/Поглед.инфо/ Според китайската глобална телевизионна мрежа CGTN, Китай потвърди позицията си по отношение на недопустимостта на грубата намеса на САЩ в китайските вътрешни работи, заяви говорителят на китайското външно министерство Ген Шуан пред журналисти в петък, като отново предупреди, че китайското правителство никога няма да позволи външни сили да се намесят в ситуацията в Хонконг. Това не е първото подобно изявление на китайските власти. Трябва ли от тези думи да се очакват конкретни действия от Пекин? Или засега Китай ще се ограничи само с дипломатически ноти?

Помолихме за коментар на настоящата ситуация ръководителя на аналитичния център „Руска мечта и китайска мечта“ и член на “Изборский клуб”, известния ориенталист Юрий Вадимович Тавровский.

- Намесата на външните сили в хонконгската криза все още не е придобила мащаба, който видяхме на Киевския Майдан през 2014 г. Висшите служители на Държавния департамент все още не „раздават курабийки“. Хонконгската цветна революция се развива според модифициран сценарий. Но тя се провежда в интерес на същите сили, които стояха зад украинската и всички други цветни революции. Нека да зададем класическия въпрос на римските съдилища: „Qui Bono?“. “Кой има полза?” Отговорът е очевиден. Англосаксонският съюз се опитва да създаде допълнителна спирачка за неумолимо изпреварващия го Китай.

Тъй като развръзката, очевидно планирана за честването на 70-годишнината от основаването на КНР в първите дни на октомври, се приближава, намесата на бившата стопанка на Хонконг Англия и нейния „по-голям брат“ придобива все по-очевидни форми. Тръмп предупреждава китайските власти да не допускат ефективни мерки за въвеждане на ред в Хонконг, в Китай. За правата на хората в Хонконг се сетиха бившите британски колонизатори и законодателите във Вашингтонския Капитолий.

Онзи ден започна подготовката за ново и откровено провокативно действие. „По искане на работници от Хонконг“, Конгресът на САЩ може незабавно да приеме „Закона за гражданските права и демокрацията в Хонконг.“ (Hong Kong Human Rights and Democracy Act). Няма значение, че такова грубо нарушение на суверенитета на Китай бе адресирано до американските депутати от малка група демонстранти, които няколко дни размахват американски знамена пред журналисти и изпълняват американския химн в алеята пред Генералното консулство. Имаше нужда да се пусне вече подготвената провокация. Група конгресмени, включително републиканският Марко Рубио и демократът Джим Мак Говърн, подготвиха текста на закона още през юни, когато бунтовете в Хонконг едва започваха. Актът на Конгреса задължава правителството на САЩ да определи лицата, отговорни за нарушаването на “основните свободи”, да ги накаже чрез замразяване на имущество в Съединените щати и забрана на влизане на американска територия. Държавният департамент ще трябва да докладва ежегодно пред Конгреса за „достатъчната автономия на Хонконг“, оправдаваща изключването му от санкциите, наложени върху КНР. Преди да стане закон, този законопроект трябва да бъде одобрен и от двете палати на Конгреса. Въпреки това, ръководителите на палатите вече се изказаха в подкрепа на подобен ход.

Намесата на англосаксонците в кризата в Хонконг в обозримо бъдеще само ще се увеличи. Те намериха мазола на Пекин и ще тъпчат по него. Разбира се, въпросът никога няма да стигне до откровено „засаждане на демокрация“ според украинския или афганистанския сценарии. Времената на Опиумните войни са безвъзвратно отминали. Китай от своя страна ще се въздържа до последно от възможността „рязко да се опълчи“ на реалните интереси на САЩ и Англия, като ще се ограничи до все по-остри изявления на служители на външното министерство и след това на високопоставените официални лица.

Основното сега е да се предотвратят провокации по време на честването на 70-годишнината на КНР.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели