Берлин, започва да се изгражда пак. Дали ще я наричаме „желязна завеса“ или „стена“ е въпрос на филологически етюди. Истината е, че се издълба ров, който не може вече и да се прескочи, в отношенията между двете европейски части - източната и западната. А това, че той ще мине явно през Украйна е просто географска директория на нещастието.
Какво би могъл да ни каже изкуственият интелект по този въпрос, ще е интересно да се узнае. Струва ми се обаче, че е по-добре естественият да се заеме с отговора. Такива формати като Валдай, като Давос и други без съмнение биха могли да помогнат в търсене на изхода от ситуацията. Това е пътят - да се виждаме по-често, да говорим по-често и да си повтаряме, че най важното е да успокоим топката. Всичко ще се нареди след това.
