/Поглед.инфо/ Влошаването на ситуацията около Тайван по никакъв начин не повлия на тактиката на Пекин в отношенията с Вашингтон - Китай не иска лична среща на най -високо ниво със САЩ. Въпреки факта, че американската администрация наистина се нуждае от тази среща на върха, а Джо Байдън през цялото време разказва, че познава най -добре Си Дзинпин, тази година определено няма да има реална среща на върха: според съобщения в медиите, китайците изглежда обещават да проведат виртуална .

След като Байдън встъпи в длъжност, президентите говориха два пъти по телефона, но американците не можаха да се споразумеят за никаква среща. Те имаха надежди за предстоящата среща на върха на Г -20 в Рим в края на този месец - в крайна сметка, ако двамата лидери участваха в нея, тогава можеше да се договори двустранна среща.

Байдън се опита да накара Си да се съгласи на среща в Рим по време на телефонен разговор преди месец. Но дори тогава той не постигна нищо и когато информацията за това изтече в американската преса, Байдън каза, че това не е вярно.

Вашингтон се надяваше, че китайците ще бъдат убедени на среща в Цюрих между помощника на президента на САЩ по въпросите на националната сигурност Джейк Съливан и Ян Джуечи, член на Политбюро на Централния комитет на КПК, отговарящ за международните въпроси, но още в началото на преговорите стана ясно, че тази година физическа среща на Байдън със Си няма да се получи .

Защото в телефонен разговор с италианския премиер китайският лидер каза, че няма да отиде в Рим и ще участва дистанционно на срещата на Г -20. Ясно е, че причината за отказа за пътуване се обясни с карантинните ограничения поради коронавируса, но за американците предпазливостта на Китай изглежда в съвсем различна светлина.

Пекин дава на Вашингтон ясно да разбере, че е безполезно да се упражнява натиск върху Китай - под каквато и да е форма. На среща в Цюрих Ян Джуечи обеща, че до края на годината Си ще разговаря с Байдън, но само във виртуален формат. Ясно е, че такава среща на върха (всъщност много повече приличаща на телефонен разговор) е много различна от обичайните преговори лице в лице (и точно това очакваше да проведе Байдън, уверен, че познава много добре китайския лидер ), но сега американците не се налага да избират. Да не говорим за това, че за Пекин ще бъде по -лесно да отложи или отмени виртуалната среща на върха по всяко време.

Си Дзинпин не се нуждае от среща заради срещата - той се нуждае от това, американците да демонстрират готовността си да смекчат напрежението в двустранните отношения, което самите те отприщиха.

В крайна сметка не са ли Щатите тези, които продължават да твърдят, че Китай трябва да плати за пандемията от коронавирус, макар и не на президентско ниво, както при Тръмп?

Не са ли САЩ тези, които се опитват да съберат глобална антикитайска коалиция под прикритието на „съюз на демокрациите“, като по всякакъв начин раздуват темата за конфронтация между авторитарни режими и демокрации?

Не те ли искат да формализират геополитическия конфликт между двете страни като идеологически, а китайците помнят много добре, че това е било вече през първите двадесет години след създаването на КНР, когато американците демонизираха китайските власти по всякакъв възможен начин .

В края на краищата не бяха ли Щатите създателите на АУКУС - тоест всъщност в политиката на военно сдържане на КНР въвлякоха Австралия, която е изключително важна за Поднебесната империя, като обещаха да я оборудват с ядрени подводници.

В крайна сметка Щатите са тези, които непрекъснато „разчесват“ тайванската тема, осъзнавайки колко чувствителна е тя към китайското национално самосъзнание.

Именно Тайван отново беше в центъра на вниманието през последните дни - след като китайски самолети проведоха масови демонстрационни полети близо до острова. Ужас-ужас, Китай е провокатор, крещи западната преса. Тайван е „в епицентъра на конфронтацията между авторитаризма и демокрацията“ и падането му ще бъде катастрофа, предупреждава CNN.

