/Поглед.инфо/ „Русия ли мигна първа? Или просто прикри едното си око, за да се прицели по-добре и да дръпне спусъка?“ Този цитат от “Економист” най-добре описва сегашното настроение на атлантическите елити — те не бързат да обявят деескалацията на ситуацията около Украйна, предпочитайки да продължат информационното нагнетяване на ситуацията около „руската заплаха“, руската атака срещу Украйна. Въпреки това, като цяло сегашният етап от конфронтацията между Русия и Запада вече трябва да се счита за завършен, което означава, че могат да се направят предварителни изводи. Кой спечели тази несъстояла се война - и каква война беше?

Знаем, че Русия е почти невъзможно да бъде победена на бойното поле, освен ако ние сами не се унищожим отвътре и не подкопаем силата си. Така е в горещата Първа световна война, и в Студената война - и ние все още берем плодовете от доброволната капитулация в последната, включително в украинската посока.

Но сега виждаме нова форма на конфронтация – нашите опоненти обявиха, че подготвяме война, дори сме определили дата за нея, героично се опитаха да я спрат... А когато войната не се случи, тоест Русия не се появи за нея, се опитват да ни присъдят поражение - дори не техническо, както в спорта поради неявяване, а геополитическо. И тук няма значение дали Западът наистина вярваше в това, което самите те пропагандираха - тоест в реалността на нашата агресия - или това беше напълно специална операция (всъщност англосаксонците имаха и двата мотива). Сега е важно нещо друго: ще се опитат да ни обявят за губещи в геополитическата конфронтация. Колко успешни могат да бъдат тези опити?

Ако говорим за международната репутация на Русия, то „руската агресия, предотвратена  от Запада“, няма да ѝ се отрази по никакъв начин. Не можете да го пробутате така на никого извън западната публика – нито на Китай, нито на Индия, нито на арабския свят (който е научил много добре сирийския урок), нито дори на Латинска Америка (по стечение на обстоятелствата, но символично, президентите на двете му най-големи държави, Бразилия и Аржентина, посетиха Москва точно в разгара на истерията около „нашествието“). Тоест виртуалната победа във войната, измислена от англосаксонците, няма да бъде плюс за тях - но минусите ще бъдат доста осезаеми.

В крайна сметка фалшивите (и умишлено фалшиви) обвинения в агресивност нараняват репутацията на измислилия ги. И въпреки че никой в света не се съмняваше в способността на англосаксонците да приписват каквото и да било на другите, все пак повечето световни лидери сега ще заключат, че този път „Акела пропусна“. Защо ли? За останалия свят не е важно дали поради реален страх от руското нашествие или с цел натиск и сплашване на Русия. Вашингтон и Лондон вдигнаха истерия в световен мащаб и сега Русия има всички основания да ги обвини в умишлена провокация и дезинформация. Всяка държава може да се постави на нейно място - и да разбере какво би направила в тази ситуация. Изводът за всички ще бъде приблизително еднакъв: трябва да се направи всичко, за да се ускори процесът на лишаване на англосаксонците от самата възможност да организират информационен терор от такъв мащаб. Тоест светът трябва да стане наистина многополюсен още по-бързо, така че западните информационни специални операции да обхващат само западните страни.

Но влиянието на случилото се върху западното обществено мнение няма да е толкова ясно, колкото изглежда на мнозина сега. Лаврите на "миротвореца", тоест за този, който е предотвратил войната и "спрял Путин", няма да помогнат нито на Джонсън (ако избягва оставката, то е заради вътрешнополитическите си бойни качества), нито на Байдън и "Вашингтонското" блато". Дори ако част от американците вярват, че Байдън е спрял Путин, това на практика няма да помогне на демократите през ноември да спрат реванша на Тръмп на междинните избори за Конгрес (може и други методи, чисто вътрешнополитически, да работят там, но имаме големи съмнения за това) . Освен това, след началото на преговорите за сигурност между САЩ и Русия, „отбраната на Украйна“ ще бъде насочена още повече срещу демократите, като ги обвинят, че правят отстъпки на руснаците и насърчават по-нататъшното сближаване между Русия и Китай.

Но има и трето поле за прилагане на тезата „Русия загуби“ – руската вътрешна политика. На него нашите геополитически опоненти ще разиграят тази тема с особен цинизъм. И не сред нашите прозападни либерали – тук всичко е примитивно, всичко е изградено върху вярата в способността на американците да спасят света и Русия от ужасния Путин. Не, тя ще бъде използвана, и то най-вече на посоки, срещу част от нашата патриотична общественост – сеейки в нея разочарование от факта, че „Путин така и не превзе Киев“. Всичко това вече наблюдавахме през 2014-2016 г., всички тези безкрайни оплаквания за това какво „предаде Путин“ (Донбас, Новоросия, Руският свят, руските интереси). Сега ще бъде същото: той се е уплашил, не е освободил Украйна, добре, поне Малорусия, прегъна се под натиска на Запада. И обяснението на причините е готово – разбира се, какво да очакваме от това правителство, всички те имат пари, деца и интереси на Запад. Уви, дори на деветата година от конфронтацията с атлантистите някои от нашите лековерни хора все още вярват в тези глупости.

Има и друга версия на "Русия загуби" - малко по-сложна. Не искахме да се бием, но се опитахме да сплашим англосаксонците, затова им поставихме очевидно неприемливи изисквания за сигурност и организирахме военна демонстрация около Украйна. Очаквайки, че ще се уплашат, ще се поколебаят и ще направят отстъпки, поне да ни гарантират, че Украйна няма да влезе в НАТО. Но непоколебимият Байдън и останалите не отстъпиха, напротив, едва ли не започнаха да ни провокират към операция срещу Украйна, за каквато Путин изобщо нямаше намерение. И в крайна сметка бяхме принудени да отстъпим, да се съгласим на „неприличен мир“, тоест връщане към ситуацията преди началото на епидемията.

В тази логика най-слабото (освен предположението, че Западът е провокирал нашата атака, което напълно противоречи на намеренията и тактиката на англосаксонците) е първата предпоставка: трябва да вярвате, че Путин е играл блиц, на къси разстояния, тоест да е разчитал на бърза победа в кратка игра. Но когато постави ултиматум за гаранции за сигурност през ноември, президентът не изхожда от слабостта на Байдън (наистина отслабен, включително от афганистанската история), не от смяната на правителството в Германия или наближаващите избори във Франция - той изхожда от общата стратегия за борба за Украйна. Което продължава вече осем години след Крим, но всяка година става все по-тежко. Ние се борим за Украйна не със Зеленски или украинските олигарси, а с онези сили в атлантическия свят, които сериозно разчитат на трайното отделяне на тази част от историческа Русия от нас. Тоест те залагат на стратегическото, историческо консолидиране на резултатите от 1991 г. чрез преразглеждане на границите между руския свят и Европа. Точно това е категорично неприемливото за нас – не за Путин, а за който и да е руснак от двете страни на сегашната руско-украинска граница. Точно това казва Путин на Запада в своите предложения и искания – и това много добре го разбраха англосаксонските елити.

Те не се притесняват какво ще направи Путин днес, те се притесняват, че Русия ги принуждава да се откажат от плановете си за атлантизация на Украйна, от плановете си за експанзия на изток. Честно казано, в средносрочен план те имаха малък шанс да удържат чуждото – и истински стратези като Кисинджър разбират това много добре – но имаха илюзията, че цялата тази суматоха с Украйна може да се проточи доста дълго време. Сега Путин ги лиши от тази илюзия. Ще им трябва още малко време, за да обмислят и признаят този факт. Да признаят сами собственото си поражение в тази битка (но все още не в геополитическата война) за Украйна.

Превод: В. Сергеев