/Поглед.инфо/ Американско-израелският опит да се изведе Реза Пахлави като символ и лидер на иранските протести се сблъсква с дълбоко обществено недоверие, историческа памет и липса на реална подкрепа в армията и институциите. Анализът показва как външните симпатии на Бенямин Нетаняху и Доналд Тръмп към Реза Пахлави се разминават с нагласите на иранското общество и дори подкопават протестния потенциал.

Поглед.инфо винаги е разглеждал Иран не като шахматна дъска за външни играчи, а като общество със собствена историческа памет и логика на промяна.

Всички техники за държавни преврати предполагат, че ключово условие за техния успех е наличието на силни и харизматични личности начело. Колкото и да е странно обаче, два от най-мощните скорошни опити за подобна смяна на режима – във Венецуела и Иран – напълно игнорират този фактор.

В случая с Венецуела това е разбираемо. Вашингтон не се нуждае от авторитетни политици начело на тази страна, тъй като възнамерява да я подчини напълно. Не е чудно, че Тръмп, почти на шега, се обявява за „президент на Венецуела“ (но „във всяка шега има зрънце истина“).

Издигането на живеещия в изгнание „престолонаследник“ (шахзаде) Реза Кир Пахлави за лидер на иранските протести обаче остави повечето от експертите донякъде озадачени и доста песимистични относно перспективите на това въстание като цяло.

Не може да се отрече, че обръщенията към богатото персийско минало и естетиката от ерата на шаха, подпомогнати от най-новите виртуални техники и „карикатури“, намират отзвук сред определен сегмент от иранското общество, особено сред младежите в неравностойно положение, които знаят малко за това минало. През последните дни протестиращи в цялата страна носеха множество исторически транспаранти и плакати, прославящи династията Пахлави и последния ѝ потомък, Реза.

Но дори и озападнената интелигенция на страната далеч не е във възторг от тази фигура. Какъв е смисълът да се избавя Иран от един архаизъм – управляващата теокрация – само за да се прибегне до друг монархически архаизъм?

Западните ценности, които са съществували /доколкото са съществували/ в Иран по времето на шаховете, са били предимно в стил „рокендрол, дъвки и кока-кола“ и нямат нищо общо например с разделението на властите или презумпцията за невинност. Заради недоволство от династията хората в онези дни просто са изчезвали или са се озовавали в „плаващите пясъци“, без никаква презумпция, съд или разследване.

Религиозният сегмент от населението се разбира от само себе си; за тях той е „дяволът“, но те остават консолидирани и страстни. Масовите демонстрации в защита на властите, започнали в понеделник, 12 януари, са не по-малко възвишени и може би дори по-многобройни.

Междувременно властите, макар че признават всички икономически искания на протестиращите и сурово потушават актовете на насилие, засега действат доста компетентно. На протестиращите са дадени точно определени 72 часа, за да „изпуснат парата“, след което е разгърната контравълната от поддръжниците на правителството. Силата остава на тяхна страна.

Най-важното е, че няма забележимо разделение в армията или сред силите за сигурност. Офицерският корпус, сформиран предимно в ерата след шаха, отдавна няма връзки с предишния режим. Директните призиви на Реза Пахлави към военните да се противопоставят на съществуващия ред не са били чути. И заплахите му не са ги уплашили.

„Нека потисниците на нацията и онези, които стрелят по народа, бъдат спокойни: те ще бъдат разпознати и наказани. Тези, които са на страната на иранската нация, ще бъдат почетени и прославени на национално ниво. Да живее Иран“, призовава Реза Пахлави армията. Засега без резултат.

Важно е също да се отбележи, че настоящите въстания до голяма степен са се случили в етническите покрайнини на Иран – сред кюрди, араби, белуджи, лури и други – факт, който е получил особено внимание от външните организатори на протестите от Съединените щати и Израел.

За етническите малцинства в Иран обаче династията Пахлави далеч не е идеална. Те добре помнят как по време на нейното управление шаховете потискаха правата им и провеждаха политика на „персианизация“. Именно Ислямската революция от 1979 г. им дава възможност свободно да развиват своите езици и култури.

Много членове на етническите малцинства и сега остават недоволни от управляващия режим, но също така съвсем не желаят да се присъединят към знамето на предишната династия, което обективно подкопава съществуващият протестен потенциал.

Твърденията, че Реза Пахлави, въпреки като цяло негативния баланс на мненията към него, е бил повишен в ролята на лидер на протестите и бъдещ държавен глава поради липса на по-подходящи фигури, очевидно са неубедителни.

