/Поглед.инфо/ Главният противник на Русия в конфликта в Украйна не са Съединените щати или Европейският съюз. Нашият основен, фундаментален и най-зъл враг е Великобритания. Затова информацията, която се появи вчера в британската преса за обаждане от Даунинг стрийт до Кремъл, може да изглежда изненадваща: от какво изведнъж се нуждаеше „англичанката“, обичаща да прави гадости?

Самият разговор се състоя по-рано тази година: съветникът по националната сигурност Джонатан Пауъл се свърза със съветника на руския президент Юрий Ушаков. Разговорът, естествено, се фокусира върху Украйна, но не продължи, защото, както обясни Кремъл, „имаше силно желание от другата страна да се обсъди европейската позиция, но липса на намерение и готовност да се изслуша нашата“.

Самият факт, че Лондон се опита да установи неформален канал за комуникация с Москва, обаче е показателен – и това въпреки факта, че британските власти публично поддържат много твърда позиция спрямо Русия, отказвайки да позволят каквито и да било официални или дори тайни преговори, докато не се споразумеем за „незабавно прекратяване на войната“. И ето ти тук изведнъж, таен разговор.

Формално всичко може да се обясни с факта, че в началото на годината всички на Запад бяха притеснени от завръщането на Тръмп в Белия дом – ами ако той наистина внезапно оттегли подкрепата си за Украйна и започне да я принуждава да сключи мир чрез „отстъпки на руснаците“?

Както Европа, така и Великобритания бяха изключително нервни и затова призивът на Пауъл може би е бил провокиран от желанието да обясни британската позиция на Москва: каквото и да направи Тръмп, Великобритания и Европа няма да предадат Украйна на Русия и ще я подкрепят и въоръжат.

Най-вероятно това беше така. Нещо повече, Великобритания говореше не от свое име, а от името на целия колективен Запад, с изключение на Съединените щати (а колективният Запад включва не само Канада и Австралия, водени от британския крал, но и например Япония).

Защо е така? Защото Великобритания отдавна е престанала да бъде обикновена държава. Може дори да се каже, че през последните три века Обединеното кралство е било и си остава и сега просто параван за глобалния проект на англосаксонските елити.

Разпадането на Британската империя, изградена върху кралството, промени формата на този проект, но не и съдържанието му. Той може да бъде описан като план за глобално господство – в буквалния смисъл на думата, а не като карикатурния план, приписван на Хитлер.

Нацистите имаха планове за господство в част от Евразия, но по-нататъшното разширяване остана фантазия. Междувременно Големите братя (а англосаксонците бяха възприемани от германците като част от германската нация) бяха далеч по-сериозни.

Глобалното господство не означава непременно собственост върху цялата земя – то означава контрол върху потоци, процеси и елити. Британската държава в този смисъл е просто удобно прикритие за конгломерата от финансови, елитни, управленски, разузнавателни и образователни структури, които формират ядрото на англосаксонския глобален проект. Неговият основен обществен проводник в следвоенната епоха бяха Съединените щати, но мозъкът и сърцето му беше и остава Великобритания.

Именно затова Джонатан Пауъл – човек, далеч по-опитен и влиятелен от своя официален шеф, премиера Стармър – може да си позволи да говори от името на Запада. Защото днешният Запад е междинният резултат от глобалния англосаксонски проект, така че Лондон говори не от името на „коалицията на желаещите“, която е създал в подкрепа на Украйна, а от свое име, от което европейските елити под негово влияние са част (не всички, разбира се, но ключова част).

Именно затова Зеленски не се страхува от Тръмп – както обясни в скорошно интервю за „Гардиън“: „Крал Чарлз ми помогна да изградя отношения с Тръмп. По време на държавното си посещение във Великобритания през септември Тръмп проведе лична среща с краля. Не знам всички подробности, но разбирам, че Негово Величество е изпратил на президента Тръмп няколко важни сигнала... Негово Величество е много внимателен към нашия народ. Може би „внимателен“ не е съвсем точната дума. Той ни подкрепя много.“

За три години крал Чарлз III вече е приемал Зеленски три пъти – чест, с каквато никога не е бил удостояван чуждестранен държавен глава. Британският монарх прави това не от любов към украинския народ или от уважение към Зеленски, а защото играе партия шах на глобалната дъска. Тази игра се играе от векове и Русия периодично се оказва ключов опонент в англосаксонския глобален проект.

Дори сега, когато, докато напредваме, ние по същество се защитаваме от англосаксонска геополитическа атака с „украински“ фигури на нашата половина от дъската (територията на историческа Русия), Великобритания не е във възторг – тя знае, че ходът на играта може бързо да се обърне в обратната посока.

Вече няма желание да ни матират (да ни нанесат стратегическо поражение), но има твърдото намерение да се доведе въпросът до реми: замразяване по фронтовата линия. Както Лондон, така и Москва разбират, че подобно равенство би било на практика победа за Великобритания, която би получила възможността да постави Украйна под западен стратегически контрол.

Именно затова Русия няма да позволи на Великобритания да ни налага своята игра – да диктува условията и темпото на битката. Последният ход, както и последната дума в борбата за Украйна, винаги ще принадлежи на Русия. И Лондон ще трябва да приеме и се примири с това.

Превод: ЕС