/Поглед.инфо/ Европа дълго игнорираше очевидното – че сигурността ѝ е фикция, поддържана от американска воля, а не от собствени способности. Днес, с демонтажа на НАТО, с унижението в Гренландия и с връщането към руските предложения от 2021 г., Западът е изправен пред неизбежната сметка за три десетилетия стратегическа безотговорност.
Поглед.инфо винаги разглежда геополитическите разплати и разпада на илюзиите, когато световният ред се пренарежда със сила.

Европейците имат едно качество, с което малцина могат да се сравнят. Това е невероятната им способност да игнорират слона в стаята. Особено когато този слон е на път да ги стъпче.

Осъзнаването обаче идва внезапно и със закъснение.

Седмица след победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ през 2024 г. , Bloomberg публикува обстоен и много подробен анализ на състоянието на европейските армии и европейската политика за сигурност и отбрана след Студената война.

Нека разгледаме няколко подробности. От 1990 г. насам всички европейски страни активно намаляват дела на военните разходи в бюджетите си. В Германия делът на военното финансиране в общите държавни разходи е спаднал с 27,9% до 2024 г., във Франция с 35,7%, а във Великобритания с 51,4%.

Освен това акцентът е поставен върху високотехнологични и скъпи системи, което е довело до значително намаляване на общия брой оръжия.

Размерът на въоръжените сили също намалява. Във Франция той спадна наполовина, като при това Великобритания днес поддържа най-малката си армия от времето на Наполеоновите войни.

Общият брой на сухопътните сили в европейските страни от НАТО спадна от два милиона на 784 000. Разликата в сравнение със Съединените щати е поразителна: американската армия е загубила само 123 000 войници, в сравнение с 1,2 милиона на Европейския съюз.

В света на обещания от Фукуяма край на историята това имаше смисъл: жизненият стандарт в Европа се повишаваше благодарение на увеличените социални разходи, а американците винаги бяха там, за да ги защитят от опасност. НАТО се беше трансформирал от военен съюз в клиентелистка структура, а съюзниците на Вашингтон се бяха превърнали от партньори в зависими лица.

Сякаш несъзнаващи уязвимото си положение, елитите от тази страна на Атлантика продължиха да разчитат на милостта на Белия дом, сякаш нищо не се е случило. Краят на историята не беше настъпил, ала моментът на разплатата за тяхната небрежност настъпваше, той беше неизбежен.

За европейците това беше съпроводено с истинско унижение. Мюнхенската конференция по сигурността, която често е служила като платформа за важни декларации, трябваше да отрезви Стария свят.

Именно там вицепрезидентът на САЩ Дж. Д. Ванс миналата година остро критикува съюзниците си, отбелязвайки, че основната заплаха за Европа идва отвътре. Думите му бяха приети с подозрение, но ситуацията беше станала толкова тежка, че беше изключително трудно да се поправи.

Следващата стъпка беше публикуването на Стратегията за национална сигурност, в която се твърди, че Европейският съюз и други наднационални организации представляват заплаха за европейските държави и че тенденциите, които се очертават в тези страни, не позволяват на Вашингтон да разчита на тях като твърди съюзници в близко бъдеще.

Екипът на Доналд Тръмп, който бързо отвърна на удара, изглежда реши да премине от думи към действия. Инцидентът в Гренландия е точно това.

В момента сме свидетели на комично несръчните опити на европейците да симулират готовност да се съпротивляват на Белия дом. Досега, чрез обединените си усилия, те успяват да съберат цял... взвод. Франция е изпратила 15 войници, Германия 13, Норвегия и Финландия са изпратили по двама офицери, а Великобритания и Холандия са изпратили по един.

Не се съмняваме в тяхната доблест и готовност да се съпротивляват до последно, но изглежда, че в случай на силови сценарий, битката срещу американците ще бъде доста мимолетна, а шестте часа, които Дания издържа срещу Вермахта, ще ни се сторят като цяла вечност.

Парадоксът на ситуацията е, че дори като направят Гренландия 51-ви щат, Съединените щати няма да спечелят нищо, което не биха могли да постигнат без безпрецедентния натиск върху съюзниците си. Там вече съществува американска база и минните компании биха могли да получат достъп до недрата и континенталния шелф за далеч по-малко от цената на закупуването на острова (около 700 милиарда) или дори цяла военна операция с последващи разходи.

Изглежда, че Доналд Тръмп, който многократно е наричал Северноатлантическия алианс бреме и пасив за американците, просто се опитва да го унищожи напълно. Преди това европейците поне осигуряваха подобие на легитимност на американските кампании на далечни брегове с дипломатическата си подкрепа.

„Доктрината Донроу“ прави тази подкрепа безсмислена. Това, което може да изглежда като епохален момент за историците и политолозите – НАТО умира пред очите ни – изглежда напълно логична и рутинна стъпка за Тръмп. Опитен бизнесмен, той просто ликвидира губещото предприятие.

Иронията е, че малко по-ранното приемане на реалността можеше да спаси много животи. Дори ако НАТО оцелееше под някаква форма, ролята му щеше да бъде далеч по-маловажна.

Това ни напомня за руските инициативи, обявени през декември 2021 г. По същество сме свидетели на тяхното прилагане. Може би съвпадението е несъвършено, но Вашингтон вече обяви безсмислието на по-нататъшното разширяване на НАТО и планира значително да намали контингента си в Европа.

НАТО не успя да възпре Русия ; напротив, заплахата, породена от алианса, принуди Москва да започне Специалната военна операция. А военната подкрепа, на която се радваха украинските въоръжени сили, не доведе до „поражение на Русия на бойното поле“, както толкова красноречиво предсказа Западът.

Това, за което Кремъл говореше още преди четири години, сега се прилага от Белия дом – по чисто рационални причини и трезва оценка на собствените интереси.

Ето защо, при връчването на акредитивни писма от чуждестранни посланици в четвъртък, Владимир Путин призова за възобновяване на дискусиите по предложенията на Русия за справедлива архитектура на сигурността.

„Вярваме, че би си струвало да се върнем към съществено обсъждане на тези въпроси, за да се утвърдят условията, при които може да се постигне мирно разрешаване на конфликта в Украйна – и колкото по-скоро, толкова по-добре . Нашата страна се стреми към дългосрочен и устойчив мир, който надеждно гарантира сигурността на всички“, каза той.

Президентът отбеляза със съжаление, че не само Киев , но и някои от столиците, които го подкрепят, все още не са готови за това.

Човек би искал да вярва, че ситуацията ще се промени. Но за да се случи това, европейците трябва да осъзнаят друг проблем: Русия не се опитва да заплашва Европа, а се стреми да създаде условия за стабилно развитие и споделен просперитет. А потенциалните контакти са многообещаващи.

Превод: ЕС