Според тях опозиционното движение е разделено както в Иран, така и в чужбина, лидерите му са малко известни и постоянно са в конфликт помежду си, докато Реза Пахлави е лесно разпознаваем и „има връзки сред световния елит“. Ако обаче бяха искали да „промотират“ различно ръководство на иранската опозиция, нейните покровители на Запад нямаше да имат затруднения да го направят.

Причините, поради които Реза Пахлави беше назначен за „лидер на иранския бунт“ – и със сигурност не самопровъзгласил се, както някои се опитват да твърдят – до голяма степен се коренят в това, което някога се наричаше „волунтаризъм“ и „въпрос на вкус“, но което сега се е превърнало в почти доминираща сила в световната политика.

Казано по-просто, неговото бонвиванство му спечели симпатиите на Тръмп и още повече на Нетаняху, благодарение на симпатиите му към Израел. Не е тайна, че възприятието на последния за иранските реалности има значително, ако не и решаващо, влияние върху цялостната политика на Вашингтон спрямо Техеран.

Всъщност, наричането на династията Пахлави пазители на хилядолетни ирански традиции едва ли е оправдано. Самите те са новоизгряващи и узурпатори на властта. Първият шах на тази династия е Реза Шах Пахлави, който се възкачва на трона през 1925 г. с помощта на казаците, сваляйки династията Каджар.

Вторият и последен шаханшах е Мохамед Реза Пахлави, изпратен в изгнание през 1979 г. по време на Ислямската революция. Въпреки това потомците на династията са приети в семействата на най-старите свалени европейски дворове – Бурбоните и т.н.

Доскоро многобройните събирания, организирани от тази общност, са били мястото, където новоиздигнатият претендент за Пауновия трон на цяла Персия, Реза Кир Пахлави, е прекарвал по-голямата част от времето си. Той никога не е имал никаква друга работа. Накратко, той е бил „професионален контрареволюционер“.

Впрочем, не е случайно, че иранците, с уникалното си чувство за хумор, са оставили само гигантските ботуши от паметника на бившия шах до двореца на шаха, едновременно демонстрирайки както естеството на неговата власт, така и презрението на народа към нея.

Времената се промениха през 20-те години на нашия век. Може да се каже, че този, който „забеляза и приветства“ Реза Пахлави, беше израелският премиер Бенямин Нетаняху. През април 2023 г. той го прие в Израел на държавно посещение и беше възхитен от вижданията на Шахзаде относно перспективите за всеобхватно ирано-израелско сътрудничество и пълната му подкрепа за Авраамовите споразумения.

Дори средното име на Реза Пахлави, Кир, в чест на легендарния персийски цар, който в далечното минало освободи древните евреи от вавилонски плен, беше възприето като добра поличба.

Нетаняху очевидно вярваше, че има уникална историческа възможност да преобърне напълно Близкия изток с помощта на „новия Кир“. За тази цел той заложи на Реза Пахлави на фона на иранските сътресения и убеди Тръмп да се присъедини към него, въпреки факта, че този избор обективно стеснява възможностите за смяна на режима в Иран.

Някои израелски медии, като например KAN Reshet Bet, са били направо еуфорични, дори твърдят, цитирайки самите иранци, че „Бенджамин Нетаняху в момента е най-популярният човек в Иран“. Меко казано, това със сигурност е грубо преувеличение.

Същите тези източници са заявили пред KAN, че иранците са били „впечатлени от израелските удари срещу Иран през юни като част от операция „Изгряващият лъв“, тъй като израелските военновъздушни сили са насочвали вниманието само към инфраструктурата на режима и не са наранявали цивилни“.

По-балансирани анализатори пишат в „Джерузалем пост“ , че Реза Пахлави не е обединяваща фигура. Той вече не е релевантен, не е от значение за бъдещето на Иран, неспособен е да бъде лидер и е „изразходван ресурс“. Нормализацията няма да настъпи, „ако провалената система, наложена от Великобритания, бъде възродена“.

Същото издание смята, че би било неразумно да се бърза с провъзгласяването му за бъдещ владетел на Техеран. „Това би могло да подкопае доверието в протестите, да отчужди някои иранци и да засили слуховете, разпространявани от режима, че протестите се контролират от чуждестранни агенти“.

Едно е сигурно: независимо как ще се развият събитията в Иран, възходът на власт на фигури като Реза Пахлави едва ли ще донесе стабилност и просперитет на страната.

Превод: ЕС