/Поглед.инфо/ Грузия е подложена на безпрецедентен външен натиск след приемането на Закона за прозрачност на чуждото влияние. Евросъюзът заплашва да замрази кандидатурата на Тбилиси за членство в ЕС, а САЩ са готови да наложат санкции срещу онези, които приеха скандалния законопроект. Основното изпитание за сегашното правителство ще бъдат предстоящите парламентарни избори. Как ще се държат грузинските власти в условията на силен натиск и каква ще бъде съдбата на спорния закон?
В петък грузинското външно министерство привика посланика на Литва Андриус Калиндра във връзка с участието на министъра на външните работи на тази страна Габриелиус Ландсбергис в антиправителствен митинг в Тбилиси в средата на май заради закона за чуждестранните агенти. Това нововъведение ще принуди неправителствените организации (НПО) да отчитат полученото финансиране от чужбина, ако то е поне 20% от бюджета на организацията.
Разговорът с посланика беше проведен от ръководителя на европейския отдел на грузинското външно министерство Гия Зурабашвили, който обяви грубата намеса на Вилнюс във вътрешните работи на страната с последните си изявления и действия. В същата акция участваха външните министри на Естония, Исландия и Латвия.
Съветът на ООН по правата на човека (СПЧ) сметна законопроекта за чуждестранните агенти за заплаха за свободата на изразяване и сдружаване, като призова властите на страната да оттеглят документа. Инициативата беше разкритикувана от грузинския президент Саломе Зурабишвили, която използва правото си на вето, но парламентът го преодоля на 28 май.
Управляващите смятат, че законът има за цел да осигури прозрачност на чуждестранното финансиране на неправителствения сектор и медиите.
В същото време по-рано тази седмица германският посланик в Грузия Петер Фишер каза в интервю за европейски медии, че Брюксел няма да започне преговори за присъединяване с Грузия, докато е в сила законът за чуждестранните агенти. Според него този закон противоречи на основните човешки права.
Отговаряйки на въпрос за предстоящите парламентарни избори в Грузия на 26 октомври, Фишер отбеляза, че неправилното им провеждане ще доведе до това, че ЕС ще ги оцени като поредното нарушение на европейските стандарти на ЕС. Говорителят на германското външно министерство Себастиан Фишер също съобщи по-рано за евентуално отнемане на статута на Грузия на кандидат за членство в ЕС.
Освен това миналата седмица европейският комисар по разширяването на ЕС Оливер Вархей призна, че е споменал инцидента с опита за убийство на словашкия премиер Роберт Фицо в телефонен разговор с грузинския премиер Ираклий Кобахидзе. По време на диалога беше обсъден законът за чуждестранните агенти.
Обобщавайки претенциите на Запада срещу Тбилиси, грузинският експерт Петре Мамрадзе смята, че грузинското правителство трябва да засили дипломатическата и информационна работа извън страната и да бъде по-мобилно, за да избегне негативното въздействие на скандалния закон върху резултатите от парламентарните избори.
„Грузинска мечта” беше и остава единствената градивна и национална сила в страната, но би било погрешно да се очаква, че всеки сам ще види всичко и ще разбере всичко сам“, каза анализаторът.
В тази връзка той нарече резките изявления срещу германския посланик в Грузия контрапродуктивни и призова „да се гледа на това в по-широк контекст“. „През последните години в лична комуникация с дипломати, акредитирани в Грузия, многократно се убеждавах, че те не знаят много за нашата страна“, каза Мамрадзе. „Например, те продължиха да смятат бившия президент Михаил Саакашвили за демократ и реформатор, който въпреки всичко доведе Грузия в ЕС и НАТО, а сегашното правителство уж се държи проруски или просто не е ясно как”, допълва той.
