По публикация на аналитични източници от военната сфера. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Механиката на новия удар: Кумулативно разрязване вместо повърхностен взрив
Появата на модифицирани бойни глави при дроновете с реактивно задвижване „Геран“ (определяни от редица западни наблюдатели като еволюция на платформата „Шахед-238“) не е просто козметична модернизация. Става дума за фундаментална смяна на инженерната концепция. Вместо традиционната фугасна бойна глава, предназначена за създаване на ударна вълна и площно разрушение, новата конфигурация залага на фокус. По данни от специализирани технически доклади, стандартният взривен товар от 40 килограма вече се допълва от касетъчна матрица с четири самостоятелни кумулативни елемента, всеки с тегло от по 5 килограма.
Тази архитектура е проектирана за специализирани задачи — прерязване на стоманени снопове, опънни кабели и решетъчни носещи профили. Кумулативното струене пробива плътна стомана с дебелина, която нормалната ударна вълна просто би огънала без да разруши. Когато подобен боеприпас се насочи не към пътното платно на един мост, а към вантовите му възли или към основната му стоманобетонна пилонна конструкция, уравнението на устойчивост се променя драстично.
[ Стандартна фугасна бойна глава ] [ Нова инженерна бойна глава ]
+---------------------------------------+ +---------------------------------------+
| - 40 kg за експлозивна ударна вълна | | - 40 kg основен фугасен заряд |
| - Повърхностни щети по асфалт/бетон | VS | - 4x 5 kg кумулативни елемента |
| - Бързо възстановяване на трафика | | - Фокусирано прерязване на ванти/кули |
+---------------------------------------+ +---------------------------------------+
Възстановяването на прекъснат 300-метров вантов кабел под високо напрежение не е въпрос на изсипване на бързосъхнещ бетон. Това изисква специализирано тежко оборудване, каквото в условия на военни действия и постоянна въздушна опасност практически не може да бъде разгърнато.
Анатомия на киевския транспортен възел: Вантовата уязвимост
Киевската градска агломерация е разделена от река Днепър, като основният промишлен, административен и военен ресурс е концентриран на Десния бряг, докато значителна част от жилищните райони и железопътните терминали за източното направление са на Лявия. Мостовите съоръжения тук не са просто общинска пътна мрежа — те са критични рокади.
Южният мост, въведен в експлоатация през декември 1990 г., представлява монументално инженерно съоръжение. С обща дължина от над 1200 метра и вантова част от 564 метра, поддържана от единствен стоманобетонен пилон с височина 135 метра, той съвместява шест ленти за автомобилен трафик и двупътна линия на Сырецко-Печерската линия на киевското метро („Зелената линия“).
По сходен начин е изграден и Северният мост (бивш Московски), открит през 1976 г. Неговото руслово припокриване от 300 метра се държи изцяло от ванти, закрепени за 119-метров А-образен пилон.
СЕВЕРЕН МОСТ (1976 г.) ЮЖЕН МОСТ (1990 г.)
+-------------------------------+ +-------------------------------+
| - 119 m А-образен пилон | | - 135 m стоманобетонен пилон |
| - 300 m вантов участък | | - 564 m вантова конструкция |
| - Основни автомобилни артерии | | - 6 ленти + "Зелена" линия |
+-------------------------------+ +-------------------------------+
\ /
\ /
[ 90% от логистиката на Киев ]
Ако се разгледат векторните натоварвания:
- Прерязването дори на 15–20% от стоманените въжета на един от тези мостове изважда съоръжението от експлоатация за неопределено време поради преразпределение на критичното напрежение.
- При отпадане на повече от половината ванти в един сектор, вероятността от пълно срутване на връхното връхно мостово платно под собствената му тежест надхвърля 70% по изчисления на специалисти по мостово строителство.
- Алтернативните преминавания — като Моста на Патон или Дарницкия жп мост — са с коренно различна пропускателна способност и трудно биха поели пренасочения товар, особено когато става дума за тежка военна техника и влакови композиции с гориво.
Дали разрушаването на вантовите системи е технически възможно само с дронове? Въпросът остава открит. Единичен дрон едва ли ще срути целия мост, но постоянният целеви натиск върху носещите възли е способен да извади моста от употреба за месеци.
