/Поглед.инфо/ Днес, в Деня на ВМФ на Русия е логично да зададем въпроса: какво място заема родният военноморски флот сред тези на другите световни държави? Доколко е силен и с кого на първо място има съперничество. Съставяме собствена класация на бойните възможности на военноморските флотове на света.

Преди всичко да определим критериите. Как да се определи чий флот е най-мощен?

Военноморският флот представлява сложна система, която едва ли може да се определи единствено по числови показатели. Дори и в епохата на бронята и парата, когато морското могъщество е всъщност еквивалент на сумарната маса на бордовия залп, има нюанси: началната скорост на снаряда, определяна от дължината на цевта и мощността на снаряда, ъгъла на издигането на оръдието, масата и типа взривно вещество, дебелината, марката и разположението на бронята.

В наше време, когато титлата на основната ударна сила във войната по море в ситуацията „флот срещу флот” преминава у противокорабните крилати ракети, нюансите и неизвестните стават още повече. Обхват, маршовата и крайната скорост на ракетата, схемата на полета, масата на бойната част, съвършенството на самонасочващата се глава, способността ѝ на противовъздушни маневри и заобикаляне на пречките, равнището на забележимост на целта, ефективността на нейното ПВО и средства за радиоелектронна борба. Разработването на метод за сравнение на ударната мощ на флотите, предвид назованите фактори, е възможно единствено при наличието на достоверни изходни данни, много от които по разбираема причина са засекретени.

Предвид казаното, не ни остава нищо друго, освен да сравним военноморските сили на страните по света по сумарното пълно водоизместване на корабите основни класове. На пръв поглед въпросният метод може да изглежда доста опростен и дори наивен, но той има пълно право на живот, защото в големите водоизмествания може да се разположат големи количества въоръжения.

Каноничното разбиране на понятието „кораби от основните класове” не съществува, но навярно ще бъде правилно да се отнесат към тях атомните и неатомните подводници от 1000 тона и надводните кораби над 2000 тона – самолетоносачи, крайцери, разрушители, фрегати, корвети и десантни кораби, тоест този компонент на ВМС, който в една или друга степен е способен да проектира сила на отдалечени региони от света.

Държавите, разполагащи с военни кораби от едни или други класове, са много (166 според авторитетното издание Jane’s Fighting Ships). Разглеждането им би било непосилно усилие, затова се ограничаваме с тези 13 държави, които към средата на 2019 година успяват да преодолеят бариерата от 100 хил. тона съвкупна водоизместимост.

Лиги и клубове

Групата на 100-хилядниците с 34-кратна диспропорция между крайните членове може да се раздели условно на четири лиги (в скоби – сумарното водоизместване в хиляди тона): висша – 1) САЩ (3526), 2)Китай (904), Русия (754), втора 4) Япония (454), 5) Великобритания (297), 6) Индия (259), 7) Франция (254), 8) Южна Корея (201) и трета – 9) Италия (165), 10) Австралия (121), 11) Испания (113), 12) Турция (106), 13) Бразилия (104). Зад кадър остава четвърта лига, състояща се от претендентите за влизане в трета като Канада, Германия, Египет, пета – страните, в чиято основа има няколко неатомни подводници и фрегати (Норвегия, Португалия, Малайзия, Перу, ЮАР и др.) и шеста – откровените аутсайдери с дребни флоти – „комари” от корвети, ракетни, патрулни и десантни корабчета и катери.

Освен това големият клуб на 100-хилядниците включва в себе си три малки елитни клуба – атомният подводен, самолетоносачният – САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция Индия (по отношение на самолетоносачите, останалите страни от топ-14 трябва да се задоволят с леки хеликоптероносачи и универсални десантни кораби), а също така клуба на океанската зона, членството в който се определя със средната водоизместимост от 7000 тона – САЩ, Великобритания, Франция и Русия.

Критерият от 7000 тона е доста условен, но не е случаен. Корабите, които притежават такива и подобни водоизместимости (атомните подводници, самолетоносачи, крайцери, разрушители, десантни кораби) могат на практика без ограничения да оперират във всяко време и във всеки район на Световния океан. ВМС, чиято средна водоизместимост е между 3500 и 7000 тона (съответства с малките атомни подводници, фрегатите и големите танково-десатни кораби) са способни ефективно да действат в далечната морска зона (примерно до 1500 мили от бреговата черта), до 3500 тона в близката морска зона (някъде между 100-200 до 500 мили от брега). В топ-13 присъства само една страна с военноморски сили за близката морска зона – Турция (средна водоизместимост 2900 тона).

Динамика на развитието

Интерес представлява динамиката на растежа (или спад) на Военноморските сили на 13-те водещи морски сили през последните две или три години.

Абсолютно доминиращи в областта на морските въоръжения са САЩ, но не са показвали особено бурен ръст от 2017 година – едва 6,2%. Но приведен в тонове, прирастът поразява въображението, защото той сумарно превъзхожда водоизместването на всички кораби от основните класове на ВМС на Италия (!) – 204 против 201 хил. тона (следва да се отбележи, че половината от своя прираст флотът на САЩ дължи на самолетоносача „Джералд Форд”).

По проценти рекордьори в това отношение са Турция (19.3%), Китай (15.8%), Южна Корея (15.1%) и Великобритания (14.7% - отново, благодарение на самолетоносач – в техния случай „Кралица Елизабет”). Кохортата на антигероите на военноморското строителство се води от Бразилия (–13,3%), която най-накрая започна да отписва антиквариата си, воден от самолетоносача „Сао Пауло”, построен през 1957 година, следвана от Индия (-11.1%), Русия (-5.7%), Франция (колкото и да е странно, -1.6%) и Испания (0%).

