/Поглед.инфо/ Антиколониалните настроения обхващат всички страни на африканския дневен ред

На 14 юни президентът на Алжир Абделмаджид Тебун подписа указ, според който редовете, споменаващи Франция като колониална сила, се връщат обратно в националния химн.

Следните редове са върнати в националния химн на Алжир:

„О, Франция, времето за празни приказки свърши.

Затворихме го като затворена книга.

О, Франция! Пригответе се, дойде денят, в който трябва да платите сметките си.

Ето нашия отговор, нашата революция ще произнесе своята присъда.

Защото решихме - Алжир ще живее,

бъдете свидетели на това!

Тези редове бяха премахнати от химна с решение на бившия президент на AНДР Чадли Бенджедид през 1986 г. по политически причини. Алжир е френска колония от 1830 до 1962 г. Тази северноафриканска държава получи независимост в резултат на национално-освободителната война, продължила от 1954 до 1962 г.

Примерът на Алжир беше последван от Нигер. На 23 юни парламентът на Нигер одобри нов национален химн, който замени предишния, написан през 1961 г. от френски композитор и възприет от мнозина като благодарност към Франция за постигането на независимост от африканска държава. Новият химн се казва "В името на отечеството" и съдържа куплет, посветен на антиколониалната борба.

Предишният химн, написан от композитора Морис Албер Тирие, съдържаше следните редове: „Нека бъдем горди и благодарни за нашата нова свобода“. Тази благодарност на Нигер, разбира се, беше адресирана до бившата метрополия Франция.

На 8 юни тази година войници от армията на Република Чад арестуваха петима френски войници, които действаха без разрешението на чадските власти на границата със Судан, и им отнеха оръжията и документите. Говорителят на френската армия Пиер Годилие отбеляза, че "това е направено много агресивно" .

„Франция, която експлоатира Африка в продължение на десетилетия и беше смятана за главния виновник за нестабилността в региона, се превърна в персона нон грата на континента. Докато много страни от Алжир до Буркина Фасо решиха да заличат присъствието на бившия колонизатор на своята територия, онзи ден Чад арестува френските военни ...

Това е отношението към Франция, която досега е изгонена от много африкански страни , като Буркина Фасо и Мали, за пореден път показаха, че влиянието на колониалната сила на континента отслабва“, пише турският вестник Yeni Şafak.

През март 2023 г. френският президент Еманюел Макрон направи петдневна обиколка в Африка, като посети Габон, Ангола, Република Конго и Демократична република Конго. Преди началото на африканския маршрут Макрон обяви края на ерата на "френска Африка".

Понятието Françafrique („Франсафрика“) влезе в обращение в зората на деколонизацията. За негов автор се смята Феликс Уфуе-Буани, първият президент на независимия Кот д'Ивоар, който подчертава близостта между Париж и бившите колонии. През годините терминът е придобивал различно значение, превръщайки се в символ на неоколониализма.

Франкафриканският механизъм се основаваше на подкупване на африкански лидери, изпращане на наемници като Боб Денард на Черния континент в замяна на преференциални условия за копаене за компании като Total. Профренските африкански диктатори (Конго, Сенегал, Буркина Фасо, Габон, Кот д'Ивоар) отдаваха истинска почит на френските президенти.

След края на Студената война позицията на Fransafrica беше до голяма степен подкопана. На 13 октомври 2012 г. френският президент Франсоа Оланд, говорейки пред депутатите от Националната асамблея на Сенегал в Дакар, обеща , че оттук нататък Париж ще обсъжда всички въпроси с африканските държави на равна основа и практиката на неоколониализма ще се превърне в нещо от миналото. „Дните на това, което се наричаше „Франк Африка“, свършиха“, каза той.

Въпреки това Оланд всъщност възроди концепцията на Франкафрика, като организира военни интервенции в Мали и Централноафриканската република през 2013 г.

Доскоро френското правителство настояваше за необходимостта от присъствие на френски военни в тези страни. По време на срещата на лидерите на петте държави от африканския Сахел (G5 Sahel) през януари 2020 г. с президента Макрон във френския град По и в навечерието на срещата на върха възникна напрежение: Еманюел Макрон и френският министър на отбраната Флоранс Парли казаха че „народите на Сахел... се нуждаят от френски войски ... “ .

Сахел (от арабски ساحل - граница) е тропическа савана в Африка, своеобразен преход от Сахара на север към по-плодородните земи на юг. Включва 10 държави и 300 милиона души от Атлантическия океан до Червено море.

През последните години в страните от Сахел нарастват антифренските настроения. При първата си официална обиколка в Африка Макрон посети Буркина Фасо, където беше посрещнат с терористична атака. В навечерието на пристигането му в столицата на страната Уагадугу, на 28 ноември 2017 г. мотоциклетисти със закрити лица хвърлиха граната по превозно средство, превозващо френски специални части. Граната избухна на тротоара и рани тежко минувачи.

