/Поглед.инфо/ ...Защото основният конфликт на нашето време, основният конфликт на всички времена е бил конфликтът за признаването на истината... В действителност конфликтът е един: Истината срещу лъжата. Или ако щете – срещу Неистината...

Георги Марков

Дезинформацията е даване на неверна информация с цел да се заблудят хората относно дадено събитие. Дезинформационните материали може да бъдат писмени, устни или нагледно-демонстративни и според достоверността на фактите и данните може да бъдат изцяло неверни (фабрикувани), може да бъдат смесени (верни с неверни), а може да бъдат и истински, но така поднесени, че да се приемат за неверни. При това те могат да се отнасят до политическата, икономическата, социалната и идеологическата област. В последните години дезинформацията стана основа за вземане на важни външнополитически решения от страна на западните страни, които имат изключително влияние върху международните отношения. Ще припомня войната в Ирак през 2003 г., обявена въз основа на неверните твърдения на САЩ, че Садам Хюсеин притежава оръжия за масово поразяване. Или пресният пример от февруари-март тази година, когато Израел и САЩ нападнаха Иран под предлог, че всеки момент ще има своя атомна бомба и че разполага с ракети, които може да стигнат до Америка. Трябва ли да се ровим в миналото и да напомним мощните антибългарски дезинформационни операции на Запада с обвинението, че Държавна сигурност е извършила убийството на писателя Георги Марков в Лондон през 1978 г. и покушението срещу папа Йоан Павел II през 1981 г. в Рим. Свидетели сме също от години наред как западните държави, водени от своята патологична русофобия, провеждат тотална дезинформационна дейност по отношение на Русия. Няма да ви занимавам с нея подробно. Все пак да споменем случаите с „отравянето“ на Александър Литвиненко през 2006 г. и на Сергей Скрипал през 2018 г. в Лондон, извършени „по лично разпореждане на Путин“. Върхът на тази дезинформация настъпи след започналата Специална военна операция на Русия в Украйна. Достатъчно е да споменем фалшифицираната история в Буча през 2022 г., когато украинските власти инценираха масово убийство на местни жители от руската армия.

Аз обаче искам да разкажа за два случая на такава дезинформация – не за друго, а за да кажем, или по-скоро да припомним истината за тях.

х х х

Първият е от американския биографичен филм „Опенхаймер“. Един филм, който разказва за съдбата на световноизвестния физик Робърт Опенхаймер (1904 – 1967), ръководил през 1942 – 1945 г. създаването на американската атомна бомба в рамките на проекта „Манхатън“, която успешно е взривена на полигона в Аломогародо, Ню Мексико на 16 юли 1945 г. Филмът печели 7 от 13-те номинации за наградите „Оскар“ и е гледан от милиони хора по света, разпространяван е и в България. Няма да ви занимавам подробно с историята на създаването на атомната бомба, завършила с бомбардирането на японските градове Хирошима и Нагазаки на 6 и 9 август 1945 г. и убила и ранила стотици хиляди невинни японци. Но има два факта във филма, които силно ме впечатлиха и искам да споделя.

Във филма се разказва как на срещата на тримата големи – Сталин, Чърчил и Труман, състояла се от 17 юли до 2 август 1945 г. в Потстдам, след успешния опит с първата атомна бомба в САЩ, американският президент уведомява Сталин, че вече притежават бомба с необикновена мощ. И как Сталин казал „Ами използвайте я в Япония. Тоест излиза, че двете бомбардировки, унищожили Хирошима и Нагазаки, са станали с благословията на Сталин. Та хората да си помислят, че това най-ужасно престъпление срещу човечеството е извършено от САЩ със съгласието на Съветския съюз, който по това време вече е обявил война на Япония. Каква е истината?

На 24 юли, след едно от заседанията, американският президент Труман, в присъствието на Чърчил, съобщава на Сталин,че САЩ успешно са изпробвали и притежават бомба с необикновена мощ. Сталин не реагира и Труман казва на Чърчил, че очевидно той не е разбрал значението на това съобщение. Истината е, че веднага след съвещанието Сталин уведомява Молотов за този разговор и разговаря с академик Игор Курчатов в Москва за ускоряване на работата на съветските учени по изготвянето на атомната бомба.

И още един факт от филма да споменем. В него ръководителят на проекта генерал Лесли Гроувс, който е смятал, че е успял да запази тайната на създаването на атомната бомба от руснаците, споменава пред Опенхаймер, когато е разследван заради левите си убеждения, че един от неговите съмишленици, с когото са работили в Лос Аламос – Клаус Фукс, се оказал съветски агент.

Истината е следната. През1941г., едновременно в Англия и САЩ,възниква идеята за създаването на атомна бомба и се пристъпва към нейното практическо осъществяване. Тя идва от страха, че хитлеристка Германия ще създаде такава бомба. Наред с това се появява и желанието на двете страни да станат първите притежатели на тези мощни бомби. Гледа се вече и стратегически към бъдещото устройство на света, в което те, като притежатели на такова мощно оръжие ще имат огромно предимство. През1942г. в резултат на споразумения между Чърчил и Рузвелт техните проекти се обединяват в общ проект под името „Манхатън“, ръководен от генерал Лесли Гроувс (продължил до 1 август 1946г.). В рамките на този проект се отделят над 2 милиарда долара и се създават няколко десетки строго засекретени институти, лаборатории, заводи, в които работят към 150 000 души. От тях най-важна роля има научно-изследователската лаборатория в Лос Аламос, ръководена от талантливия учен Робърт Опенхаймер, където работят около 6000 души при изключителна секретност. В екипа от научни работници са привлечени такива учени като Алберт Айнщайн, Енрико Ферми, Нилс Бор, Лео Сцилард, Клаус Фукс и други. В проекта са включени много европейски учени, бягащи от преследванията на хитлеристка Германия. Също и голяма група канадски учени. За осигуряване на проекта, освен ФБР и военното контраразузнаване е създадена специална група за сигурност. Според генерал Лесли Гроувс една от важните задачи на сигурността е проектът да се запази в тайна от руснаците. От целия личен състав само 10 души знаят каква е крайнатацел на проекта. Дори вицепрезидентът Труман не е знаел подробности.

Намеренията на Англия и САЩ да създадат атомна бомба обаче стават известни на съветското разузнаване още в зародиш. През септември 1941г. Доналд Маклийн, агент на руснаците, предава на съветското разузнаване, че Англия работи по създаването на атомна бомба.То разбира своевременно и за смесения американо-английски проект„Манхатън“, ръководен от Опенхаймер. През февруари 1943 г., в разгара на Отечествената война, Сталин се разпорежда да започне работа по създаването на съветска атомна бомба. Очевидно неговите мисли са насочени за времето след войната, когато САЩ и Англия ще имат ядрено оръжие и Съветският съюз не трябва да изостава от тях и да поставя своята сигурност в опасност. За целта се създава специален научен колектив, който да разработи съветската атомна бомба, начело с талантливия учен и организатор академик Игор Курчатов. Освен научната работа се разчита много на сдобиванетос информация, свързана с дейността на американските и английските учени, която да се използва от руските учени.Тази задача е възложена лично на Берия, който включва в нея военното разузнаване (ГРУ) ивъншнополитическото разузнаване (НКВД).

Съветското разузнаване почти веднага разбира от агентите, с които разполага до този момент, че осъществяването на проекта „Манхатън“ се извършва основно в специална лаборатория в Лос Аламос, в няколко заводии лаборатории в САЩ и Канада. Научава, че през декември 1942 г. в Чикаго, под трибуните на стадиона италианецът Енрико Ферми пуска първия в света атомен реактор, че се строят заводи за разделяне изотопите на урана, че се организира добив на уранова руда. То прониква в засекретените обекти с агенти, които вече работят или пък ги внедрява да започнат работав тях. Същевременно създава широка мрежа от агенти за връзка с тях. По данни на ФБР, споделени след края на войната, съветското разузнаване ангажира по проблемите на атомната бомба около 200 агенти. Сред тях най-важна роля играе немският учен Клаус Фукс, който е работил във Великобритания и в САЩ по тези проблеми. Сред ценните агенти, ползвани през периода 1944 – 1946г. е и блестящият деветнадесетгодишен харвардски физик Тед Хол, един от помощниците на Опенхаймер, с допуск до най-секретните данни за проекта. Друг ценен агент е английският физик Алън Мей, който работи по проекта в Монреалската лаборатория в Канада и през това време е вербуван от ГРУ. През 1944 г. в Канада е използван и италианският физик Бруно Понтекорво, който също работи в Монреалската лаборатория. Сред тези агенти са семейство Етел и Юлиус Розенберг и техният зет Дейвид Грийнглас, куриерът Хари Голд и др.Събирана е информация и „на тъмно“ от някои известни учени тогава като Ферми, Сцилард, Нилс Бор др. Някои от най-ценните агенти руското разузнаване и досега не е разкрило, а на Запад се гадае за това кои са те.

През 1944 г. Тед Хол, а през 1945г. и Клаус Фукс, независимо един от друг доставят документацията на конструкцията на атомната бомба с плутониев заряд и докладват за деня на изпитанието на атомната бомба. След това и Мей дава изключително ценна информация за атомния проект и предава на съветското разузнаване образци от уран 233 и 235. В средата на 1945 г. са изяснени основните въпроси, свързани с теоретичните разработки и промишлените технологии за създаването на атомната бомба. Тя може да се създаде в два варианта – уранова и плутониева. Информацията е предадена и използвана буквално от съветските учени. По тяхно признание тази информация съкращава с три години създаването на съветската атомна бомба.

