/Поглед.инфо/ Гледайки как възрастният Джо Байдън, бъркащ всичко на света, тихо събира екип от доказани придворни от ерата на първия чернокож президент на Съединените щати в новата президентска администрация, не беше трудно да се предвиди, че рано или късно угасналата звезда Джен Псаки също ще изгрее сред другите на небосвода.
Назначаването на поста пресаташе на Белия дом на забавната Псаки, която успя за краткосрочната си работа в Държавния департамент да стане мем в Русия, от една страна, изглежда нелепа шега.От друга обаче, (ако погледнете от прагматичната американска страна) - дяволски компетентно решение в ситуация, когато зад руля на огромната държава съвсем сколо ще застане зле ориентиращ се в пространството дядо.
Доналд Тръмп, окончателно отправения на сметището на историята президент, също не беше кой знае какъв лидер и дори сега не се различава много от изпадащия в маразъм Байдън.
Да, Тръмп се забавляваше четири години, всеки път измисляйки с какво ново и провокативно да изненада света, правейки изявления - едно от друго по-глупавии неясни - в Twitter. Трябва обаче честно да признаем, че мнозина го харесваха за това и бяха готови да го преизберат за втори мандат, наведнъж опростили всичките му грехове.
Немаловажно е също така, че гръбнакът на екипа на Тръмп винаги е бил съставен от мислещи хора, способни фино да улавят променливото настроение на своя неприятен шеф. Тръмп направи много грешки, които в крайна сметка му костваха мястото в Белия дом, въпреки че щуротиите му са абсолютно нищо - безобидни шегички - в сравнение с деменцията, която обхвана администрацията на Байдън.
Плановете за назначаване на Псаки са продължение на несръчната кадрова политика на Байдън, от която със сигурност ще реве целият свят и, разбира се, Русия ще си го получи.
Няма нужда да търсим примери надалеч: бъдещият държавен секретар Тони Блинкен само преди три години, бидейки дипломат в оставка от втория ред, чрез колонката си във вестника, убеждаваше Тръмп /за щастие безуспешно/ да дари летални оръжия на украинските военни. Защо да ги предоставя – най- вероятно за да поубият повече руснаци.
Обаче най-ясно от всичко неадекватността на новия ръководител на външнополитическото ведомство на САЩ се демонстрира с неговата „тронна реч“, произнесена преди няколко дни на брифинг в предизборния щаб на Байдън.
Блинкен, с тъжно, изпълнено с горчивина лице, разказа трогателната история на покойния си втори баща, оцелял в концентрационен лагер в Полша. След нацисткия крах, криещото се в храстите момче, чува рева на танк, изтичва до него и когато люкът се отваря, вижда афро-американски войник-освободител. „Баща ми коленичи и каза само трите думи, които знаеше на английски:„ Бог да спаси Америка “.
Грехота е, разбира се, да се смееш на човек, на неговата вяра в семейните легенди, пълни с коледни измислици и избиващи сълзи дори от най-безчувствения циник.
Но още по-опасно да не забележиш как в главите на най-високопоставените американски чиновници са се размножили неприятните червеи на русофобията са се умножили - в края на краищата, не можеш да си вменяем и да твърдиш, че фашизмът е победен не от съветския войник, който пълзейки преора половин Европа с корема си, а от негър на танк.
Псаки, разбира се, на новата си позиция е малко вероятно да работи в тясно сътрудничество с Блинкен: прессекретарят на Белия дом е до голяма степен техническа фигура.
Но Псаки определено няма да пропусне момента да повлияе на външната политика на САЩ, споделяйки заблудените си мисли с рядко идващия на себе си свой шеф и неговия доверен кръг.
Най-страшното е, че те могат да бъдат посрещнати с възторг и „на ура“. Единственото по-лошо е, че може да започнат да се изпълняват.
За Русия на първо място опасност представлява това,, че двама патентовани ненавистници на всичко руско ще бъдат отговорни за външния компонент на политиката на Байдън.
Псаки, която е осмивана у нас за некомпетентните си приказки, които дрънкаше още от дните на работата си в Държавния департамент, сериозно се смята за „жертва на руската пропаганда“, което означава, че с удоволствие ще използва всякакви глупости, идващи от лагера на ненавистниците на политиката на Владимир Путин.
Можете да си припомните с каква радост германският изгнаник Алексей Навални, в почивката между храненето на крави и патици, се възхищаваше на Байдън, поздравявайки го за победата му на изборите на удобен за него език (не руски).
Оказвайки се на една и съща „дължина на вълната“ с новата американска администрация, „домакинята“Навални, посочван от европейски депутати и бюрократи като „опозиционният лидер“ на Русия, със сигурност ще се възползва от шанса, който се появи, за да моли за санкции срещу страната си, а за себе си - още малко милиони за борба с „кървавия режим“.
Вече играейки „на изпреварване“, Навални, събрал предвалително своя dream team от предани идиоти, с детско щастие в глупави очи, се изказа пред депутатите на Европейския парламент и веднага призова Запада, включително САЩ, да не признава предстоящите избори за Държавна Дума през 2021 г.,- девет месеца преди гласуването,- обявявайки за фаршификацията им като за вече случил се факт.
Това е мястото, където специфичните навици на Псаки, изхитрила се по време на кървавите събития в югоизточна Украйна, по време на брифингите на Държавния департамент, да забелязва „престъпленията“ на руските власти, но категоричнода не вижда произвола и престъпленията на фашизираните главорези, извършени по отношение на коренното население жители на Донбас.
Какъв разкош беше нейната пресконференция, на която обясни, че на изборите в ДНР и ЛНР се е състояла „изборна въртележка“,за която тя разполага с много сигнали. Позволете да напомня, че на въпроса „каква е тази „въртележка“, Псаки не можа да обясни същността на хвърления от самата нея на пресконференциятатермин.
Склонен съм да предрека, че тя няма да може да даде смислено обяснение и след десет месеца, защо САЩ, играейки заедно с Навални, не признават изборите за руски парламент.
Положителният момент при назначаването на Псаки, независимо от всички неприятности от искрящата с малоумието си администрация на Байдън, все пак има Псаки.
Нелепият апломб на новия прессекретар на Белия дом и безсмислиците, мълниеносно излитащи от нейните уста , отдавна не удивляват никого. По-скоро онова, което преди предизвикваше напрежение и объркване, сега предизвиква безкраен хомерически смях.
Можете да се отпуснете: ще бъде забавно и не страшно.
Превод: ЕС