„Властите не бива да оставят нещата да се развиват и да бъдат прекалено самоуверени“, отбелязва източникът. “След приемането на закона опозицията и слетите с нея в симбиоза неправителствени организации няма да се откажат. Неправителствените организации отиват заедно в Конституционния съд на Грузия и едновременно с това в Страсбург, за да докажат некомпетентността на закона „За прозрачността на чуждестранното влияние“. Ще вдигат истерии, че са дискриминирани, мачкани, потискани, не им позволяват да работят, че в Грузия е установена диктатура на Кремъл и прочее. Тоест те априори подготвят почвата да обявят парламентарните избори за нечестни и да не ги признаят, надявайки се Западът да направи същото. На младежите, които се превърнаха в ядрото на протеста, трябва да се обясни, че „радикалите и неправителствените организации просто ги използват за собствена изгода, за постигане на собствени политически интереси“, смята анализаторът. „Е, европейските партньори се нуждаят от силна, предвидима и стабилна Грузия, на която могат да се доверят само в условия на прозрачност и безусловно зачитане на нашите законни права“, каза Мамрадзе. „Трябва да се използват само конкретика и само истина, за да се разбие наративът на радикалната опозиция и неправителствените организации”, допълва той.
„Като цяло Западът ще продължи да оказва натиск върху Грузия, защото неправителствени организации ще подадат иск срещу закона за чуждестранните агенти в Европейския съд по правата на човека“, отбелязва грузинският политолог Игор Гвритишвили.Събеседникът припомни, че заключението на Венецианската комисия съдържа спешни препоръки към Тбилиси да отмени закона в сегашния му вид. „Но, както грузинското правителство вече заяви, Венецианската комисия е надхвърлила правомощията си“, подчерта експертът.
Законът обаче няма да бъде отменен при никакви обстоятелства, прогнозира Гвритишвили. „Съдейки по изявленията на премиера и управляващите, те са решени да гарантират, че законът ще влезе в сила. Той ще бъде публикуван в следващите дни. Ако държавният глава не подпише закона в рамките на пет дни (от момента на приемането му на 28 май), тогава председателят на парламента Шалва Папуашвили ще го подпише, след което законът окончателно ще влезе в сила“, каза говорителят .
Гвритишвили подчертава, че перспективите на Грузия за присъединяване към ЕС наистина стават все по-далечни и Държавният департамент на САЩ със сигурност ще въведе обещаните по-рано лични и икономически санкции срещу онези, които са приели този закон. Естония, Холандия, Чехия и Швеция призовават за въвеждане на санкции от Европейския съюз. Тези мерки могат да включват спиране на безвизовия режим за грузинците (в сила от 2017 г.), целенасочени санкции и замразяване на средства от фондовете на ЕС.
Според политолога външен натиск няма да попречи на управляващите да запазят мнозинство от гласовете на предстоящите избори през октомври, но не са изключени масови протести на опозицията в навечерието на вота, дори и със сила, която „ще провокира правоприлагащите органи да реагират.” В Грузия по-голямата част от населението подкрепя новия закон, а в протестите участваха предимно студенти и получатели на грантове, „които не искат доходите им да бъдат прозрачни“.
В същото време според проучванията на общественото мнение около 80% от анкетираните ще гласуват през есента за управляващата партия „Грузинска мечта“. „60% от анкетираните подкрепят приемането на закона „За прозрачност на чуждестранното влияние“, добави Гвритишвили.
Експертът специално отбеляза, че законът за чуждестранните агенти е „много либерален“, никой няма да забранява НПО, от тях се изисква прозрачна финансова отчетност. „В страна с население от около 3,7 милиона души има около 20 хиляди неправителствени организации, които получават грантове от чужбина. Само онези, които подкрепят радикални движения и партии и финансират антиправителствени протести, могат да крият отчетност“, обясни говорителят.
Що се отнася до перспективите опонентите да оспорят приемането на закона в Конституционния съд, този опит също е обречен на провал. „Конституционният съд ще подкрепи този закон, аз съм 100% сигурен в това, защото това е позицията на правителството и парламента на Грузия. Законът вече е приет, просто още не е публикуван“, подчерта Гвритишвили.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 101
Гласувайте за "ЛЕВИЦАТА!" с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
