/Поглед.инфо/ Опитайте се да кажете на американеца, че официалната версия за 11 септември не е реалистична. Видите ли, че ако са самолети, то третият небостъргач не е трябвало да пада, ако всичко е изпепелено, то как са останали цели паспортите на терористите, как може да се позвъни от борда на самолета, ако такава техника през 2001 г. не е имало, къде са се дянали крилата на самолета, врязал се в Пентагона… Предупреждавам – ще ви пратят там, де слънце не огрява, че и по-навътре. Ако това е чат, ще ви блокират под възгласи на общо възмущение. Американците не си падат по конспирации.

Има отделни групи, където има „правдолюбци” - тези, които измислят свои версии за 11 септември. Видите ли, там е взривена атомна бомба, нанозаряд, направили са го ЦРУ или „Мосад”, или неоконсерваторите или още някой друг, рептилите. Но в общите разговори не се допускат. А ако някой от правдолюбците вземе и се опита да изрази своите забележки, то ще го изхвърлят с мокър парцал. Или просто ще му кажат: „теория на заговора”.

Не така стои положението в Русия. Тя е единствената страна, където народът няма естествено отхвърляне на вражеските теории на конспирацията. На бавен огън се пече историята с псевдоотраянето в Солсбъри. А народът напълно сериозно се спира на подхвърляната информация, която се подмята два-три пъти седмично от вражеските агенти в руските социални мрежи. Ама как така тези двамата са ходили да се любуват на църквата? Те са стадо, в тях няма добри гени, те дори и на английски не говорят! А и в картичката им за издаване на паспорт има отметки „ГРУ”! И хората обсъждат това.

Не очаквайте от мен, че ще започна да опровергавам измислиците на английското разузнаване. Не по-рано от Томас Фридман, който ще развее в „Ню Йорк Таймс” съмненията на „правдолюбците” за 11 септември. Тоест като цъфнат налъмите.

Пелевин май забеляза максимата, която трябва да се изсече на камък. Дискурсмонгърът не трябва да се слуша, трябва да се стреля, където и да го видиш!

Е, казал го е по-витиевато.: „Враждебният дискурсмонгер, като ракета с разделящи се бойни глави, е целесъобразно да го унищожиш по време на пуска, вместо да изясняваш огнената същност на неговите силогизми и да ги вграждаш в своите живот и съдба”.Смисълът обаче е същия.

Само че руснакът има голям проблем с разбирането на това – народът се вслушва и се опитва да разбере и осмисли. И разбира се дискурсомонгърите го объркват. А те не трябва да се разбират. Трябва да се почни, че това е враг. Намеренията му са враждебни. Нужно е, ако не да го застреляш, да го изолираш, да го изведеш от обсъжданията.

Самолетът Ил-20 бе свален, защото не е сработила системата за определяне „свои-чужди”. Но същата съдба предстои на Русия, ако нейната система не заработи. Тя трябва да работи във „Фейсбук”, тя трябва да работи при всеки спор, като безусловен рефлекс.

Ако с вас се заговори човек с непасваща версия за отравянето в Солсбъри, значи е враг. Нека отиде да поговори за несъвпаденията за Холокоста в Израел или за 11 септември в САЩ. След като се върне, нека поговорим за Солсбъри.

Ние трябва да знаем едно нещо за Солсбъри – това е провокация на британското разузнаване, което е скрило руската гражданка Скрипал и дори не и дава да се види с баба си. А несъвпадения има при всеки разказ. Земята е кръгла? Има несъвпадения. Американците са летели до луната? Има несъвпадения. Това е свойството на разказа и никой не може да отговори на всички несъвпадения, а и не трябва.

Защо руснаците се съгласяват да слушат и дори се опитват да разберат тази тема? Има две обяснения – практически и исторически.

Историческото са мрачните последствия от трошенето на дискурса, което руснаците преживяват два пъти. За първи път през 1956 г., когато Хрушчов безумно зачерква паметта на миналото. Втори път през 1988 г., когато Горбачов и неговият съучастник Яковлев разрушават целия предишен съветски наратив. Тоест два пъти в своята памет руснаците се сблъскват с необичайна ситуация – казват им, че враговете са били прави. Това се преживява трудно. Немците и японците се оказват в такова положение в резултат на поражение във война. Не е никак сигурно, че тези два велики народа ще успеят да се съвземат от нанесения удар. Руснаците са преживели тези две пречупвания без поражение, на крака. В резултат руснаците се разболяват от идеологически СПИН – имунитетът на народа е отслабнал, веднага дава да се приеме вражеския дискурс, без да се вниква в детайлите.

А практическото обяснение е отсъствието на нормален категоричен отговор на предизвикателствата. Как мислите, някой от американските „правдолюбци” заема ли място в някой катедра на ВУЗ или в редакцията на някой вестник? Няма нито един. А ревизионистите на Холокоста? Те са просто в затворите. Техните близки и роднини? Никъде ги няма.

Какво се случа в Русия? Все още действа сайтът „Инсайдър”, който открито си сътрудничи с британското разузнаване. На свобода все още е Роман Доброхотов, макар и във всяка страна човек, който издава своите разузнавачи трябва да мирише на тамян. Във ВШЕ все още работи баща му. Бащата не отговаря за сина, ще го каже някой. Някога. Но не живеем вече в такъв свят. В САЩ и в Европа няма нито един професор от сериозен университет с такива семейни връзки. Ще се отрекат от него незабавно. Нашите близки в Европа и в Америка отдавна са уволнени за роднински връзки със симпатизантите на Русия. Не е нужно да ги вкарваме зад решетките, разбира се, Русия е демократическа страна. Но със сигурност трябва да се разкарат от работните си места.

Нека се поучим от Америка. Там, както казва приятелят ми Ноам Чомски, ако професор изкаже съмнение в наратива за 11 септември, следващият път ще го срещнеш, като се качиш на такси в Ню Джърси.

Несериозният подход към вражеските дискурсмонгъри, особено покрай историята със Солсбъри, ме плаши особено силно, а и не само мен. Помним как през 1987 г. по терлици агентите на западните разузнавания поеха управлението над руския дискурс. И той се възмущаваше бе нарочван за консерватор. Мнозина вярваха в съветската власт до край, а други отрано усетиха, че я предават, и те самите се заеха да я предават.

Има идейни хора, но те не са много. Другите се опитват да разберат накъде духа вятъра. И ако вражеските дискурсмонгъри деребействат и ако началството си мълчи кротко, то те започват да се готвят за предателство.

Превод: В.Сергеев