Най-младият (най-актуален) военен флот е на китайците (средна възраст 12 години и половина, нови кораби на възраст под 10 години включително - 39,5%), следван от корейския (14 години и половина, 36%) и австралийския (15,3 години). Най-старите са бразилският (средната възраст е 31.6 години, няма нови кораби), руският (25 години и половина, 20%) и турският (25.2 години, 14%).

Аномалии

Формално, още две държави трябваше да влязат в клуба от 100 хилядниците  - Тайван и Индонезия (съответно 169 и 107 хил. тона). Но освен факта, че присъствието на тези страни в елитната общност на водещи морски сили само по себе си изглежда странно, съществуват доста обективни обстоятелства, които им пречат да получат желаната членска карта.

Морският флот на Тайван може да се нарече експозиция на американския военноморски музей, тъй като се състои главно от изведени от употреба американски кораби, с каквито Вашингтон щедро въоръжава бунтовния остров, за да го защити срещу агресията от Пекин. Има подводници от типа „Тенч” / „Балао” от времето на Втората световна война, както и разрушители от типа „Кид” (подобрени „Спрюенс”) и фрегати от типове “Оливър Х. Пери” и “Нокс”, както и десантни кораби от типа “Анкоридж” и „Нюпорт”. Две холандски дизелово-електрически подводници и шест френски фрегати, построени през 80-те и 90-те години на миналия век, но те не оправят положението – средната възраст на тайванските кораби е 35,5 години.

Когато разглеждаме състава на индонезийския флот, неговият ярък дисбаланс поразява - делът на десантните кораби (всъщност, морски транспортни кораби с минимално защитно въоръжение) в общото изместване е 75% (!) (За сравнение: в американския флот - 24% , Китай - 33%, Русия - 12%). В останалата си част индонезийският флот е типичен представител на петата лига.

Турски дебют

Строго погледнато, влизането на Турция сред най-силните световни флоти не е за първи път. Някога османските ветроходни кораби контролират не само Черно море, но и Средиземно море. След това настъпва катастрофата при Синоп (дело на младия руски флот) и два безсмислени опита за възраждане (при султан Абдул Азиз и младотурците). И накрая, президентът Ердоган поведе турския флот от 4-та лига във висшето общество - за сметка на една корвета и два десантни кораба, без дори да използва основния си коз - строежът на универсален десантен кораб от 27 500 тона.

Като цяло се вижда стремежът на Турция към радикално обновяване и удвояване на военния флот. Като построят още един или дори два универсални десантни кораба клас „Анадолу” (клонинг на испанските „Хуан Карлос”, които могат да се използват като леки самолетоносачи) в собствените си корабостроителници, като получат шест нови подводници от немския проект 214, до шест или повече проектирани домашни 2000 тона големи фрегати (разрушители), турците със сигурност ще заемат почетно място сред десетте най-големи.

Руският флот: място на слънце

Третото място в класацията на водещите морски сили в общото водоизместване на корабите от основните класове, което Русия понастоящем заема, е малко по-малко от това, което бихме искали, но и не е причина за скръб. Първото място е недостижимо (нито за нас, нито за китайците) - поне докато Съединените щати доброволно свалят шампионския пояс и не започнат да се разоръжават, както направи Британската империя. Разстоянието до 4-то място е толкова голямо, че е малко вероятно да бъде преодоляно както от японците (вървейки нагоре), така и от нас (движещи се в обратна посока). Остава борбата с военноморския флот за „сребро”, което обаче не трябва да се превръща в самоцел.

Член 39 от Основите на държавната политика на Русия в областта на морските дейности за периода до 2030 г., одобрен преди две години, гласи: „Руската федерация няма да позволи значително превъзходство на военноморските сили на други държави над Военноморските сили на Русия и ще се стреми да консолидира второ място в света по бойни способности”. Точно така - не по отношение на изместването, а от гледна точка на бойните способности, с които ние като цяло сме добре.

Първо, боеспособността на строго секретните китайски ядрени подводни сили е голям въпрос. И двата самолетоносачи на ВМС на НОАК (един в вече на вода, а другият изпитван) ще продължат да служат като обучение за дълго време поради проблеми с основния изтребител J-15, базиран на самолетоносача (тяхна версия на руския Су-27К). Но най-важното не е дори това, а фактът, че китайците нямат нищо подобно на противокорабните ракети „Гранит” и „Вулкан”, създадени в СССР. Тяхната най-масивна противокорабна ракета YJ-83 (базирана на „Екзосет”) е подозрителна, а най-новите YJ-18 и CX-1, които все още не са приети за употреба, са бледи сенки на най-новите руски 3M54 („Калибър”) и 3M55 („Оникс”).

Като се има предвид факта, че ударните ракети, които са близки по отношение на бойните способности на нашите тежки свръхзвукови (и скоро хиперзвукови) противокорабни ракети, нямат аналог в Съединените щати, няма значително превъзходство на когото и да е било над руския флот. Основният проблем на руската военна флота е необходимостта от бързо обновяване и изграждане на военноморския корабен състав - носител на най-добрите военноморски оръжия в света.

С други думи, ние трябва да разполагаме не само със съкрушителни и неразрушими средство за бой, но и с поне един милион тона достатъчно младо водоизместване, в които тези средства да се разполагат. Мислим, че до 2050 година тази задача като цяло ще се изпълни.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели