/Поглед.инфо/ Борбата на света с коронавирус измести на заден план множество конфликти, включително в Либия, пише полският журналист Марек Будзиш. В изданието wPolityce той отбелязва, че именно Либия се превръща в зона на опосредствана война, в която са се събрали интересите както на регионалните, така и на световните сили. И нейният резултат може да повлияе на бъдещето на сегашните политически съюзи.
„Продължаващата борба на Европа и на света като цяло с пандемията от коронавируса измести на заден план войната в Либия и възможното влияние на либийските събития върху формирането на нов баланс на силите на световната сцена. А там се случват много неща“, казва полският журналист Марек Будзиш в портала wPolityce.
Настъплението на маршал Хафтар към столицата на страната завърши с фиаско. В резултат на това той трябваше да обяви изтеглянето на силите си, които обграждаха Триполи повече от година. Авторът обръща внимание на факта, че според много военни коментатори падането на столицата е било въпрос на време, но само до момента, в който през ноември миналата година Турция реши да предостави военна помощ на правителството на Фаиз Сарадж.
Марек Будзиш смята, че в момента конфликтът в Либия е най-сериозната косвена война, която може да определи конфигурацията на бъдещите съюзи. Правителството, официално признато от ООН в Триполи, в допълнение към помощта на Турция се радва на подкрепата на Катар, както и на Италия. На страната на Хафтар от своя страна са Саудитска Арабия, Египет, Русия, както и Франция и Гърция. Турските дронове се борят за контрол над въздушното пространство на Либия с китайски дронове, а Анкара като цяло прилага в Либия руската стратегия в Сирия, отбелязва той.
Полският журналист също отбелязва обрисуващото се малко сближаване между Анкара и Вашингтон, в което всяка страна преследва собствените си цели. Отлагането от Анкара обаче на сроковете за въвеждане в експлоатация на руските системи С-400, както и резкия спад в нивото на закупуване на руски газ, авторът намира за достойно за внимание. Ако подобна тенденция продължи, тогава според Будзиш газопроводът „Турски поток“, построен от руснаците за своя сметка, никога няма да се изплати. Освен това Турция също промени своята газова политика по отношение на Иран - след експлозия при неясни обстоятелства на газопровода, през който газът идва от Техеран започна ремонт, който, най-вероятно, няма да приключи скоро. Тук авторът открива увеличаване на икономическия натиск върху Иран, което съвпадна във времето с изострянето на политиката на САЩ и призивите за изтегляне на всички чужди войски от Сирия.
Спадът в покупките на руски природен газ от Турция също се отрази на темповете на изграждане на българския участък от газопровода „Турски поток“. Първоначално откриването беше планирано за 1 юни, но определено ще се забави, казва Буджиш. Той обръща внимание и на факта, че намаляващият интерес на Турция към руския газ вече доведе до рязко увеличение на покупките на Анкара на втечнен природен газ от САЩ.
В статията авторът предлага, използвайки примера на Либия, да проследим каква ще стане световната политика през следващите десетилетия. променливи и временни съюзи ще заменят постоянните съюзи и споразуменията за сътрудничество. „Повече държави ще искат да прибягнат до сила и да покажат решителност. Вместо въоръжена конфронтация ще бъде все по-възможно да се наблюдава икономически натиск. Световният ред ще стане много по-хаотичен и непредсказуем.“, обобщава полският журналист Марек Будзиш в портала wPolityce.
Превод: М.Желязкова