/Поглед.инфо/ Преди 75 години се състоя последният опит за убийството на Адолф Хитлер, „заговорът на генералите“- „Операция Валкирия“. Най-известният участник в тези събития е предопределен да стане граф Клаус фон Щауфенберг, едноокият и еднорък глава на щаба на резервната армия (разстрелян на 21 юли 1944 г.). Но начинът, по който участниците в заговора се възприемат днес в Германия, не съответства на историческата истина.

За тези събития са написани тонове хартия и са заснети няколко филма, а историята им като цяло е известна. Конспирацията е организирана от група генерали, предимно аристократи, които целят да премахнат Хитлер и Химлер (като възможен наследник) и да започнат преговори със западните сили, за да сключат сепаративен мир и да продължат войната със СССР. В преходното правителство президент трябва да бъде генерал-полковник Лудвиг Бек, канцлер да стане Карл Гердел (единственият цивилен в тази компания), а върховният главнокомандващ да стане фелдмаршал Ервин фон Вицлебен.

Главният двигател на заговора е генерал-майор Хенинг фон Тресков, племенник на фелдмаршал Теодор фон Бок. От началото на 1942 г., докато е на Източния фронт, Фон Тресков планира и опитва няколко пъти да убие Хитлер. За почти успешен опит може да се приеме заложената в самолета на Хитлер бомба в Смоленск на 13 март 1943 година. Детонаторът в багажното отделение не се задейства поради рязкото спадане на температурата по време на изкачване.

Фон Тресков се запознава с Щауфенберг, който служебно (началник на щаба на резервната армия) посещава редовно съвещанията у Хитлер, представя доклади там и следователно безпрепятствено носи куфара си в стаята. Трудността се дължи единствено на факта, че на сакатия Щауфенберг е трудно да задейства бомбата в бойно състояние. Веднъж той се отказва от взрива, защото Химлер не е на съвещание и втори път, защото не успява с три пръста (няма дясна ръка, а има само три останали пръста на лявата), за да смачка ампулата за детонатора. И едва от третия път тази манипулация му се отдава – и то не докрай.

Бомбата се състои от два блока експлозиви, за всеки от които има отделен детонатор. Щауфенберг успява само да свали един предпазител и затова просто изхвърля втория блок експлозиви. Силата на експлозията е два пъти по-малка от планираната. Впоследствие експертите изчисляват, че ако беше успял да задейства и двата блока, тогава Хитлер е нямал никакъв шанс, нито някой друг в тази стая във „Вълчата бърлога“. Щауфенберг слага куфарчето зад масата и, като се позовава на спешен разговор с Берлин, напуска стаята, след което веднага отива на летището и отлита до столицата. Той не знае, че Хитлер е оцелял, чак до момента, в който се опитва да организира бунт в столицата според плана „Валкирия“.

Когато фон Тресков залага бомба на самолета на Хитлер през 1943 г., той (или по-скоро неговият адютант) иска да вземе „пакет с коняк“ за полковник Хайнц Бранд - щаб-офицер, общ любимец, денди и олимпийски шампион през 1936 година. Именно той може да стане неволно виновник за гибелта на Хитлер. А на 20 юли 1944 г. той, също без да разбере, спасява живота на Хитлер: куфарчето с бомбата не му позволява да изнесе доклада си и Бранд го бута с крак дълбоко под дъбовата маса. Този крак бива откъснат. Хитлер посмъртно го повишава в генерал-майор. Такава е иронията на съдбата.

Основният проблем на заговорниците се оказва, колкото и да е странно, техният аристократизъм. Командващи танкови дивизии, армии и фронтове, те нямат никакво умение да организират преврати и заговори. Някои изследователи специално отбелязват факта, че в Прусия никога не е имало нито един опит за преврат срещу владетелите, да не говорим че няма нито едно убийство на първите лица на държавата. Идеологическият и изключително мотивиран фон Тресков е на фронта в Полша по това време (той не е допускан в щаба, защото е добре познат с антихитлеристките си настроения), а старите генерали не разбират какво да правят, дори и имайки в ръцете си плана „Валкирия“ – разработен също от Фон Тресков и Фон Щауфенберг за завземането на властта в Берлин и Париж.

Вдигайки части от резервната армия и берлинския гарнизон, те просто държат войниците на площада за известно време без нито една заповед. След това в Берлин долита енергичният Щауфенберг и дава заповед да се завземат щабовете, правителственият квартал и сградата на радиото. Радиото е превзето, но никой не знае какво да прави с него, затова и офицерите просто се шляят по етажите. Фон Вицлебен пристига в генералния щаб в пълна униформа и с маршалска палка в ръцете си и дори започва нови назначения в армията. Но след като научава, че Хитлер е оцелял, той просто напуска Генералния щаб, без да каже на никого. Неговото „Върховно командване” издържа 45 минути. За това той просто е разстрелян, а не изтезаван часове с бавно удушване със струна от пиано, както другите.

