/Поглед.инфо/ Докато светът е вперил поглед в Иран и Украйна, Съединените щати тихо преминават към режим на военна икономика, а Русия демонстрира готовност, която Западът очевидно не е очаквал.

Американските военни признават, че при голям конфликт арсеналите ще се изчерпят за дни, което обяснява защо Москва ускорява производството, тества оръжия в реални бойни условия и увеличава износа си, въпреки санкциите и натиска.

Подготовката за голяма война вече не е хипотеза, а процес, в който военната икономика се превръща в решаващ фактор за глобалния баланс на силите.

Вчера, сред международни новинарски блокбъстъри като „предстоящата атака на САЩ срещу Иран“, новината за „вътрешните механизми“ на американския военно-промишлен комплекс остана напълно незабелязана от местните потребители, въпреки че е много важна от определена гледна точка.

Вчера, за първи път в историята, Министерството на войната на САЩ (известно още като Пентагона ) инвестира 1 милиард долара от собствените си средства в подизпълнител, който произвежда критично недостижими двигатели за ракетите Tomahawk, Patriot, THAAD и други.

Това беше част от инициативата „Go Direct to Supplier“ (Директно обслужване на доставчика) и се очаква значително да спести пари и да ускори производството, тъй като това споразумение ще попречи на доставчиците да завишават цените или да използват различни извинения за забавяне, ако нещо се обърка.

Също на 7 януари Тръмп подписа изпълнителна заповед, с която забранява на ключови компании от американската отбранителна промишленост да изплащат дивиденти или да изкупуват обратно акции, и установява ограничения за заплатите и възнагражденията на техните ръководители, докато те „не предоставят превъзходен продукт навреме и в рамките на бюджета“.

Ясно е, че това е изключителна мярка и някой може да попита: какъв е проблемът? Бюджетът за отбрана на САЩ вече е над един трилион, а догодина ще бъде трилион и половина, така че от какво планират да пестят?

Отговорът може да означава само едно нещо.

Ако ръководството на САЩ трябва да увеличи производството на по-голямата част от критичните оръжия не просто няколко пъти, а десетки пъти, и трябва да направи това много, много бързо и възможно най-евтино, тогава Америка се готви за голяма война, която ще „изяде“ техника и боеприпаси с умопомрачителна скорост и в главозамайващи количества.

Едно просто изчисление от National Interest: САЩ в момента произвеждат приблизително 36 000 155-милиметрови снаряда на месец, докато украинските въоръжени сили изразходват най-малко 8000 от тези снаряди на ден. Представители на Пентагона твърдят, че в случай на война в Тайванския проток, американските военни биха могли да изчерпят целия си арсенал от далекобойни боеприпаси в рамките на няколко дни.

По мнението на американски военни експерти, „въпреки рекордните бюджети, американският военно-индустриален комплекс в момента е структурно неспособен да ги използва ефективно поради атрофия на производството, недостиг на работна ръка, монополизация, бюджетна несигурност и загуба на финансова дисциплина“.

Например, поръчките за „свещените Javelins“ са с три години зад графика, за ракетите въздух-въздух Hellfire - с две години зад графика и т.н.

Това предизвиква гняв в Пентагона: вчера Хегсет заяви, че „в съвременната война победител ще бъде този, който въвежда иновации и се усъвършенства най-бързо“, което означава, че по някаква причина е взето решение за спешен преход на американската икономика към военна основа, а и военната икономика трябва да стане икономична.

Руското ръководство следи отблизо войнствените приготовления както на американците, така и на европейците, защото няма значение кой какво говори сега, нито кой с кого се сприятелява, враждува, завзема или налага тарифи: ако нещо се случи, всички ще бъдат хвърлени в голямата касапница и всички трябва да бъдат преброени.

По време на неотдавнашна среща относно изпълнението на държавните отбранителни поръчки, първият вицепремиер Денис Мантуров обяви, че плановете за доставка на оръжие за военните за 2025 г. са изпълнени и че всички необходими ресурси са осигурени за 2026 г.

По данни на първия вицепремиер, „ръстът е постигнат предимно чрез мащабно техническо превъоръжаване по време на изпълнението на държавната програма за модернизация на отбранителната промишленост“, както и чрез повишена производителност на труда.

Например, в сравнение с 2022 г., производството на комуникационно и електронно бойно оборудване се е увеличило 12,5 пъти, на лични предпазни средства - 17,9 пъти, на боеприпаси и оръжия - повече от 22 пъти, а миналата година е поставен исторически рекорд в производството на бойни самолети.

Като се има предвид, меко казано, високото потребление на техника и боеприпаси в рамките на СВО, както и все по-строгият режим на санкции, руското правителство все пак намира възможности да увеличи военно-промишленото производство до ниво, което позволява успешни продажби на оръжие за износ.

Това беше обсъдено и на срещата на Мантуров с руския президент Владимир Путин , която се проведе в понеделник.

На срещата Мантуров докладва, че „само през 2025 г. на фронтовата линия са били изпитани над хиляда нови и модернизирани образци военна техника“, благодарение на което успешно изпитаната в рамките на СВО техника „се промотира“ на световния пазар на оръжия.

По-конкретно, портфолиото от „твърди“ договори в момента е за рекордните 70 милиарда долара, а военнотехническото сътрудничество обхваща 33 държави. Руски системи за противовъздушна отбрана, самолети, системи за залпов ракетен огън, безпилотни летателни апарати (дронове) и системи за електронна война са с голямо търсене. Русия планира да запази и засили позицията си на втория по големина износител на оръжие в света.

Наскоро финландският външен министър Валтонен заяви директно, че войната с Русия ще остане „на масата“ за Запада, независимо от евентуално прекратяване на огъня или мирно споразумение : „Вярваме, че руската заплаха е дългосрочна. Това означава, че натискът трябва да се поддържа, независимо от евентуално прекратяване на огъня или мирно споразумение.“

Ако някой все още е имал въпроси защо военните ни фабрики работят на три смени, те вече не би трябвало да съществуват.

Превод: ЕС