/Поглед.инфо/ Гражданите на САЩ предоставят материална подкрепа на Адолф Хитлер и Ева Браун с надеждата, че нацистите ще свалят правителството на САЩ и ще организират производството на атомно оръжие по метода на конвейера. Този скандал, гръмнал през 50-те години на миналия век, се появи отново в медиите и накара мнозина да се замислят: откъде идват привържениците на нацистите в следвоенни САЩ?

Историята, за която американското издание The Daily Beast пише, на мнозина в Русия ще напомни за Остап Бендер, който обаче не избира толкова ужасни образи за фалшивите си самоличности.

В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век стотици американци започват да получават писма в пощата, подписани от Адолф Хитлер, Ева Браун, помощника на Хитлер А. фон Богусловски. Всички те съдържат молби за финансова помощ за четиримата хитлеристи, които по чудо са избягали от бункера в Берлин през май 1945 г. и сега живеят в Кентъки.

Плановете на нацисткия лидер не са се променили - световно господство, за постигането на което той планира да вдигне въстание в САЩ. Всъщност организацията на въстанието се нуждае от пари, защото проектът се очертава скъп: с подземни тунели до Вашингтон, невидими космически кораби и фабрики за ядрени бомби в Айдахо.

Въпреки 36-те хиляди лоялни „щикове“, за които се твърди, че са придобити от Хитлер в Америка, понякога авторът на писмата моли да се изпратят дрехи, включително женски на Фюрера.

Избягалият нацистки лидер обещава, че инвестицията ще се изплати многократно: луксозни вили, генералски пагони, дипломатически постове и дори титли като „Фюрер номер две“ или „Фюрер номер три“.

Писмата буквално са пълни с правописни грешки, но истинският Хитлер също не би написал даже и такива - не владее чужди езици.

Новината за укриването на нацистите в Кентъки бързо попада в местните медии, но не вдига много шум, докато полицията не влиза в кореспонденция с фюрера и примамва фалшивия Хитлер от укритието с незначителна сума. „Фюрерът номер едно“ е 61-годишният баптистки проповедник Хенри Джонсън. Освен всичко друго, афроамериканец.

На процеса той казва, че работи като частен детектив и излага враговете на държавата по указание на директора на ФБР Джон Едгар Хувър. Съдът не повярва и го осъжда на три години затвор. След това измамникът изчезва - архивите не запазват спомена за него. Може би е умрял в затвора, може би е променил името си и е събрал пари за друг огромен проект - не се знае.

Но нещо друго е интересно: защо той успява да събере еквивалента от 150 хиляди съвременни долара върху идеята за нацистки реванш в следвоенна Америка? Ясно е, че в повечето случаи „писма от Хитлер“ просто са били изхвърляни от адресатите, но има и достатъчно хора, които даряват значителни пари на Джонсън. Тези хора толкова ли са глупави, или по-лоши, закоравели нацисти?

Правилният отговор - по малко от всичко.

През втората половина на XIX век САЩ стават един от световните лидери по отношение на грамотността в структурата на населението. Въпреки това, рязкото повишаване на качеството на образованието (заедно с еднакво впечатляващо повишаване на благосъстоянието на нацията) се случва през 50-те години на миналия век, а времената на Голямата депресия, напротив, са придружени от деградацията на обществените училища и бума на „жълтата“ преса, специализирана в мистицизма и теориите на конспирацията.

Измамата на Джонсън болезнено прилича на прочутите „нигерийски писма“, появили се през 80-те години. Техните автори, които се явяват висши африкански служители или дори принцове, молят за парични преводи, за да се върнат в родината си, да наемат адвокат, да платя подкуп или да си отключат банковата сметка. В отговор "принцовете" обещават диаманти или дял в нефтената сделка.

Този вид измама се счита за една от най-разпространените в Интернет и все още събира реколтата от тесногръдите и алчни. Ако е така, няма какво да се чудим за времето на Айзенхауер и такива жертви на Джонсън, като зидарят Хубер от Вирджиния или някой си Чарли Браун, на когото е обещан харем с арийски девици (Браун, впрочем, също е черен, но смята помощта на Хитлер за печеливша инвестиция).

Нещо повече, теорията за успешното бягство на Хитлер някъде към Аржентина е много популярна в следвоенна Америка и Европа. Точка по въпроса е поставена по-късно след поредица от проверки, на които обаче някои конспиролози все още не се доверяват.

През 1947 г., според The Daily Beast, позовавайки се на анкета на Института “Галъп”, 45% от американците подкрепят спасяването на Хитлер. Не всички са нацисти, но има и нацисти сред тях.

Преди войната идеите на Хитлер в Америка са до известна степен споделени дори от емблематични фигури като Уолт Дисни и Хенри Форд (а Форд споделя толкова много, че финансира Нацистката партия и получава лична похвала от фюрера). Събития под знака на свастиката събират в САЩ през 30-те години десетки хиляди хора.

Има няколко причини. Първо, това е расизмът, който не изисква никакво обяснение. Второ, антисемитизмът, често срещан и в Америка през онези години. Трето, изолационизмът, тоест фундаментално нежелание на част от елита и обществото да участват във Втората световна война. Четвърто, антикомунизъм. Понякога всичко заедно.

Един от командирите на американската армия в Европа, генерал Джордж Смит Патън е този, който ужасява германското командване. И в същото време е човек, който не счита нито евреите, нито комунистите за хора.

С влизането на САЩ във войната всички пронацистки събития и движения са забранени. След победата те са заклеймявани и маргинализирани, членовете им се свързват не само с екстремистите, но и с предателите. Симпатизантите на Хитлер довчера сега мечтаят този период от живота им да бъде заличен от историята и обществената памет.

Независимо от това, през 1959 г. Джордж Рокуел основава бъдещата Американска нацистка партия , като лидер на която той настоява да се изпратят американските евреи в газови камери като криптокомунисти. Това, въпреки че Рокуел е бивш подполковник от ВМС на САЩ и ветеран от войната, който е служил в Атлантическия океан.

Имаше много организации като АНП, някои все още съществуват: например, Националсоциалистическото движение, което стана известно с участието си в безредиците в Охайо през 2005 г. Счита се за най-голямата неонацистка група в САЩ.

Въпреки това, няма наистина големи и влиятелни фашистки партии по времето на Джонсън . Очевидно идеята за неговия „бизнес“ е била предопределена от факта, че, тъй като е черен, е преувеличавал броя на белите нацисти в САЩ. Наред с алчните глупаци, те все пак са достатъчни, за да съберат доста голяма сума пари - случаят е от тези, когато изобщо не може да ти е жал за жертвите.

Превод: В. Сергеев