/Поглед.инфо/ Западът зае крайна позиция срещу Русия във връзка с нейната инвазия в Украйна. Тази реакция разкрива висока степен на лицемерие, като се има предвид, че водените от САЩ войни в чужбина никога не са получили наказателния отговор, който заслужават.

Ако настоящите събития в Украйна са доказали нещо, то това е, че Съединените щати и техните трансатлантически партньори са в състояние да газят грубо през разтърсената планета – в Афганистан, Ирак, Либия и Сирия, за да назовем няколко от горещите точки – с почти пълна безнаказаност.

Междувременно Русия и Владимир Путин са представени в почти всяка медийна публикация днес като второто идване на нацистка Германия за действията им в Украйна.

Първо, нека изясним нещо. Лицемерието и двойните стандарти сами по себе си не дават оправдание за започване на военни действия от страна на която и да е държава. С други думи, само защото страните от блока на НАТО тръгват по пътя на безпричинно унищожение по целия свят от 2001 г. без сериозни последици, това не дава на Русия или на която и да е страна морален лиценз да се държи по подобен начин.

Трябва да има убедителна причина една страна да разреши използването на сила, като по този начин се ангажира с това, което би могло да се счита за „справедлива война“. И така, въпросът: могат ли действията на Русия днес да се считат за „справедливи“ или най-малкото за разбираеми? Ще оставя този отговор на по-добрата преценка на читателя, но би било безсмислено да не се вземат предвид някои важни подробности.

Само за потребителите на масови медии за бързо хранене би било изненада, че Москва предупреждаваше за разширяването на НАТО повече от десетилетие.

Във вече известната си реч пред Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. Владимир Путин трогателно попита събралите се глобални мощни брокери направо:

„Защо е необходимо да поставяте военна инфраструктура на нашите граници по време на това разширяване на [НАТО]? Може ли някой да отговори на този въпрос?"

По-късно в речта той каза, че разширяването на военните активи до руската граница „не е свързано по никакъв начин с демократичния избор на отделните държави“.

Не само, че опасенията на руския лидер бяха посрещнати с предвидимото пренебрежение сред оглушителния звук от щурци, но НАТО продължи да се разширява, давайки членство на още четири държави след този ден (Албания, Хърватия, Черна гора и Северна Македония).

Като мисловен експеримент, който може да проведе дори глупак, представете си реакцията на Вашингтон, ако Москва изграждаше непрекъснато разширяващ се военен блок в Южна Америка, например.

Истинската причина за тревогата на Москва обаче дойде, когато САЩ и НАТО започнаха да наводняват съседна Украйна с ослепителен набор от модерни оръжия на фона на призивите за членство във военния блок. Какво по дяволите може да се обърка? Според Москва Украйна започва да представлява екзистенциална заплаха за Русия.

През декември Москва, близо до края на своето търпение, предостави проекти на договори на САЩ и НАТО, изисквайки те да спрат всяка по-нататъшна военна експанзия на изток, включително чрез присъединяването на Украйна или други държави.

Предложението включваше изричното изявление, че НАТО „няма да провежда никаква военна дейност на територията на Украйна или други държави от Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия“. За пореден път предложенията на Русия бяха посрещнати с арогантност и безразличие от западните лидери.

Въпреки че хората ще имат различни мнения относно шокиращите действия, които Москва предприе по-нататък, никой не може да каже, че не е бил предупреден. В крайна сметка Русия не се събуди на 24 февруари и изведнъж да е решила, че е прекрасен ден да започне военна операция на територията на Украйна. Така че да, може да се направи аргумент, че Русия е имала загриженост за собствената си сигурност като оправдание за действията си.

За съжаление, същото нещо може да е по-трудно да се каже за Съединените щати и техните прислужници от НАТО по отношение на тяхното войнствено поведение през последните две десетилетия.

Помислете за най-известния пример, инвазията в Ирак през 2003 г. Тази катастрофална война, която западните медии са определили като нещастен „провал на разузнаването“, представляваше един от най-впечатляващите актове на непровокирана агресия в скорошна памет.

