/Поглед.инфо/ По пътя към моноетническо "жузово" образувание

На 13 март президентът на Казахстан Касим-Жомарт Токаев проведе среща с участието на министър-председателя, ръководителите на държавни органи, акимите на регионите и градовете Астана, Алмати и Шимкент. По време на събитието бяха разгледани актуални въпроси от социално-икономическото развитие на регионите в страната. Особено внимание беше отделено на изпълнението на задачите, поставени в посланието към народа на Казахстан, както и на изпълнението на дадените по-рано указания на президента, съобщиха от пресслужбата Акорди.

В речта си ръководителят на републиката отбеляза, че страната е в процес на цялостна политическа модернизация, сред успехите на която той приписва, наред с други неща, създаването на Националния курултай, честването на Ноуруз мейрами (пролетно обновление) и възраждане на Деня на Републиката.

Според него трябва да се обърне специално внимание на въпросите за запазване на социалната стабилност, укрепване на националната идентичност и единството на народа, което е възпрепятствано от редица негативни явления.

„Напоследък стана тенденция да се издигат паметници на личности, известни само в един регион. Местните комисии по ономастика не бива да позволяват това. Републиканската комисия трябва да предотврати незаконни решения. Ако всеки издига паметници само на своите предци, в страната ще царува племенен и местнически дух. Този въпрос изисква специално внимание“, каза Токаев.

Трибализмът (от латинското tribus - племе), както знаете, е бил характерен за повечето архаични племенни общества и в една или друга степен, но продължава да съществува и в съвременните общества, там, където племенната организация и племенната структура на населението са запазени.

Именно тази организация и структура на обществото са запазени и до днес в републиката, където има твърда йерархия от три племенни съюза на казахски кланове - жузи. Самият президент на Казахстан произхожда от клана Кушик от племето Джалайир от Старшия Жуз, чиито представители традиционно заемат ключови позиции в републиката.

В Казахстан трибализмът има жузов характер. Традиционно върховната власт в страната принадлежи на представителите на Старшия Жуз, който включва освен самия Токаев, първия президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев и неговия предшественик по съветско време Динмухамед Кунаев.

Представители на другите жузи - Средния и Младшия - биват отблъсквани от властта по различни начини. Неслучайно януарският преврат започна в западната част на Казахстан на територията на Младшия Жуз, най-малкият, но традиционно доста войнствен и разположен на територия, богата на нефт и газ.

„Ние не говорим за племенните отношения. Това явление обаче съществува. И според мнозина, наред с корупцията, тя е една от основните спирачки за развитието на държавата. Племенните съюзи, формирани преди няколко века, все още влияят на баланса на силите в политиката и икономиката днес.

Всеки казах още от детството си знае откъде произтича и го носи през целия си живот. Докато съществуват казахи, ще съществува и трибализмът“, казва Рустем Кадържанов, професор в Казахския институт по философия, политически науки и религиозни изследвания, добавяйки, че „кадровата политика на много лидери от различен калибър все още се определя от принципа на племенната принадлежност и личната преданост.“

По неговите думи, „трибализмът има разрушителен ефект върху протичащите в страната демократични процеси и допринася за разрушаването на държавата, което от своя страна е изгодно на определени чужди сили, заинтересовани да отслабят и манипулират страната ни в свои интереси ."

От трибализма се ражда „пещерният национализъм“, с който казахстанските власти многократно, но безуспешно са призовавали да се борят. Те се проявяват преди всичко не в издигането на паметници на техните сънародници и предци, а в ксенофобията и етнокрацията, които са се вкоренили в Казахстан на битово ниво и набират сила с всеки нов избор в законодателните органи на многонационалната република.

В речта си пред представители на политическия елит на републиката Токаев подчерта: „Укрепването на междуетническата хармония е един от крайъгълните камъни на устойчивото развитие на нашата страна. Изпълнението на тази най-важна задача изисква съвместните усилия на централните държавни органи и местните власти, Асамблеята на народа на Казахстан и цялото гражданско общество.

Въпреки това, ако погледнете състава на кандидатите за депутати на Мажилиса от водещите политически партии на страната, можете ясно да видите почти пълното премахване на Асамблеята на народа на Казахстан, от която представители на националните малцинства преминаваха в Мажилиса и рязко намаляване на техния брой - особено на руснаците - във всички партии, претендиращи за места в парламента.

В навечерието на изборите за долната камара на парламента казахстанският аналитичен ресурс QMonitor анализира списъците на политическите партии, изпратени до Централната избирателна комисия и се оказа, че:

„Делът на представителите на етническите малцинства в бъдещото свикване на Мажилиса може да бъде рекордно нисък. „Сред всички кандидати, включени в партийните листи за участие в избори по пропорционалната система, в рамките на единния общонационален избирателен район, казахите са 85,2 процента, а представителите на други етнически групи - 14,8 процента. В абсолютни стойности това са съответно 241 и 42 души (към момента на регистрация в ЦИК).

При това, съгласно резултатите от скорошно преброяване, съотношението им в общия състав на населението на страната ни се оценява на 70,4 и 29,6 процента. С други думи, делът на „нетитулните“ в списъците на политическите партии е точно наполовина по-малък от дела им сред жителите на Казахстан“, пише вестникът.