По време на посещението митингите и пикетите не спряха: протестиращите поискаха изтеглянето на френските войски от страната и хвърляха камъни по колата на Макрон. Под прозорците на университета в Уагадугу, където френският президент се срещна със студенти, протестиращите скандираха: "Долу империализма!", "Не на френските бази в Буркина Фасо и Африка!"

На среща със студенти от столичния университет Макрон беше попитан защо толкова малко африкански студенти учат в университетите на Френската република и толкова много френски войници са в африканските страни. Отговорът на Макрон, както писахме , беше изключително груб: „Не ми говорете така за френските войници, трябва само да им ръкопляскате“. Френският публицист Томас Дитрих отбеляза, че по време на това посещение „Макрон се е държал като дребен колониален чиновник, напил се с абсент“.

Черешката на тортата беше безпомощността на френските военни в действията им срещу африканските екстремисти. На 15 август 2022 г. последният френски войник напусна Мали след девет години в тази страна като част от антитерористичната операция „Бархан“ /Barkhane/. „Днес в 13:00 часа последният отряд на силите на Бархан, разположен на територията на Мали, пресече границата между Мали и Нигер“, каза френският генерален щаб .

Френските войски бяха изтеглени от град Тимбукту и селищата Кидал и Тесалит. Същия ден Мали поиска от Съвета за сигурност на ООН да свика извънредно заседание, обвинявайки Франция, че подкрепя "джихадистки и шпионски групи".

Писмо от външния министър на Мали Абдулайе Диоп до Съвета за сигурност на ООН изброява "многократни и чести нарушения на въздушното пространство на Мали" от френски самолети, както и пускането на товари за джихадистките групи. Имаше и обвинения за участие на французите в кланетата в град Госи. След като французите изтеглят частите си оттам, на различни места са открити масови гробове.

Абубакар Сидики Фомба, член на Националния преходен съвет на Мали , каза пред РИА Новости, че „френската армия лъже, измисля факти, искайки да скрие минните шахти. Ако там има масови гробове, значи тя е отговорна за тях. По думите на Сидики, започнало е и търсене на тайни хранилища за ядрени отпадъци, незаконно създадени от французите.

Голямото находище на уран Фалеа се намира на 350 км от столицата на републиката град Бамако. Открито е през 1977 г. от служители на френската компания COGEMA. През 2016 г. правата за разработка бяха закупени от канадската GoviEX .

По данни на МААЕ, от 2017 г. в това находище не се добива уран. През последните години обаче в Африка, с прякото участие на Франция, беше създадена мрежа за нелегален добив на радиоактивни материали, необходими за френските атомни електроцентрали и ядрени сили .

За да прикрие сенчестата си дейност в Мали, Франция организира и ръководи многогодишна „антитерористична операция“. През 2013-2014 г. френските военни проведоха операция "Сервал" в Мали срещу въстаналите в северната част на страната туареги и ислямисти, а през 2014 г. операция "Бархан" стана продължение на "Сервал". Не само френският военен контингент от операция "Бархан", но и радикални ислямистки групировки и дори туарегски племена бяха замесени в незаконния бизнес с уран.

Една от причините за влизането на френския военен контингент в Мали през 2013 г. беше, че залежите на уран бяха под контрола на партизанстващите бойци, които завзеха две трети от територията на Мали. Германският Frankfurter Allgemeine Zeitung пише , „че Франция се е намесила в конфликта, за да получи достъп до евтин уран за атомните си електроцентрали“.

Французите умишлено саботираха борбата срещу всички видове партизани. По време на операция "Бархан" незаконните формирования само разшириха дейността си и поеха контрола над 80% от страната.

Може би малийските власти дълго време не биха се осмелили да изгонят французите от страната, но те бяха вдъхновени от примера на Централноафриканската република, която дълго време беше най-„питомната“ бивша френска колония, както Алеся Милорадович , служител на Парижката академия по геополитика, отбеляза в интервю за ФСК: „Доведоха руснаците в Мали и ЦАР за ръката самите французи. Известно е, че войната срещу екстремистите в Централноафриканската република продължава от десетилетия, в страната бяха разположени френски войски, които уж осигуряваха някаква условна сигурност на управляващия режим, но всъщност главно за техните търгаши - бизнесмени, загребващи ресурси от африканците на безценица.

Антифренските настроения обхващат всички страни на африканския дневен ред. На 23 юни порталът Le journal de l'Afrique публикува статия „Как френската държава защитава мародерите от Африка“, в която се изразява възмущение, че административният съд на Париж е анулирал съдебно разрешение, което позволява провеждането на независими разследвания на корупционни схеми на свързани с метрополията африкански корумпирани служители.

Това се прави, според публикацията, "за да се задушат съдебните дела, които са в ущърб на мира във Françafrique."

Въпреки всички усилия на Елисейския дворец да се отрече от колониалното си минало, стратегията на Франция на Черния континент все още е егоистична и не отговаря на интересите на африканските страни.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?