Днес историците на разузнаването смятат, че решаваща роля за проникването в тайните на американската атомна бомба изиграва Клаус Фукс (1917 – 1988), германец, атомен физик, емигрант в Англия, където се включва през 1941 т. в аглийския проект за създаване на атомна бомба, а през 1943 – 1946 г. в проекта „Манхатън“ и работи в Лос Аламос. Негова е най-ценната информация, отнасяща се до устройството на атомната бомба, получена от съветското разузнаване. Уведомява го също за възможността за създаване на водородна бомба, което поставя началото на изготвянето на такава бомба от руснаците. Информира ги, че американците нямат достатъчно бомби, за да воюват с Русия. Разкрит е през 1949 г., осъден е на 14 г. лишаване от свобода, през 1959 г. е освободен и живее в Източна Германия до смъртта си. След него е разкрита шпионска група в САЩ, при което през 1951 г. Етел и Юлиус Розенберг са осъдени на смърт, а останалите на различни години затвор.

Веднага след ареста на Фукс съветското разузнаване извежда от Англия в Съветския съюз Бруно Понтекорво(1913 – 1993) със семейството му, който започва работа в ядрения център в Дубна и става академик. Тед Хол(1925 – 1999)е разкрит през 1948 г. от разшифровките на съветски радиограми, но не е съден поради липса на доказателства и отива да живее и работи в Англия, където става професор. Алън Мей (1911 – 2003) е предаден през 1946 г. от съветски изменник, осъден е на 10 г. затвор в Лондон, откъдето е освободен през 1952 г. и работи като професор в Гана.

Когато през август 1945г. САЩ взривяват двете бомби над Хирошима (уранова) и Нагазаки (плутониева), цял свят разбира – САЩ притежават най-мощното оръжие за масово унищожение и имат стратегическо предимство пред останалите страни. Този факт се потвърждава и от по-късния прочит на архивите от това време. От тях става ясно, че САЩ и Англия са имали планове и дори военни разработки за хвърляне на атомни бомби над Съветския съюз. Те са считали, че могат да използват ядреното превъзходство за оказване на политически натиск върху Съветския съюз и за водене на дипломация от позициите на силата.

Веднага след бомбардировките над Хирошима и Нагазаки, през септември 1945 г., в Съветския съюз се създава Специален правителствен комитет с извънредни пълномощия, начело с Берия, който мобилизира всички възможности на съветската страна за създаването на атомната бомба. На 29 август 1949г.е взривена първата атомна бомба, която е точно копие на американската плутониева бомба. С това руснаците опровергават оценките на ЦРУ, че вероятно ще имат своя бомба в средата на 1953 г. На 24 септември 1951 г. руснаците взривяват и атомна бомба тяхна конструкция. През 1953 г. извършват успешен опит и с водородна бомба, с което изпреварватамериканците в това отношение.

Историята на атомния шпионаж по време и след Втората световна война показва, че съветското разузнаване има изключителна роля за създаването на ядрено равновесие между двете суперсили – САЩ и СССР, и може би за избягване на една ядрена катастрофа, значително по-голяма от тази в Хирошима и Нагазаки. Смята се, че добирането до секретите на американската атомна бомба е най-голямата военна тайна, разкривана от която и да е разузнавателна служба в света. Създаването на съветска атомна бомба изиграва важна стратегическа роля в политиката на Съветския съюз в началото на Студената война и се отразява съществено върху тогавашните международни отношения.