Характерно е, че дори Народната партия на Казахстан (НПК) се отклони от традициите на интернационализма, декларирани от нея, когато още беше наречена "комунистическа". Ако на изборите през 2016 г. една четвърт от нейната листа се състоеше от представители на етническите малцинства, сега техният дял е спаднал до 15,4%.

Това е по-малко от това на социалдемократическата партия "Ауйл" (16%), която включи в списъка си по-специално телевизионната водеща Анна Данченко, с очакването, че тя, "която говори перфектно казахски език и е известна сред млади хора, и ще може да донесе допълнителни гласове“.

Ак Жол, ръководен от ревностния русофоб Азат Перуашев, намали представителството на националните малцинства в списъка си до 7,4%. На предишните избори през 2016 г. делът им сред претендентите за депутатски мандати от тази структура беше много по-висок - 17,1%. Почти същата цифра има и при новосъздадената партия Respublica /Република/; още по-малко (съответно 5,6 и 5,3) за зелената партия "Байтак" и социалдемократическата партия (ОСДП), представляващи системна опозиция.

При "разпределението на мандатите въз основа на резултатите от изборите, процентът може да се промени, но тези промени едва ли ще бъдат значителни ", обобщават анализаторите на QMonitor.

В едномандатните райони броят на "нетитулните" кандидати е изцяло на ниво статистическа грешка. Всичките 29 кандидати от управляващата партия Аманат са казахи. От 23-ма кандидати от Ак Жол, само един не е казах.

Сред едномандатните номинации от "Ауйл", "Байтак" и Respublica няма представители на националните малцинства. Споменатите бивши комунисти от "НПК" в едномандатните листи си спомниха интернационалното си минало и сред 15-те едномандатни кандидати включиха трима кандидати с неказахски фамилии. Всичките седем партии общо включват 5 от 90, тоест 5,6 процента от неказахстанците.

Припомняме, че на първите избори за парламента на независим Казахстан, наричан тогава Върховен съвет, през далечната 1994 г., 72 души с неказахски фамилии (40,7%) станаха депутати. Депутатският корпус беше формиран по мажоритарната система и хората гласуваха не за безлични партийни листи, а за конкретни хора.

След разпускането на Върховния съвет беше създаден двукамарен парламент. На изборите за Мажилис през 1995 г. делът на представителите на националните малцинства намалява до 35,8%. Според резултатите от изборните кампании през 1999 г. и 2004 г., проведени по смесена система, той спада първо до 24,5, а след това до 20,8%. В същото време неказахите съставляват повече от 37% от населението на републиката по това време.

Това беше началото на истинско нарушаване на правата на етническите малцинства в страна, която официално провъзгласи курс към демокрация и зачитане на човешките права.

През май 2007 г. властите решиха да запазят поне подобие на етническа коректност и бяха направени изменения и допълнения в конституцията на Казахстан, според които броят на членовете на Мажилиса се увеличи от 77 на 107, мажоритарната система на парламентарните избори бяха напълно изоставена, като същевременно се разпределиха 9 квоти: една отиде при "титулярния" казахски народ, останалите - за представители на други етнически групи.

Съгласно резултатите от изборите, проведени през същата година, делът на неказахстанците в Мажилиса се е увеличил от 23,4%, след предизборната кампания от 2012 г. - до 29,8%, а през 2016 г. - до 30,8%.

На 16 март 2022 г. на съвместно заседание на двете камари на парламента президентът Токаев, явно уплашен от януарския пуч, направи крачка към националистите, като предложи да се преразгледат редица функции на Сената, който се състои от 49 депутати (по двама депутати, избрани от всеки регион, и 15 сенатори, назначени от държавния глава) .

„Приех решението да намаля президентската квота в Сената от 15 на 10 депутати. Освен това петима от тях ще бъдат препоръчани от Асамблеята на народа на Казахстан, а не избрани от нея, както е в момента... Така ще премахнем квотата на Асамблеята на народа на Казахстан /АНК/ в Мажилиса, което според мен е правилно“, каза Токаев, отбелязвайки, че квотата на AНК се премества в Сената и намалява от девет на пет.

Така резултатът от предстоящите парламентарни избори в Казахстан е ясен. В Мажилиса ще има рекорден брой представители на етническите малцинства, но даже и от всички казахстански ютии ще се носят призиви за борба с трибализма и „укрепване на междуетническата хармония“.

По този начин нито една от предпоставките, довели до социалния взрив през януари миналата година, с изключение на демонстративното поражение на подривния оперативен център в лицето на финансово-политическата групировка, развила се около семейството на Елбаси, не е елиминирана.

След началото на специалната военна операция в Украйна на 24 февруари 2022 г., ръководството на Казахстан балансира между враждуващите центрове на власт, очевидно вярвайки, че контролира вътрешнополитическата ситуация, което уж се потвърждава от благоприятните за властите изборни резултати .

Междувременно трибалистите и националистите, както и множество прозападни неправителствени организации, задават тона в обществения живот. Идеологията на тези сили е русофобия и антисъветизъм, основани на внесени отвън исторически митове, които могат да доведат до непредвидими и изключително опасни сценарии.

Превод: ЕС

Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и конкретно за 11 МИР Ловеч с водач на листата Румен Вълов Петков - доктор по философия, главен редактор на 'Поглед.Инфо' и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите приятели в Ловеч и София кого да подкрепят!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?