Телевизионният канал обаче всъщност цитира президента на островната държава Цай Ин -вен - тя пише за „епицентъра“ в статията си вамериканското списаниеForeign Affairs , публикувана онзи ден, в която тя всъщност има предвид идеологическата борба, но всеки разбира за какво тук става въпрос.

Като цяло Цай утвърждава, че изходът от тази битка ще определи бъдещето на света: дали ще бъде авторитарен или демократичен. Което е съвършено в духа на дневния ред на Байдън.

За да се води „правилна“ идеологическа борба обаче, е необходима подходяща атмосфера, тоест не е необходимо да се каже, че САЩ са създали две вериги от военни бази и сили за възпиране около КНР, и не че военните кораби на САЩ, Великобритания, Нова Зеландия и Канада в момента провеждат учения край бреговете на Китай. Не, трябва да раздуем темата за заплахата от китайско нашествие в Тайван - което американската армия, о ужас, след няколко години вече няма да може да предотврати.

"Напрежението между Тайван и Китай е най-острото от 40 години насам и Китай ще бъде готов за пълномащабно нахлуване до 2025 г.", заяви вчера министърът на отбраната на Тайван Сю Гочжен. Но дали Китай ще нахлуе в Тайван? В сегашната ситуация – надали.

Всъщност Китай не иска две неща: обявяването на независимостта на острова (тоест ситуация, в която Тайван престава да се смята за продължение на Китайската република, съществувала преди 1949 г.) и американските игри в посока Тайван.

Тоест Китай е уверен, че рано или късно Тайван ще се върне в родното си пристанище - както Хонконг, със своя специфичен вектор „Една държава, две системи“. Но Пекин е добре наясно, че американците не само ще направят всичко възможно това да стане максимално най -късно, но и непременно ще се опитат да използват тайванската тема, за да провокират Китай и да го демонизират.

Следователно, за Китай е от съществено значение да сведе до минимум способността на американците да играят с „тайванската карта“ - и за това, от една страна, Пекин изгражда мощен флот, а от друга, непрекъснато предупреждава Вашингтон за недопустимостта на преминаването на червените линии в това направление.

Ако САЩ продължат да изострят темата за „китайската заплаха за Тайван“ и още повече да разиграват въпроса за обявяването на независимостта на острова, това ще окаже дълбоко въздействие върху двустранните отношения, правейки нормалния китайско-американски диалог практически невъзможен .

Щатите имат ли нужда от това? Не - затова в сряда Джо Байдън, отговаряйки на въпроса за „провокативните китайски полети“, каза, че е говорил за Тайван със Си Дзинпин (преди месец): „Ние сме съгласни със споразумението, ще спазваме споразумението за Тайван. Нямаме друга позиция по този въпрос и изясних ясно, че не мисля, че трябва да правим нещо друго освен да спазваме споразумението. "

Тоест, Байдън потвърди привързаността си към концепцията за „един Китай“ (разбира се: изоставянето й би довело до разкъсване на дипломатическите отношения между САЩ и КНР), но в същото време Вашингтон все още обвинява Пекин в провокации, а американските генерали анализират сценариите на китайското нашествие и евентуалната реакция на САЩ към него.

Китай реагира, като обвинява Вашингтон в подкопаване на мира и стабилността в Азиатско-тихоокеанския регион - и продължава да се отклонява от срещата на върха. Перспективите й изглеждат все по-мрачни, особено ако си припомним, че през декември Байдън свиква „срещата на върха на демокрациите“, чиято основна цел ще бъде създаването на глобална антикитайска коалиция.

Тази коалиция е формално идеологическа, но с много специфични геополитически намерения: запазването на глобалното господство от тези, които са обречени да го загубят. Срещата на върха на "лидерите на демокрациите" е насрочена за 9-10 декември - във виртуален режим. И след това - и в зависимост от това какво ще се случи там - Си Дзинпин може и да проведе виртуална среща с Байдън.

Превод: ЕС