х х х

Другият дезинформационен факт, който искам да отбележа, е свързан с американския игрален филм „Игра на кодове“. Също един много хубав филм, с много престижни награди, в който се разказва как група млади талантливи учени, начело с Алън Тюринг, успяват да дешифрират и разчетат почти всички радиосъобщения на хитлеристка Германия, изпращани от шифровъчната машина „Енигма“, която се е смятала за непробиваема.Тази операция, наричана с кодовото име „Ултра“, се осъществява край Лондон – в Правителствената школа за кодове и шифри, намираща се в Блетчли парк ивключвала в началото към 1800, а в края на войнатаоколо 10 000 души – радисти, криптолози, аналитици. Дейността на поделението се извършва при най-строго спазване на секретността. Разчитането на германските радиосъобщения от англичаните им дава възможност да се добират до изключително ценна информация за плановете, намеренията и действията на германските войски, на техните разузнавателни служби, на дипломацията им и пр. Това им позволява да стигат и до най-големите тайни на хитлеристка Германия. Много от тях са докладвали лично на Чърчил, на американския президент, на техните военачалници, а някои по заобиколни канали и на руснаците. Според Айзенхауер „Ултра“ има решаващ принос за победата във войната“, а споредЧърчил „чрез нея спечелихме войната“. Историците са по-трезви. Те виждат, че въпреки „Ултра“ англичаните и американците губят много битки с германците, не успяват в редица свои военни начинания. И все пак се смята, че „Ултра“ помагана Англия да не бъде победена от Германия на собствена територия, да неутрализира немските подводници и да защити своя флот, да запази летищата и авиацията си и да установи въздушно превъзходство. Тя подпомага английските въоръжени сили да окажат по-голяма съпротива на Германия от очакваната и да накарат Хитлер да се откаже от операция „Морски лъв“ за нахлуване на острова в края на 1940 г. Смята се, че без „Ултра“ Вторият фронт нямаше да се открие до 1946г., а войната вероятно щеше да завърши през 1949 г. Според английския историк Гари Хинсли по-реално е да се каже, че „Ултра“ съкращава войната с три месеца – колкото е времето между реалния край на войната в Европа и момента, когато САЩ биха могли да хвърлят атомна бомба над Хамбург или Берлин.

Във филма са показва как Алън Тюринг случайно разбира, че един от неговата група – Джон Кеърнкрос, е съветски шпионин. Той отива и споделя това с шефа на МИ-6 (английското разузнаване), но същият му казва, че службите за сигурност знаят това и нарочно са го вкарали в неговата група, за да може определена информация да стига до руското разузнаване и Сталин, които все пак са съюзници на Англия. Това обаче не е вярно и фактически авторите на филма се опитват да прикрият истината, да дезинформират зрителите и най-вече да оправдаят провала на английското разузнаване в опазване на тайната на операция „Ултра“. Защото след войната става ясно, че дейността в Блетчлипарк е известна на съветското разузнаване, тъй като неговият агент Джон Кеърнкрос е работил в поделението. Кеърнкрос (1913 – 1995), англичанин, е вербуван от съветското разузнаване през 1936 г., докатое следвал в Кеймбридж. През 1937 г. работи в Министерството на външните работи, а след една година в Министерството на финансите. По време на Втората световна война е секретар на министъра без портфейл лорд Хенки, работи в Правителствената школа за кодове и шифри в Парк Блечли (1942 – 1943) и в МИ-6(и ще допуснат англичаните в тяхното разузнаване да работи един установен съветски агент!). Дава изключително ценна информация, благодарение на достъпа до разшифровките на немските радиосъобщения, предавани по „Енигма“. Той е един от първите съветски агенти, който съобщава за започналата англо-американска работа по създаването на атомна бомба. Неговата информация, свързана с предстоящото нападение на хитлеристките войски край Курск, има важно значение за спечелване на битката от Червената армия. След войната работи в Министерството на финансите. Заподозрян е от английското контраразузнаване през 1951 г., но едва през 1964 г. е доказано, че е сътрудничил на съветското разузнаване. Той прави признание срещу съдебен имунитет. До смъртта си живее в Европа, а последната година в Англия. Едва след излизането на книгата „Пет + КГБ“(1995)??? на един от ръководещите го руски разузнавачи Юрий Модин англичаните разбират, че той е бил много ценен агент на съветското разузнаване и е награден от съветското правителство с орден „Червено знаме“.

Тези два филми показват колко упорито работят на Запад, използвайки всякакви възможности, за да се преиначи и пренапише историята. Което вече правят и понастоящем в агресията осъществявана от САЩ и Израел срещу Иран. И заради което трябва да се казва и отстоява истината (както казва и писателят Георги Марков).

Среща на живо с проф. Николай Витанов

Информационен бюлетин

18 март (сряда)
19:00 ч.
Студиото на „Поглед.инфо“ – пл. „Славейков“ №4-А

Какво наистина се случва със света около нас?

Проф. Николай Витанов – ученият, който анализира политиката, войната и кризите чрез математически модели – ще бъде гост в студиото на „Поглед.инфо“ за разговор на живо пред публика.

  • Как се развиват войните в Украйна и в Близкия Изток?
  • Възможна ли е нова голяма ескалация?
  • Какви са реалните рискове за България?
  • Къде се намираме в глобалната турбулентност?

Без монтаж.
Без предварително подготвени отговори.
Разговор лице в лице.

Част от времето ще бъде отделено за въпроси от публиката.

Местата са ограничени. С билети можете да се снабдите тук: https://epaygo.bg/3376659201
Ако искате да чуете анализ извън телевизионните клишета – заповядайте в студиото.