/Поглед.инфо/ Ракетата „Искандер“ („Кинжал“ във варианта си за въздушно базиране“) я научиха да поразява не само наземни цели, но и неподвижни обекти по море. Но всъщност съобщенията за това изглеждат не като триумф. Напротив, те косвено признават един от основните проблеми при използването на руската военна техника.

Оперативно-тактическият комплекс „Искандер-М“ сега може да поразява не само наземни стационарни цели, но и неподвижни цели в морето, съобщава в петък „Интерфакс“, позовавайки се на собствен източник.

„Бойните възможности на ОТРК „Искандер-М“ са разширени: сега той ще може да унищожава не само сухопътни цели, но и неподвижни морски, например кораби и съдове, които стоят на рейд“, съобщава източникът на агенцията. Събеседникът допълва, че при създаването на комплекса не е поставяна задача да се поразяват морски цели.

Но такава задача, съдейки по всичко, се поставя пред ракетата „Искандер“ с въздушно базиране – този неин вариант носи името „Кинжал“. Като доказателство за това служат както многобройните изтичания в пресата, където „Кинжал“ започнаха да го наричат „убиец на самолетоносачи“, така и в публикувания от ВКС на Русия клип, посветен на ученията с използването на новата ракета „Кинжал“. На кадрите се вижда излитане от летище на изтребител-прехваща МиГ-31, снабден с комплекси „Кинжал“, а също така и пускът на тази ракета. Той бе придружен от Ту-22М3, снабден с друга ракета – предполага се Х-22.

„Съвместно с екипажите на Далечната авиация е проведено полетно-тактическо учение с отработка на практични действия по поразяване на наземни и морски цели“, съобщават от министерството на отбраната. Въпросното съобщение също може да се приеме така, все едно учебните удари са нанасяни не само от самолетите на Далечната авиация (Ту-22М3), но и от МиГ-31, снабдени с комплекси „Кинжал“.

И военните експерти потвърждават, че „Кинжал“ е предназначен за поразяване на морски цели. А морските цели, както е известно, се движат – с редки изключения като петролните платформи. В поразяването на ненеподвижни морски цели няма смисъл. Но това, че такива изпитания се провеждат, може да означава, че ракетата се готви и за поразяване на движещи се морски цели – например самолетоносачните групировки на противника. А работата по неподвижните цели се разглежда като преходен етап.

„Това на първо място е противокорабен комплекс. Основната му задача е да порази корабите-носители на ракетно оръжие, такива като ескадрените миноносци „Харли Бърк“, ударните крайцери „Тикондерога“ или дори самолетоносачи“, отбелязва редакторът на списание „Отечествен арсенал“ Алексей Леонков. Според него комплексът „Кинжал“ позволява, например, да се парират разузнавателните сили на вражеския флот „за нанасяне на удари по наша територия“.

Военният експерт Антон Лавров също по-рано предполага, че „Кинжал“ цели именно борба срещу самолетоносачите. „Това е неговата максимална полза. Да се отразят масирани удари на крилати по наземни цели и без хиперзвук е проблематично, а тук борбата със самолетоносачните ударни групи е достатъчно сложна задача за нас“, подчертава той.

А тази сложност на първо място се заключва в това, че в Русия, ако се вярва на откритите данни, или няма, или се намира едва в началото на разгръщането на система за целенасочване за подобри ракети. Нали ракетата сама по себе си е просто юмрук, ударно средство. Тя трябва да се насочи към целта, при това максимално точно. А тази цел, повтаряме, се придвижва – тоест нейните координати не могат завинаги да бъдат вкарани в електронните мозъци на ракетите. Някаква отделна система трябва да покаже точното място на удара на ракетата.

Може би Русия има съответните космически средства за разузнаване и целенасочване? Да, някои открити публикации утвърждават подобни предположения. Както съобщи още през 2015 г. телевизионен канал „Звезда“, числеността на руската военна орбитална групировка достига до 140 спътника. В това число, както се заявява, още през 2013 г. „Роскосмос и министерството на отбраната приключват създаването на космическа система за разузнаване и целенасочване „Лиана“, състояща се от четири спътника „Пион“ и „Лотос“. Тандем „Лотос“ („Лотос-НКС 14Ф145) отговаря за радиотехническото разузнаване. Два броя „Пион“ (Пион-НКС 13Ф139) следи за придвижването на бойната техника на земята, самолетите във въздуха, корабите в моретата и океаните. „Лиана“ изчислява и предава координатите на противника на командния пункт. В случай на бой по тези цели може да се нанасят прецизни удари“.