Без да навлизат твърде дълбоко в мътните детайли, Съединените щати, току-що претърпели атаките от 11 септември, обвиниха Саддам Хюсеин от Ирак, че укрива оръжия за масово унищожение. И все пак, вместо да работят в тясно сътрудничество с оръжейните инспектори на ООН, които бяха на място в Ирак, опитвайки се да потвърдят твърденията, САЩ, заедно с Обединеното кралство, Австралия и Полша, започнаха „шокираща“ бомбена кампания срещу Ирак на 19 март 2003 г. Мигновено над милион невинни иракчани претърпяха смърт, наранявания или разселване от това грубо нарушение на международното право.

Центърът за публичен интегритет съобщи, че администрацията на Буш, в усилията си да засили обществената подкрепа за предстоящата касапница, е направила над 900 неверни изявления между 2001 и 2003 г. относно предполагаемата заплаха от Ирак за САЩ и техните съюзници.

И все пак по някакъв начин западните медии, които се превърнаха в най-яростния разпространител на военна агресия, не успяха да намерят никакъв недостатък в аргумента за война – т.е. докато кубинките и кръвта не бяха на земята, разбира се.

Може да се очаква в един по-съвършен свят САЩ и техните съюзници да бъдат подложени на някои строги санкции след тази продължителна осемгодишна „грешка“ срещу невинни. Всъщност санкции имаше, но не срещу Съединените щати.

По ирония на съдбата единствените санкции, произтичащи от тази луда военна авантюра, бяха срещу Франция, член на НАТО, който отхвърли поканата, заедно с Германия, да участва в иракската кървава баня. Глобалната хиперсила не е свикнала с подобно отхвърляне, особено от предполагаемите си приятели.

Американските политици, самоуверени в своята богоподобна изключителност, поискаха бойкот на френското вино и бутилирана вода поради „неблагодарното“ противопоставяне на френското правителство на войната в Ирак.

Други милитаристки агитки издадоха липсата на сериозност, като настояха популярният елемент от менюто, известен като „френски [пържени, б.р.] картофи“, да бъде заменен с името „картофи на свободата“. Така че липсата на френско бордо, заедно с досадното преработване на менютата на ресторантите, изглежда са единствените истински неудобства, които САЩ и НАТО претърпяха за безразборното унищожаване на милиони животи.

Сега сравнете този подход с малки ръкавици към САЩ и техните съюзници с настоящата ситуация, свързана с Украйна, където везните на правосъдието са явно претеглени срещу Русия и въпреки нейните не безпричинни предупреждения, че се чувства застрашена от напредъка на НАТО.

Каквото и да си помисли човек за конфликта, който сега бушува между Русия и Украйна, не може да се отрече, че лицемерието и двойните стандарти, насочени срещу Русия от нейните вечни недоброжелатели, са колкото шокиращи, толкова и предвидими. Разликата днес обаче е, че бомбите се взривяват.

Освен тежкото санкциониране на руски лица и руската икономика, може би най-добре обобщено от френския министър на икономиката, който каза, че страната му е решена да води „тотална икономическа и финансова война срещу Русия“, имаше дълбоко обезпокоителни усилия за заглушават новини и информация, идващи от онези руски източници, които биха могли да дадат на западната общественост възможността да види мотивацията на Москва.

Във вторник, 1 март, YouTube реши да блокира каналите на RT и Sputnik за всички европейски потребители, като по този начин позволи на западния свят да завладее още една част от глобалния наратив.

Като се има предвид начина, по който Русия е оклеветена в „империята на лъжите“, както Владимир Путин нарече земята на своите политически мотивирани преследвачи, някои може да вярват, че Русия заслужава непрекъснатите заплахи, които получава сега.

Всъщност нищо не може да бъде по-далеч от истината. Този вид глобално представяне, което прилича на някаква безсмислена кампания за парадиране с псевдо-добродетелност, която сега е толкова популярна в либералните столици, освен че ненужно разпалва и без това нестабилна ситуация, предполага, че Русия е напълно грешна.

Подобен безразсъден подход, който не оставя място за дебати, няма място за дискусия, няма място за разглеждане на страната на Русия в тази изключително сложна ситуация, само гарантира по-нататъшни противопоставяния, ако не и пълноценна глобална война, по-надолу по пътя.

Освен ако Западът не търси активно избухването на Трета световна война, би било препоръчително да спрем отвратителното лицемерие и двойните стандарти срещу Русия и търпеливо да изслушаме нейните мнения и версии за събитията (дори такива, представени от чужди медии). Не е толкова невероятно, колкото някои хора биха искали да вярват.

Превод: СМ