/Поглед.инфо/ Може да изглежда, че след падането на Асад Сирия попадна под пълното влияние на Турция. В действителност обаче има редица играчи, чиято позиция Турция неизбежно ще трябва да вземе предвид при осъществяването на сирийските си планове. Кои са тези играчи и какви интереси все още има Русия в Сирия?

Tурция се чувства като главен победител в Сирия. Башар Асад е свален, влиянието на Иран е сведено до минимум, а контролираната от Анкара въоръжена опозиция е превзела Дамаск. „Най-голямата победа е победата без битка. Докато се провеждаха тези операции в Сирия, на нито един механик (както галено наричат войниците си в Турция) дори не потече кръв от носа”, пише турското издание Hurriyet.

Сега обаче възникна въпросът какво да правим с тази победа? Турция вече е оформила своя план за следвоенното устройство на страната. Ако съберем поредица от изказвания на Ердоган и турския външен министър Хакан Фидан, всичко се свежда до няколко точки.

Първо, териториалната цялост на Сирия. „Не можем да позволим Сирия да бъде отново разделена. Никога няма да можем да се съгласим територията на страната отново да се превърне в зона на конфликт“, каза Ердоган.

И логиката му е ясна. Разделянето на Сирия означава някакъв държавен статут за всички нейни части. Включително и за Сирийски Кюрдистан, който според турците се използва от турските кюрди (членуващи в Кюрдската работническа партия, призната за терористична в Анкара) като база за операции на турска територия. Е, а в бъдеще - ако сирийски Кюрдистан получи независимост - като ядро за създаването на голяма кюрдска държава.

Следователно не трябва да има Сирийски Кюрдистан. „Необходимо е да се изкорени ПКК в Сирия и да се трансформира терористичният коридор на турската граница в коридор за сигурност“, пише Hurriyet.

В същото време идеята за обединена Сирия се подкопава от самата Турция – именно като част от борбата срещу кюрдите. Повечето турски политолози и журналисти смятат, че турските войски трябва да останат в Сирия, за да попречат на кюрдите да завземат нови сирийски територии. И без турците да освободят Идлиб от тяхното присъствие, обединена Сирия е невъзможна.

Освен това, дори и да е единна, най-вероятно ще бъде федерална. Алауити, друзи, християни и същите кюрди ще изискват поне правото на културна автономия. А Tурция изначално - дори при Асад - се противопостави на всяко федерално споразумение.

Федерацията може да бъде избегната само чрез възстановяване на авторитарното управление - със строго потискане на малцинствата. Просто казано, говорим за смяна на режима на Асад с режима на протурските ислямисти. Но изпълнението на този план ще попречи на изпълнението на втората точка от разработеното от Турция възстановяване на Сирия - създаването там на стабилна, развиваща се държава, която зачита правата на човека.

Тази точка не е необходима в името на демокрацията сама по себе си. Анкара е заинтересована да гарантира, че трите милиона сирийски бежанци, намиращи се в момента на турска земя (чиито издръжка струва милиарди долари), ще се завръщат по домовете си.

„Прочистването на Сирия от терористични елементи в рамките на нейната териториална и демографска цялост и осигуряването на безопасно, доброволно и достойно завръщане на сирийските бежанци в страната им са сред основните приоритети на Турция в Сирия“, пише професор Талха Кесе от Турската национална академия за разузнаване.

Освен това някои турски политици са за връщането в Сирия и на тези 238 хиляди бежанци, които са успели да получат турски паспорти. Ако има нестабилност на сирийска територия, ако там започнат кланета като част от продължаващата гражданска война , тогава не само никой няма да се върне, но още известен брой ще бъде добавен към сегашните три милиона.

Как плановете на Турция се вписват в интересите на други велики сили, които присъстват в региона? Да, шефът на турското външно министерство казва, че всичко е било договорено, всички са го подкрепили. В действителност обаче нещата съвсем не са толкова прости.

Най-лесният начин е може би с Европа. Анкара вече изрази желание за сътрудничество с Брюксел. „Сътрудничеството със страните от ЕС е необходимо в борбата срещу тероризма, в реконструкцията на Сирия и в реформирането на съществуващите институции“, каза Ердоган.

Просто казано, той иска да получи пари от европейците, за да осигури връщането на бежанците в Сирия. Ердоган ще обсъди този въпрос с ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен - и най-вероятно Европа ще даде пари. Наистина, на фона на икономическата криза, политическите сътресения и конфликта с Русия, последното нещо, от което се нуждае Брюксел, е Анкара да пренасочва потоците от мигранти към Стария свят.

С американците е по-трудно. Ако за Ердоган кюрдските войски са терористи, то за САЩ те са крепост в Сирия. Инструмент, с който можете да контролирате ситуацията както в Сирия, така и в съседен Ирак. Е, според редица експерти, именно с тяхна помощт Сирия може да бъде допълнително разпокъсана.

„Израел и Съединените щати не желаят стабилност в Сирия в предвидим период. Те се опитват да създадат контролиран хаос, за да решат проблема с Ливан и Палестина в полза на Израел“, пише пенсионираният турски адмирал Тюркер Ертюрк.

Но Турция няма нужда от хаос, който не е контролиран от нея. „В интерес на Турция е да елиминира чужди сили, които се опитват да окажат разрушително влияние върху Сирия“, пише професор Талха Кесе от Турската национална академия за разузнаване. Единственият въпрос е как да премахнем американците?

Арабите също не можете да премахнете. Трябва да преговаряте с тях.

„Арабските страни в по-голямата си част се отнасяха предпазливо към събитията в Сирия. Да, много от тях участваха в опита за сваляне на президента Башар Асад последния път, заедно с американците и турците. Но след като тези планове се провалиха, редица арабски държави нормализираха отношенията си със Сирия.

И сега арабите са разтревожени от активността на Турция. Независимо докъде се простират плановете на Анкара, това вече ги тревожи“, обяснява международният политолог и експерт от РСМД Елена Супонина пред вестник „ВЗГЛЯД“.

Още преди поражението на Асад, арабите бяха много загрижени за активността на Турция както в Сирия (в Идлиб), така и в Персийския залив (отбранителни споразумения със същия Катар). Всички те познават историята и помнят как регионът страда по време на османското владичество – и смятат, че Ердоган иска да възстанови това управление.

Освен това арабите не харесват идеологията на новите сирийски лидери. „Групите, които дойдоха на власт в Сирия, не бяха точно онези, които устройваха повечето арабски държави. В ОАЕ, Саудитска Арабия и редица други страни от Персийския залив радикалният ислямизъм сега се третира с известна сдържаност. Затова арабите са заели изчаквателна позиция и следят развитието“, продължава Елена Супонина.

Колкото до Русия, е напълно възможно Ердоган да се договори с нея. Москва се интересува от три неща.

Първо, запазването и сигурността на базите в Латакия и Тартус, без които ще бъде изключително трудно да се работи в Африка. Контролираните от Турция бойци могат да осигурят това - базите не им пречат по никакъв начин и може би те ще станат източник на печалба (което е изключително важно в бедна Сирия).

Второ, ликвидирането на тези терористи, които са дошли от Русия и Централна Азия и искат да се върнат в родината си - естествено, за да продължат да извършват терористична дейност. И тук може да се намери разбиране от страна на новите власти в Дамаск - те не се нуждаят от тези наемници, особено като се има предвид ограниченото предлагане на храна в Сирия.

Терористите разбират, че за да управляват успешно държавата, те трябва наистина да се откажат от идеите за глобален джихад - в противен случай всички те просто ще бъдат рано или късно унищожени от потенциалните цели на този джихад.

И накрая, трето, това е гарантиране на правата на малцинствата, особено на християните. И тук, разбира се, е по-сложно - много ислямисти виждат християните като легитимна цел. И ако преди пристигането им, в Идлиб е имало 1200 християни, сега според някои източници, е останал само един представител на тази деноминация - 76-годишна жена. Възможно е предмет на споразумения да бъде износът на тези християни в християнските страни. Включително към същата Русия.

В края на краищата Русия сега е защитник на правилните консервативни ценности. Включително и християнските.

Превод: ЕС