Щауфенберг и Бек са бързо разстреляни от генерал-полковник Фридрих Фром, командир на резервната армия, който знае за заговора, но остава в изчакване. Войниците на лейб-щандарта на Хитлер започват да разстрелват наред, докато не са спрени от главния диверсант на Германия Ото Скорцени, който пристига в Берлин, за да се справи официално със заговора. Поведението на генерал Фром не го спасява. Въпреки факта, че разследването не доказава прякото участие на Фром в заговора, той все пак е разстрелян през март 1945 г. Като цяло говорят за пет хиляди екзекутирани и седем хиляди арестувани, а някои, например, като ръководителя на Абвера адмирал Канарис и неговите хора са обесени буквално 20 дни преди истинската смърт на Хитлер.

Генерал фон Тресков имитира смърт в битка, взривявайки граната близо до Белосток и е погребан с почести в Полша. Но по заповед на Хитлер тялото му е ексхумирано, докарано в Берлин и поставено на масата в стаята, където са разпитани роднините му. Хитлер нарежда реанимацията на „Сипенхафт“ - уж „старогермански“ закон на кръвната вина, според което всички роднини на заговорниците влизат в концентрационните лагери, а децата в приютите.

И все пак основните спорове около това събитие не са свързани с неговите специфични детайли и обстоятелства. Много по-интересен е въпросът за степента на вина и формулирането на предателството. В съвременна Германия участниците в заговора се издигат до статута на национални герои, без да се съобразяват със техните политическа позиция или общо поведение. Канцлерът Меркел им отдава почести, издигат им паметници и кръщават улици на тях.

Паметникът на Фон Щауфенберг обаче е много показателен за разбирането на когнитивния дисонанс, присъщ на историческата памет на Германия. Щауфенберг е изобразен абсолютно гол с всички анатомични детайли, при това с две здрави ръце и с две очи. Скулпторът твърди, че не е искал да изобрази Щауфенберг във военна униформа, с отличителни знаци на Вермахта на Хитлер и с награди и с нараняванията, които получава, воювайки в Северна Африка против англичаните – настоящите съюзници. Така се получава абсолютно гол, тоест „чист“ борец срещу Хитлер.

Има версия, че провалът на заговора е бил благодат за Германия и за пълното ѝ пречистване от фашизма и нацизма. Според тази теория, ако заговорът беше успешен, Германия като цяло би я очаквал унизителен, но мирен договор. Император Вилхелм II довежда Германия до унижението на Версай, а Хитлер – до безусловна капитулация, пълно унищожаване на страната, окупация, денацификация и разделение. А ако Щауфенберг го бе взривил, то германците, като нация, щяха да излязат относително сухи от водата.

Затова, между другото, през 1943 г. британците прекратяват всички опити за елиминиране на Хитлер, въпреки че първоначално функционира цяло подразделение на Службата за специални операции, което планира единствено покушения срещу фюрера. Когато Чърчил поема по пътя на безусловната капитулация, Хитлер е необходим жив.

Теорията е противоречива, въпреки че се основава отчасти на политическите и идеологическите възгледи на участниците в заговора. Никой от заговорниците, с изключение на фон Тресков, не е съзнателен антифашист, а посмъртното им причисляване към германската съпротива е леко с хитруване. Те са германски патриоти, те сами се приемат така, но със сигурност щяха да се примирят с Хитлер, ако бе превзел Москва, Кайро и бе изравнил Лондон със земята.

Някои от тях планират да възстановят монархията (Бек), някои от тях са пламенни пруски националисти и мистици (Щауфенберг). Всички са отрицателно настроени към Ваймарската република и принципно демократичната структура на държавата. Те наистина вярват, че Хитлер води германската държава до колапс, но основно са недоволни от положението на фронтовете, а не от идеите и политическата практика на хитлеризма.

Единственият „идеологически“ конспиратор, фон Тресков, е черната овца в тази компания. Теоретичното предположение, че убийството на Хитлер може да доведе до сепаративен мир (който би бил много по-добър за Германия като държава, в сравнение с това, което се е случва през 1945 г.), може да бъде прието само във фентъзи жанра. Няма причина да вярваме, че Чърчил ще преговаря с правителството на заговорниците. Докато СССР в този момент се намира на един изстрел разстояние от Висла (операция „Багратион“), който разрушава цялата отбрана на германския Източен фронт.

Превод: В.Сергеев