И все пак за реалната бойна готовност на въпросните системи не е известно нищо и има големи съмнения, че само два спътника в орбитата са способни да покрият нуждата от целеуказване в реалновремеви режим.

„По принцип руските военни и руската отбранителна индустрия трябва да овладеят цяла серия от системи, които да им позволят да поразяват движещи се и малки цели. С поразяването на стационарните цели при нас всичко е наред, но се опитайте за попаднете върху движещ се на висока скорост джип „Тойота“ с бунтовници в пустинята“, дава източник, който е близък до Министерството на отбраната. Той призна, че в момента възникват трудности с поразяването не само на морските движещи се цели, но дори и на сухопътните

Важно е да се отбележи още едно обстоятелство. Забелязвайки атаката на „Кинжалите“ американската самолетоносачна група веднага, в течение на няколко минути ще се обиколи с огромно количество лъжливи цели. На „Кинжала“ ще му бъде крайно трудно да намери сред тези лъжливи цели истинската. Иначе казано, атаката на една-единствена ракета „Кинжал“ е безсмислена – за гарантирано поражение на самолетоносач е необходимо масираното им използване. Да не говорим, че самата тази задача – унищожаването на самолетоносач, дори и при най-успешен развой на практика е неизпълнима (в крайна сметка с неядрено оръжие). Професионалистите предпочитат да използват термина „извеждам от строя“ и това вече ще е повече от достатъчно.

„Всъщност, такива цели като самолетоносача, ако ще бъдат поразявани, то ще е със специални боеприпаси с ядрени бойни глави. В условията на мащабна война, ако да потопяваме някакви самолетоносачи, няма да го правим с „Искандер“ и не с „Кинжал“. „Искандер“ изначално е замислен да поразява стационарните земни цели“, твърди експерта от Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Сергей Денисенцев.

Въпреки това, според експерта, възможността да се поразяват движещи се морски цели „не би била излишна“. „Ако искате да поразявате движещи се цели, трябва да преминете от инерционни самонасочващи се глави към активни радиолокационни. Но това усложнява много“, подчерта той.

„Целеполагането за „Кинжал“ трябва да се осъществява или от космическите средства за разузнаване, или от авиационните“, пояснява Алексей Леонков. „В определен период трябва да се използва спътникова групировка, докато не са я свалили. В периода на война особено значение придобива въздушното разузнаване“.

Има и други видове разузнаване, продължава Леонков. С помощта на балистични ракети се изстрелват разузнавателни спътници, които съществуват между 30 и 50 денонощия. Малогабаритните спътници работят по определена зона в търсене на флота на противника. Именно те трябва да доведат „Кинжала“ до необходимия квадрат, в който ракетата вече сама ще си открие целта (кораба на противника) и ще се насочи към нея.

„Разглеждат се комплекси на базата на съществуващите самолети. Те трябва да имат съответното оборудване, което до позволява да не се влиза в зоната на поразяване на надводните кораби“, допълва Леонков. „Например комплексът за далечно радиолокационно откриване А-100 „Премиер“. Той може да открива въпросния тип групировки на разстояние от 400 до 600 км. Задачата е в това, че да се открият групировките на противника, без да се излезе от зоната на поражение“.

Впрочем, тук трябва да се направи уговорка: самолетът А-100 през ноември миналата година току що извърши своя първи полет. Явно, че масово ВКС няма да го получат скоро. Известно е също, че самолетите за далечно разузнаване и целеуказване Ту-95РЦ, които в съветско време изпълняват въпросната държава, са отдавна на скрап.

Иначе казано, подобно предположение изглежда справедливо. Русия има нови средства за поразяване и с наземно и въздушно базиране. Страните от НАТО вече заявиха опасенията си по повод ракетата „Искандер“ и „Кинжал“. Но засега няма никаква увереност, че тези ракети могат да поразяват най-важните за Русия морски цели, а именно самолетоносачните групировки на противника.

Превод: Поглед.инфо