/Поглед.инфо/ В Москва и Анкара официално потвърдиха началото на доставките за Турция на компонентите на зенитно-ракетните системи С-400 „Триумф“. До ноември трябва да се съберат четири дивизиона в бойна готовност, но всеки се интересува от въпроса - защо Ердоган се реши на безпрецедентното влошаване на отношенията със САЩ и защо Турция трябва да има такова оръжие? Преди няколко дни президентът Ердоган заяви: „Ние не инвестирахме в това без причина! Разбира се, ние ще имаме правото да използваме тези оръжия както искаме и когато искаме. Това е система за противовъздушна отбрана. Ако някой ни атакува от небето, ние ще я активираме“.
Обхватът на ракетите на комплекса „Триумф“ позволява покриването на големи площи. Според първоначалната информация, четирите дивизиона С-400 се планира да бъдат разположени по границата със Сирия. Покрита е не само Сирия. Да, Анкара има напрегнати отношения с Дамаск, Турция има свои интереси в Сирия (осигуряване на гранична сигурност в районите, населени от кюрди), но кюрдите нямат военновъздушни сили и тяхното нападение срещу Турция е невъзможно.
Междувременно Турция има много други проблеми, изпълнени със заплахи от въздуха. Отношенията между Гърция и Турция никога не са били приятелски, а при липсата на разграничение на морските граници и многобройните взаимни териториални претенции в Егейско море, тлеещият конфликт многократно се превръща в конфронтация с въздушни битки, свалени самолети и хеликоптери. И двете страни редовно се обвиняват взаимно в нарушаване на своето въздушно пространство, а броят на нарушенията годишно възлиза на стотици.
В опит да разреши спорни моменти Ердоган посети Гърция през декември 2017 г. - това беше първото посещение на турския президент след 65 години! В Атина обаче той беше посрещнат хладно и му се даде ясно да разбере, че не може да има „модернизиране“ на Лозанския мирен договор (1923 г.) и нямаше нищо, за което да се говори. Реакцията на гръцката преса беше интересна - те предложиха да се забрани на Ердоган да влизе в Гърция. В резултат на това страните се върнаха към обичайната размяна на изявления, които дори не приличат на диалог. През февруари 2018 г. турският президентски съветник Игит Булут заяви в ефир: "Ще счупим ръцете и краката на всеки гръцки офицер, премиер или министър, който се осмелява да стъпи на островите Кардак“. В Гърция тези необитаеми острови се считат за свои собствени, а министърът на отбраната Панос Каменос нарече турския президент луд.
Проблемите не са ограничени до Егейско море. В периода 2003-2010 г. Република Кипър (РК) сключи споразумения за морската граница с Ливан, Египет и Израел. Турция отказа да признае тези споразумения, особено след като Анкара все още не признава Република Кипър. Ситуацията се влоши, когато през 2010-2015 г. бяха открити находища на природен газ близо до кипърския шелф с резерви до 3,45 трилиона кубични метра. Самото газово находище „Афродита“ край бреговете на Република Кипър има ресурсен потенциал от 230 милиарда кубически метра; наблизо са не по-малко големите израелски находища „Левиатан“, „Тамар“, гигантското египетско находище „Зохр“ (850 милиарда кубически метра). Отбелязваме, че производството на газ в самата Турция през 2017 г. не надвишава 350 милиона кубически метра при потребление от 53 милиарда кубически метра.
От 2011 г. Анкара заяви, че разделението на Източното Средиземноморие, без да се вземат предвид нейните претенции и мнението на турската общност на Кипър, е в противоречие с международното право, но през декември 2013 г. Република Кипър и Египет подписаха споразумение за определяне на изключителните икономически зони, а след това за изграждане на тръбопровод между „Афродита“ и египетските заводи втечняване на газ, откъдето тази суровина се планирана да бъде изнасяна през 2022 г., включително в Европа.
На преговорите през лятото на 2017 г. между гръцката и турската общности на Кипър проблемът с производството на въглеводороди бе един от крайъгълните камъни, но страните не се споразумяха. Когато беше сформиран консорциум от Израел, Гърция и Казахстан, а „Тотал“, „Ени“ и „Ексън Мобайл“ проявиха интерес към проекта, Турция реши да се закрепи на някои газови находища, за които е трудно да се установи статут поради неразрешения проблем на Кипър. В същото време Анкара заплаши със сила да защити интересите си.
През февруари 2018 г. турските военни кораби принудиха кораба „Сайпем 12000“ на италианския петролен и газов гигант „Ени“ да напусне крайбрежните води на Турската република Северен Кипър. До юли 2019 г. Турция изпрати два сондажни кораба „Фатих“ и „Явуз“ на шелфа на Република Кипър, които започнаха проучвателно сондиране. В същото време Анкара заяви, че тази зона е продължение на континенталния шелф на Турция и не може да се счита за зона на никого другиго. Турция поиска всички енергийни проекти в района да бъдат съгласувани с нея, но Европейската комисия предупреди Анкара за посегателство върху кипърския газ. В подкрепа на РКипър се изказаха и САЩ.
Сътрудничеството между Гърция и Израел не се ограничава до участие в гореспоменатия консорциум. В продължение на няколко години страните провеждат съвместни учения на флота, военновъздушните сили и противовъздушната отбрана, които се провеждат през октомври-ноември 2018 година. Според съобщения в медиите, израелците многократно са проявявали засилен интерес към тактическите и технически характеристики на ракетните системи за противовъздушна отбрана С-300ПМУ-1, които са на въоръжение в гръцките въоръжени сили. След като Русия достави такива комплекси в Сирия, Израел последователно засили усилията си за достъп до техните параметри, а бившият първи заместник-министър на отбраната Костас Ишохос не изключи предаването на чувствителна информация на Израел от Атина. Според него, между Израел и Гърция са сключени повече от 50 споразумения в областта на военното сътрудничество. Повечето от тези споразумения не са ратифицирани от гръцкия парламент.
В същото време Гърция, с подпомагането на Съединените щати, започна мащабна модернизация на бойния потенциал на своите ВВС. На 18 октомври 2017 г. президентът Тръмп прие във Вашингтон премиера Ципрас и обяви, че е подписал договор за модернизиране на 123 гръцки изтребителя F-16C/D до нивото на F-16V. Тръмп подчерта, че споразумението на стойност около 2,4 млрд. долара не само ще укрепи гръцките военновъздушни сили, но и ще създаде хиляди работни места за американците. Такава информация не можеше да остане незабелязана, а турската страна беше принудена да постигне споразумение за закупуване на четири дивизиона С-400 - документите бяха подписани на 29 декември 2017 г. в Анкара. Като се има предвид съпоставимата цена на двете споразумения, постъпването на въоръжение у Турция на С-400 прави безсмислена цялата програма за модернизация на ВВС на Гърция.
В Атина се опитаха да отстъпят, но американците водят бизнес без сантименталности и позоваванията от гърците за липсата на пари помогнаха. На 25 декември 2018 г. беше подписан договор, според който САЩ се съгласиха да намалят броя на модернизираните изтребители до 84 и да намалят годишните плащания до 150 милиона евро (вместо първоначално договорените 250 милиона), но с удължаване на сроковете за доставка. Годината 2028 г. бе обявена за край на договора - по това време тези машини ще бъдат безнадеждно остарели и ще е необходима нова модернизация. А във Вашингтон, Брюксел и Атина нови хора ще се утвърдят на власт, но нека се надяваме, че няма да се налага запознаването с оценката на ефективността на бойната авиация и на зенитно-ракетните комплекси от горещите новинарски емисии.
Превод: В.Сергеев